— Вие ме заплашвате? — запита той със студен, писклив глас.
— О, не предполагам, че ще се стигне до там — каза Ан. — Все още вярвам в правдата на закона. Вярвам, че в съдилищата все още има справедливост. А и не съм много сигурна, че сте успели да сложите намордници на всички вестници.
— Вие май нямате особено високо мнение за Вечният Център?
— Защо да го имам? — запита тя. — Вие заграбихте всичко. Подчинихте всичко на себе си. Спънахте прогреса. Превърнахте хората в глупци. Вярно, има правителства, но те са във вашата сянка и играят по вашата свирка. И срещу всичко това вие пледирате, че предлагате нещо, и наистина предлагате, но трябва ли да го предлагате на толкова висока цена?
— Добре, — каза той. — Ако телефоните ви се подслушват и ние премахнем подслушвателите и си приберем, както Вие се изразихте, копоите, какво друго ще искате?
— Вие няма, разбира се, да направите нито едното, нито другото, но ако го направите, има и друго, което бихте могли да извършите за мен. Можете да ми кажете — защо?
— Мис Харисън — каза Епълтън. — Аз ще бъда не по-малко откровен с Вас. Ако сме ви обърнали малко повече внимание, то е защото ние сме много любопитни по отношение връзките ви с Даниел Фрост.
— С него аз нямам връзки. Срещала съм го само веднъж.
— Посетихте го Вие?
— Отидох да поискам помощта му за един мой клиент.
— За онзи там… Франклин Чапмън?
— Когато говорите за Франклин Чапмън, съветвам ви да контролирате тона на гласа си. Този човек беше осъден по един остарял и порочен закон, който е част от господството на ужасното отчаяние, което Вечният Център наложи на света.
— Вие поискахте Фрост да помогне на Чапмън?
Тя кимна с глава.
— Той ми каза, че няма с какво да помогне, но ако в бъдеще се появи такава възможност, ще помогне на клиента ми.
— Значи Фрост не е Ваш клиент?
— Не е — отвърна тя.
— Той ви е дал едно документче.
— Даде ми един плик. Беше запечатан. Изобщо не знам дали имаше нещо в него.
— И той и днес не е Ваш клиент?
— Мистър Епълтън, той довери един плик като човек на човек. Това е толкова просто. То няма нищо общо със закона и юрисдикцията.
— Къде е този плик?
— Защо? — запита Ан леко изненадана. — Мислех, че е у Вас. Вашите хора основно претърсиха кабинета ми. Апартамента ми също. Помислих, че сте го намерили. Ако не сте, просто недоумявам къде може да бъде.
Седнал зад бюрото, Епълтън я изгледа втренчено без дори да мигне.
— Мис Харисън — каза той най-после. — Вие сте най-хладнокръвния и спокоен посетител при мен.
— Аз влизам в свърталища на лъвове — каза Ан. — Мен не ме е страх от лъвове.
Епълтън леко плесна с ръка.
— Ние с Вас говорим на един и същи език — каза той. — Вие сте дошли за сделка.
— Дойдох — отвърна тя — да ви разкарам от главата си.
— Пликът — каза той. — Пликът — и Фрост ще бъде реабилитиран.
— Присъдата му отменена — продължи тя жлъчно. — Татуировките премахнати, имотите и работата му възстановени, лошите спомени и мълвата — спряна.
Той кимна с глава.
— Можем да се договорим за това.
— Защо това великодушие от Ваша страна — каза тя. — Та Вие спокойно и още по-лесно бихте могли да го ликвидирате?
— Мис Харисън — засегна се той. — Вие навярно мислите, че ние сме чудовища.
— Мисля, разбира се — отвърна тя.
— Пликът! — настоя той.
— Предполагам, че е у Вас.
— А ако не е?
— Тогава не знам къде може да бъде. Но така или иначе всичко това е безсмислено. Аз не дойдох тук за сделка, както Вие се изразихте.
— Но след като сте тук?
Тя завъртя глава.
— Нямам такова право. Всички разговори на тази тема трябва да се водят с Даниел Фрост.
— Бихте могли да му предадете това.
— Да — каза тя. — Предполагам, че бих могла.
Епълтън се наведе рязко напред и не можа да прикрие нетърпението и интереса си.
— Значи бихте?
— Исках да добавя, че бих могла да му спомена такова нещо, ако знам къде се намира. Вижте, мистър Епълтън, това наистина е съвсем безсмислено. Мене то хич не ме интересува, а надали и за мистър Фрост то би било от някакъв интерес.
— Но Фрост…
— И той, както и аз — каза Ан, — знае много добре, че на Вас не може да се вярва.
Тя стана от стола и тръгна към вратата.
Епълтън несръчно стана и заобиколи бюрото.
— А по другия въпрос, там — каза той.
— Решила съм — отвърна му Ан. — Ще подам молбите си. Вече ми стана съвсем ясно, че на Вас не мога да вярвам.
Слизайки надолу с асансьора тя почувства началото на дълбоко съмнение. Какво беше постигнала? Поне му беше дала да разбере, че знае за следенето. И научи, че и той като нея не знае къде се намира Даниел Фрост.
Прекоси фоайето и излезе на паркинга. До колата й беше застанал висок и слаб мъж с посивели коси. Бакенбардите му, не брада, но просто свободно обрасли бакенбарди, имаха цвят на мешана сол.
Когато я видя, че приближава, той отвори вратата и каза:
— Мис Харисън, Вие не ме познавате, но аз съм приятел, а Вие имате нужда от приятел. Вие сте била горе на разговор с Епълтън и…
— Моля — прекъсна го Ан. — Моля ви, оставете ме на мира.
— Аз съм Джордж Сътън — каза той тихичко, — и съм Холи. Епълтън би заплатил добре, за да ме пипне. Аз съм роден Холи и ще си остана такъв. Ако не вярвате — вижте.
Той разкъса ризата си и показа дясната страна на гърдите си.
— Белег от врязан предавател, както виждате, няма.
— Белегът може да се е заличил.
— Грешите — отвърна той, — белега от този разрез не може да изчезне и се заличи. С възрастта се вграждат нови предаватели. Последният предавател се вгражда, когато човек е тийнейджър.
— Качвайте се в колата — рязко му каза тя. — Ако стоите така, някой може да ни забележи. А ако сте Холи…
— Вие може би мислите, че съм човек на Вечния Център. Мислите…
— Влизайте в колата — процеди през зъби тя.
Огромният поток от коли в улицата бързо ги погълна.
— Видях се с Даниел Фрост — каза Сътън. — Първата нощ след случилото се. Един от моите хора го доведе в нашето укритие и аз разговарях с него…
— За какво говорихте с него?
— За много неща. Стана дума за нашата лозунгова кампания, което изглежда много не го интересуваше.
