Два пъти един след друг, помисли си Тейн. Та тя се подобрява!
— Хей, Хайръм — каза Бизли, — имаш много шикарно радио.
— Само че не е в ред — отвърна Тейн. — Счупено е. Не съм намерил време да го оправя.
— Не мисля така, Хайръм. Току-що го включих и то започна да се загрява.
— Започна да се… хей, дай да го видя! — извика Тейн
Бизли казваше истината. От лампите се долавяше лек шум. После се чу глас, който се усили със загряването на апарата. Говореше на неразбираем език.
— Що за говор е това? — попита Бизли.
— Не знам — рече Тейн, готов вече да изпадне в паника.
Най-напред телевизорът, после печката, а сега и радиото!
Завъртя рязко копчето за настройка и стрелката запълзя бавно по скалата, вместо да се втурне през нея, както той си спомняше. Станциите се сменяха една след друга. Тейн настрои следващата, която улови, и тя също предаваше на чужд език. Тогава разбра какво точно беше станало. Вместо обикновен апарат от 39,50 долара, тук, на кухненската маса стоеше приемател за всички вълни, такъв, какъвто рекламираха в модните списания.
Тейн се изправи и каза на Бизли:
— Виж дали можеш да хванеш станция, която да говори на английски. Аз ще се занимая с яйцата.
Включи втората плоча и извади тигана. После го постави на печката и взе яйца и шунка от хладилника.
Бизли намери станция, предаваща музика.
— Това как е? — попита той.
— Добре — отговори Тейн.
Таузър излезе от спалнята, като се протягаше и прозяваше. Отиде до вратата и показа, че иска да излезе навън. Тейн го пусна.
— Ако бях на твое място — каза той на кучето си, — щях да зарежа този мармот. Ще разровиш цялата гора.
— Той не копае заради някакъв мармот, Хайръм.
— Добре, тогава заек.
— Не е и заек. Аз се измъкнах вчера, когато трябваше да тупам килимите. Ето защо Аби се ядоса.
Тейн промърмори нещо, докато чупеше яйцата в тигана.
— Изплъзнах се и отидох при Таузър. Поговорих с него и разбрах, че не е нито мармот, нито заек, а нещо друго. Влязох в ямата и му помогнах. Изглежда, че е намерил някакъв стар варел, заровен в гората.
— Таузър няма да се рови заради варел — възпротиви се Тейн. — Той не обръща внимание на нищо друго освен на зайци и мармоти.
— Той работеше здравата — настоя Бизли. — Изглеждаше възбуден.
— Може би мармотът е изкопал дупката си под варела или каквото и да е там.
— Възможно е — съгласи се Бизли. Повъртя още малко стрелката и намери някакъв дискожокер, който беше ужасен.
Тейн пресипа шунката с яйца в чиниите и ги занесе на масата. Наля кафе в големите чаши и се захвана да маже препечените филии с масло.
— Заповядай — предложи той на Бизли.
— Много ти благодаря, Хайръм, че се отнасяш така с мен. Няма да стоя тук по-дълго, отколкото е необходимо, докато си намеря работа.
— Но аз още не съм казал…
— Понякога — продължи Бизли, — си мисля, че си нямам приятел, и тогава си спомням за майка ти, колко добра беше с мене и всичко…
— Е, добре — предаде се Тейн. Той занесе препечените филии и бурканчето с мармалад на масата и седна.
— Може би имаш нещо, за което бих могъл да ти помогна — предложи Бизли, като избърса с опакото на ръката яйцето от брадата си.
— Докарах мебели отвън. Трябва ми човек да ми помогне да ги сваля в мазето.
— Ще се радвам да го сторя — каза Бизли. — Аз съм силен и здрав. Не се страхувам от работа. Само не обичам хората да ме ругаят.
Щом свършиха със закуската, пренесоха мебелите в мазето. Затрудниха се малко със старинното кресло, което беше неудобно за носене. Когато най-после го смъкнаха долу, Тейн се изправи и го огледа. Помисли си, че би трябвало да се потърси сметка от този, който беше боядисал това хубаво черешово дърво.
— Трябва да свалим боята от креслото — рече той на Бизли. — И то много внимателно. Използувай този разредител и парцал, навит на шпаклата, като се стараеш просто да отлепиш боята от повърхността. Ще опиташ ли?
— Разбира се. Кажи, Хайръм, какво ще обядваме?
— Не знам — отговори му Тейн. — Ще си приготвим нещо. Да не би да кажеш, че си гладен.
— Работата беше много тежка, докато свалим всички неща тук.
— Има сладки в кутията върху кухненския шкаф. Иди и си вземи.
Когато Бизли се качи горе, Тейн обиколи бавно мазето. Таванът оставаше измазан. Нищо друго не бе пипано.
Може би, помисли си той, поправката на телевизора, печката и радиото са начин да ми платят наема си. И ако това е така, продължи мислите си той, бих спечелил повече, ако те останат по-дълго. Огледа се още веднъж и не намери нищо особено. Качи се горе и извика на Бизли в кухнята.
— Ела в гаража, където държа боите. Ще вземем разредител и ще ти покажа как да го използуваш.
Бизли послушно се затътри след него, стиснал в ръка шепа сладки. Когато свиха зад ъгъла на къщата, дочуха лая на Таузър. На Тейн му се стори, че кучето е прегракнало.
Трети ден вече, помисли си той, или може би четвърти.
— Ако не направим нещо — каза той, — това лудо куче ще се изхаби.
Тейн влезе в гаража и се появи оттам с две лопати и кирка.
— Ела — повика той Бизли. — Ще трябва да сложим край на тази работа, ако искаме да имаме спокойствие.
Таузър бе свършил сам огромна изкопна работа. Той почти не се виждаше. Само краят на изцапаната му опашка се подаваше от дупката, която бе изровил в гората.
Бизли бе прав, че нещото прилича на варел. Краят му се показваше от едната страна на дупката.
Кучето се измъкна от ямата и седна тежко на земята, с изкаляни мустаци и изплезен език.
— Казва, че сме се появили навреме — коментира Бизли.
Тейн обиколи дупката и коленичи. Протегна ръка да избърше мръсотията от подаващия се край на варела. Калта бе залепнала и трябваше упорито да търка, за да я изчисти. Изчистеното място показваше, че варелът е от тежък метал. Той вдигна лопатата и я стовари върху него. Чу се метален звук.
Заловиха се за работа. Изкопаха около 30–40 сантиметра от горния слой почва, който лежеше върху предмета. Копаенето не беше леко и варелът се оказа по-голям, отколкото очакваха. Отне им доста време, докато го разкопаят едва-едва.
— Гладен съм — оплака се Бизли. Тейн погледна часовника си. Беше един без нещо.
— Изтичай в къщата — каза той на Бизли. — Ще намериш храна в хладилника, а има и мляко за пиене.
— А за тебе, Хайръм? Не си ли гладен?
— Можеш да ми донесеш някой сандвич и виж дали ще откриеш някъде мистрия.
— За какво ти е?
— Искам да почистя това нещо и да видя какво е.
Тейн клекна до нещото, което бяха изровили и погледна към отдалечилия се Бизли.
— Таузър — рече Тейн, — това е най-странното животно, което съм изкопавал.
Човек може да се пошегува, окуражаваше се той. Ако не за друго, поне за да не се поддаде на страха.
