поправения телевизор, който изглежда почти като нов, срещу това легло. В крайна сметка, те не ползуваха леглото и не си даваха сметка за стойността му, надяваше се пламенно Тейн.
Изяде набързо кнедлите и изгълта още една чаша кафе. Сипа остатъците от храната в една чиния за Таузър и я остави отвън, пред вратата. После слезе в мазето, взе телевизора и го сложи в каросерията на камиона. След като помисли малко, добави една поправена ловджийска пушка, която би стреляла отлично, ако човек внимава и не употребява мощни далекобойни патрони, взе и куп други дреболии, които можеха да му бъдат от полза за една евентуална размяна.
Върна се късно след тежко, но напълно успешно пътуване. Освен кленовото легло в камиона се намираха още един люлеещ се стол, решетки за камина, връзка стари списания, старинен скрин от орехово дърво и кресло от XVII век, което някой бездарен художник бе боядисал плътно с ябълково-зелена боя. Всичко това бе получил срещу телевизора, пушката и пет долара. И което бе още по-интересно, Тейн бе успял така да направи размяната, че сигурно в този момент онези от Уудмен се превиваха от смях, че са могли да го надхитрят. Мисълта за това обаче го правеше да се чувствува леко гузен — хората се бяха държали така приятелски. Бяха се отнесли много мило към него, даже го бяха поканили да вечеря с тях. След това му бяха показали фермата и накрая дори му предложиха да се отбие пак при тях, ако минава по същия път.
Беше пропилял целия ден и това не му беше приятно, но може би си заслужаваше да си изгради там репутация на човек, който е много мекушав и не знае цената на долара. Вероятно така би могъл и някой друг път да направи подобна успешна сделка със съседите си.
Когато отвори задната врата, Тейн дочу, че телевизорът работеше със силен и чист звук. Почти обзет от паника, той се спусна по стълбата на мазето. След като беше продал портативния апарат, долу бе останал само телевизорът на Аби, а той бе повреден.
Наистина това беше апаратът на Аби. Стоеше си там, където го беше оставил сутринта Бизли, и работеше, сякаш му нямаше абсолютно нищо. Дори предаваше цветен образ.
Цветен образ!
Тейн се спря на края на стълбата и се облегна на парапета, за да се задържи.
Телевизорът излъчваше чудесен цветен образ.
Приближи предпазливо и го заобиколи. Задният му капак бе свален и беше подпрян на една пейка зад телевизора. Вътре весело блещукаха светлинки.
Тейн клекна на пода и се вгледа в тях. Те изглеждаха доста странни, не такива, каквито трябваше да бъдат. Досега той бе поправял много пъти този телевизор и смяташе, че има добра представа как трябва да изглежда отвътре. А сега всичко бе различно, въпреки че не можеше да каже точно какво.
По стълбата се чуха стъпки и до ушите му достигна дружелюбен глас:
— Здравей, Хайръм. Виждам, че вече си го поправил.
Тейн подскочи от изненада и застана изправен, леко скован, напълно изгубил дар слово.
На стълбата стоеше разкрачен Хенри Хортън и гледаше с доволен вид.
— Казах на Аби, че сигурно няма да си го поправил, но тя настояваше да мина все пак. Хей, Хайръм, но образът е цветен. Как го направи, човече?
Тейн се усмихна слабо и отговори:
— Просто малко побърниках.
Хенри слезе с тежки стъпки по стъпалата и застана пред телевизора с ръце на гърба, гледайки го със суровия си поглед, свикнал да заповядва.
— Никога не бих си помислил — каза той, като клатеше бавно глава, — че това е възможно.
— Аби спомена, че си искал да ловиш цветна телевизия.
— Да, разбира се. Но не на този стар апарат. Никога не съм очаквал, че той ще може да я приема. Хайръм, как успя да го постигнеш?
— Не мога да кажа точно как — призна си Тейн, което бе самата истина.
Хенри забеляза едно буре с гвоздеи между пейките, дотъркаля го пред телевизора и отначало седна предпазливо върху него, но след това се отпусна, за да му е по-удобно.
— Ето как стават обикновено тези работи — каза той. — Има хора като тебе, такива янки-майстори, но те не са чак толкова много. Постоянно се занимават с нещо, опитвайки ту едно, ту друго, и преди да се усетиш, ето че са измислили нещо ново, без сами да знаят как.
Седнал върху бурето, Хенри бе вперил поглед в телевизора.
— Наистина е чудесен — продължи той. — Цветовете му са по-хубави от тези на телевизорите, които видях в Минеаполис последния път. И да ти кажа честно, Хайръм, нито един от тях не може да се сравнява с този.
Тейн избърса веждите си с ръкава на ризата. Изглежда в мазето ставаше горещо. Беше се изпотил целият.
Хенри намери дебела пура в един от джобовете си и я подаде на Тейн.
— Не, благодаря, не пуша.
— Може би си по-мъдър. Отвратителен навик! — каза Хенри и пъхна пурата в устата си. После тържествено обяви: — Всеки със своето умение. Когато трябва да се направи нещо техническо, като това, ти си човекът, способен да го стори. Докато аз съм съвсем различен. Макар и да работя с компютри, не разбирам нищо от тях. Просто наемам хора, които да ги направят. Не мога сам да изпиля дъска или да извадя гвоздей, но умея да организирам. Помниш ли, Хайръм, как всички се кикотеха, когато започнах да строя завода?
— Да, предполагам, че някои наистина се присмиваха.
— Мога да се обзаложа, че го правеха. Те със седмици се разхождаха, прикривайки с ръце подигравателните усмивки по лицата си. Казваха си: какво ли мисли този Хенри, като открива завод тук, в този загубен край? Да не би да смята, че може да конкурира големите компании от изтока? И наистина, те не спряха да одумват, докато не продадох две дузини прибори и не получих поръчки за година-две напред.
Хортън извади запалка от джоба си и внимателно запали пурата, без да откъсва очи от екрана на телевизора.
— Ти си направил тук нещо, което може да донесе много пари — разсъждаваше той. — Някакво просто приспособление, което да става на всички апарати. Щом можеш да приемаш цветно изображение с тази развалина, няма да имаш проблеми и с който и да е друг телевизор. — Той се изсмя силно, без да изпуща пурата от устата си. — Ако специалистите от RCA1 научат какво става сега тук, може направо да си прережат гърлата.
— Но аз не знам какво съм направил — протестира Тейн.
— Добре, това ще го уредим — отвърна доволен Хенри. — Утре ще закарам телевизора в завода, за да го видят някои от момчетата. Те ще открият бързо какво си му направил.
Извади пурата от устата си, разгледа я внимателно и после отново я лапна.
— Както преди малко ти казах, Хайръм, това е разликата между нас. Ти си способен да вършиш много неща, но не умееш да се възползуваш от тях. Аз не мога да сторя нищо сам, но когато нещо е направено, умея да организирам реализирането му. Стига само да се захванем с тази работа, и ти затънеш до колене в двадесетдоларови банкноти.
— Но аз нямам…
— Не се безпокой! Остави всичко на мене. Имам на разположение завод и пари, колкото ни потрябват. Ще се договорим.
— Много мило от ваша страна — отвърна механично Тейн.
— Нищо особено — великодушно рече Хенри. — Просто това е агресивното ми чувство за печалби. Би трябвало да се срамувам, че се намесвам така.
Седеше на бурето и гледаше великолепните цветове на телевизионната програма.
— Знаеш ли, Хайръм — каза той, — често съм си мислил за това, но никога не съм успявал да направя нещо конкретно. В завода имам един стар компютър, който подлежи на бракуване, защото заема място, което ни е много нужно. Той е от ранните модели, един експеримент, провалил се напълно. Направо е ужасен. Никой досега не е успял да постигне нещо с него. Опитахме различни подходи, но те бяха погрешни или може би не съвсем, но нямахме достатъчно познания, за да ги доведем до успешен край. Компютърът
