Телефонът продължаваше да звъни.
— После — обеща той. — Това не е толкова лошо. Даже е чудесно. Аз се върнах, защото те обичам, Ан. Не исках да се връщам, но не можах. Защото нямам право…
— Мълчи — прекъсна го тя. — Сега ти каза най-нужните думи. Молех се да се върнеш. Разбрах, че нещо не е както трябва и се изплаших само за едно — че няма да можеш да се върнеш, че с теб е станало най- страшното. Аз се молех, разбирах, че не трябва да го правя, чувствах се лицемерка, та аз не съм вярваща…
Телефонът звънеше все по-пронизително.
— Телефонът — забеляза най-после тя.
Той я пусна и тя пристъпи към дивана, седна, вдигна слушалката, а той стоеше и разглеждаше стаята, като се опитваше да приведе в ред мислите си.
— За тебе е — каза тя.
— За мен?
— Да, някой знае ли, че си тук?
Той поклати глава, но се приближи. Взе слушалката, но не бързаше да се обади — опитваше се да съобрази кой може да го търси тук.
И изведнъж го обхвана страх, обля го студена пот, защото разбра, че един единствен човек може да се намира на другия край на жицата.
Гласът произнесе:
— Говори неандерталецът, Уикърс.
— С тоягата и с всичко останало? — влезе в тон Джей.
— С тоягата и с всичко останало — потвърди Крофърд. — Трябва да уредим една работа.
— Във вашата кантора ли?
— На улицата ви чака такси.
Уикърс се изсмя злобно:
— Откога ме следите?
Крофърд се изкикоти:
— От Чикаго. Страната е натъпкана с анализатори.
— Научавате ли много нови неща?
— Понякога.
— И както преди вярвате във вашето секретно оръжие?
— Разбира се, но…
— Признайте си като на приятел — подкани го Уикърс.
— Трябва да си поговорим откровено, Уикърс. Наистина настоявам. Побързайте — Крофърд затвори телефона.
— Беше Крофърд — обърна се той към Ан. — Иска да говори с мен.
— Всичко наред ли е, Джей?
— Да, да, всичко е наред.
— Ще се върнеш ли?
— Ще се върна — увери я Уикърс.
— Знаеш ли какво да правиш?
— Сега зная — отговори Уикърс. — Зная.
48
Крофърд седеше в креслото до масата. Уикърс потръпна, при вида на креслото, в което бе седял преди няколко седмици, когато дойде тук с Ан.
— Радвам се отново да ви видя — поздрави Крофърд. — Радвам се, че отново сме заедно.
— Трябва да ви радва как вървят работите — уточни Уикърс. — Вие сте по-любезен, отколкото при последната ни среща.
— Аз винаги съм любезен. Любезен съм неизменно, дори когато съм изплашен или зъл.
— Защо не заловихте Ан Картър?
Крофърд поклати глава.
— Няма основания. Засега.
— Но вие я следите.
— Ние следим всички вас. Не сте останали чак толкова много.
— Можем да се избавим от преследването, стига да поискаме.
— Не се съмнявам — съгласи се Крофърд. — Ако аз бях мутант, също щях да предпочета да се скрия. Но защо сте тук?
— Защото спечелихме играта и вие го знаете по-добре от другите — отговори Уикърс.
Искаше му се да вярва на думите си поне наполовина.
— Ние можем да започнем войната — върна му Крофърд. — Трябва само да помръднем пръст…
— Няма да го направите.
— Но вие стигнахте прекалено далеч, притиснахте ни. Нямаме друг изход, войната е последното ни оръжие.
— Имате предвид другия Свят.
— Точно така — потвърди Крофърд.
Седеше и гледаше втренчено Уикърс със сините си очи.
— Какво ни остава да направим? — продължи той. — Да седим със скръстени ръце и да чакаме, докато вашият валяк ни смачка? Вие произвеждате технически чудеса — ние ви преграждаме пътя. Макар че според мен нашите методи да са прекалено твърди, сега се задава нов експеримент. Опитвате се да експлоатирате идеи, да създадете религия, да предизвикате вълна от фанатизъм. Уикърс, какво се крие зад тези разкази?
— Самата истина — увери го Уикърс.
— Засега всичко върви като по масло. Даже прекалено добре. Трябва ни война, за да свършим с това.
— Да не би да мислите, че се занимаваме с подривна дейност?
— А как още може да се нарече това? — Крофърд даже се оживи. — Макар всичко да започна само преди няколко дни, вие постигнахте твърде много. Хората напускат работа, изоставят домовете си, отказват се от парите. Бедността, твърдят те, е пропуск към другия Свят. Що за каша е това, Уикърс?
— Какво става с тези хора? С тези, които изоставят работата, напускат дома си, отказват се от парите. Опитахте ли се да разберете какво е станало с тях?
Крофърд се наклони напред.
— Точно това ни плаши. Тези хора изчезват. Не успяваме да ги намерим, те изчезват.
— Те се отправят към другата Земя — изрече Уикърс.
— Нямам понятие къде се отправят, но добре зная какво ще стане, ако това не се прекрати. Нашите работници ни напускат, вече даже не десетки…
— Ако наистина искате война, натиснете копчето.
— Няма да допуснем да ни изпреварите — закани се Крофърд. — И ще намерим средство да ви спрем.
Уикърс стана и се наведе над масата.
— С вас е свършено, Крофърд. Няма да позволим на вашия Свят да върви по този път. Ние…
— Седнете — разпореди се Крофърд.
За момент Уикърс огледа Крофърд и бавно седна.
— И още — продължи Крофърд. — Говорех за анализаторите в тази стая. Вижте какво — анализатори има не само в тази стая. Те са навсякъде — по гарите, по летищата, във фоайетата на хотелите, в ресторантите…
— Не се съмнявам. По този начин сте ме засекли.
— Аз ви предупредих. Не бива да ни подценявате, макар да сме просто хора. Организираната световна
