— Прав си. Нямаше много, които да успеят. А малцина въобще се опитаха.
— Ти и Ламбърт Фин.
— Ламбърт — каза сухо Стоун — беше моето всекидневно вдъхновение. Той избягал няколко години преди аз да бъда отведен там. Имало е и един друг, години преди Ламбърт. И до ден днешен никой не знае какво се е случило с него.
— Е, добре — какво се случва с човек, избягал от „Фишхуук“ или просто бягащ от „Фишхуук“ — попита Блейн. — Как свършва той? Ето ме мен, с два-три долара в джоба, които дори не са мои, а на Райли. Без документи, без професия или занаят. Как бих могъл…
— Говориш така, като че ли съжаляваш, че си избягал.
— Има моменти, в които наистина съжалявам. Само моменти обаче. Ако имах възможност да го направя отново, щях да постъпя другояче. Щях да го планирам предварително. Щях да прехвърля известни суми в някоя друга страна. И да си изкарам нови документи. Щях да изуча някакво занимание, което да ми осигури финансова независимост.
— Но ти никога не си вярвал истински, че ще ти се наложи да бягаш. Ти знаеше, че се е случило с мен, но си мислел, че никога няма да се случи и с теб.
— Предполагам, че е горе-долу така.
— И имаш чувството — каза Стоун, — че си се превърнал в неудачник.
Блейн кимна.
— Добре дошъл в клуба на неудачниците.
— Искаш да кажеш…
— Не, не като мене. Аз имам задача. Много важна задача.
— Но…
— Говоря — обясни Стоун — за една голяма част от човечеството. Не зная точно колко милиона са.
— Да, разбира се, винаги е имало…
— Отново грешиш — каза Стоун. — Става въпрос за паранормалниците, човече, паранормалниците. Паранормалниците, които не са във „Фишхуук“. Не може да си пропътувал почти хиляда мили и…
— Видях — прекъсна го Блейн. Обзе го някакъв студ, вледеняващо усещане, което не беше нито страх, нито омраза, а част и от двете. — Видях какво става.
— Това е голяма загуба — продължи Стоун. — Ужасна загуба не само за паранормалниците, но и за цялата човешка раса. Има хора, които са преследвани, които са вкарвани в гета, които са ругани и мразени. А през цялото време именно в тях се крие голямата надежда на човечеството. Ще ти кажа и нещо друго. Не трябва да бъдат обвинявани само тези консервативни, фанатизирани, не признаващи нищо диваци, които се мислят за нормални човешки същества. Виновна е и „Фишхуук“. Защото тази агенция въведе паранормалната кинетика само за свои собствени егоистични и частни цели. Те се грижат по най-добрия начин за паранормалници като теб и мен, които биват наемани, за да им вършат работата. Но са отвърнали лице от останалите. Не са показали с нищо, че се интересуват какво ще стане с тях. Трябва само да им протегнат ръка, но не го правят и така изоставят останалите паранормалници в положението на криещи се в горите диви животни.
— Страхуват се, че…
Стоун не остави Блейн да се доизкаже.
— Просто не им пука. Това положение идеално им изнася. „Фишхуук“ започна като човешки кръстоносен поход. Но се превърна в един от най-големите монополи, които светът някога е познавал — монопол, който не е възпрепятстван от никакви наредби или ограничения, освен тези, които сам си поставя.
— Гладна съм — обади се Хариет.
Стоун не й обърна внимание. Наведе се в стола си и продължи:
— Има милиони подобни изгнаници. Необучени. Преследвани в момент, когато трябва да им се окаже най-голяма подкрепа. Те разполагат със способности, от които в настоящия момент човечеството има най- голяма нужда. Те имат нетренирани и скрити възможности, които ще донесат повече благо, ако бъдат развити, отколкото въобще някога е донесла „Фишхуук“.
Имаше време, когато съществуваше необходимост от „Фишхуук“. Без значение какво може да се случи и какво се е случило, светът дължи на „Фишхуук“ повече, отколкото може да й върне. Но дойде моментът, в който вече не се нуждаем от агенцията. Днес „Фишхуук“, като пренебрегва паранормалниците, които не са сред нейните членове, се е превърнала в спирачка на прогреса на човечеството. Употребата на ПК не трябва повече да бъде монопол на „Фишхуук“.
— Но при съществуването на тези ужасяващи предразсъдъци — каза Блейн, — тази сляпа нетърпимост…
— Съгласен съм — отвърна Стоун, — но част от нея е заслужена. ПК е била употребявана по най-срамен начин за егоистични и низки цели. Тя е била овладяна и с нея се е спекулирало в условията на един стар свят, който вече е мъртъв. И по тази причина паранормалниците имат комплекс за вина. Подложени на сегашните преследвания и измъчвани от вкорененото дълбоко в тях чувство за вина, те не могат да действат ефективно нито за свое собствено добро, нито за доброто на човечеството. Но няма съмнение, че ако могат да действат открито и ефикасно, без натиска на обществената цензура, те могат да направят много повече от „Фишхуук“. И ако им бъде позволено да направят това, ако само могат да бъдат оставени да покажат, че ПК, която не е на „Фишхуук“, може да действа за човешкото благополучие, тогава те ще бъдат приети и вместо цензура ще получат подкрепа и одобрение. И в този ден, Шеп, човекът ще направи голяма крачка напред.
Но ние трябва да покажем на света, че ПК е човешка способност, а не способност на „Фишхуук“. И по- нататък — ако това бъде осъществено — цялата човешка раса ще стане отново нормална и ще възвърне самоуважението от миналите времена.
— Говориш за нещо — обади се Блейн, — подобно на културна революция. Това е процес, който се нуждае от време. В края на краищата, разбира се, всичко може да стане от само себе си — след около стотина години.
— Не можем да чакаме! — викна Стоун.
— Едно време са съществували религиозни различия — изтъкна Блейн. — Войните между протестанти и католици, между исляма и християнството. Къде е всичко това сега? Отминала е старата борба между комунистическите диктатури и демокрацията…
— „Фишхуук“ помогна за това. „Фишхуук“ стана могъща трета сила.
— Нещо винаги помага — продължи Блейн. — Надеждата не може да умре. Условията и събитията се подреждат така, че вчерашните спорове се превръщат в научен проблем, предъвкван единствено от историците.
— Сто години — каза Стоун. — Ти би чакал сто години?
— Няма да е необходимо — намеси се Хариет. — Ти вече си го започнал. И Шеп ще ти помага.
— Аз?
— Да, ти.
— Шеп — каза Стоун, — моля те, изслушай ме.
— Слушам те — отговори Блейн и студът отново се надигна в него заедно с чувството за извънземност. Тук се криеше опасност.
— Аз съм започнал — заговори Стоун. — Създадох една група от паранормалници — можеш да ги наречеш тайна организация, отряд или комитет — една група, която създава предварителни планове и стратегии за определени опити и изследвания. Тези опити ще демонстрират благата, които свободните, независими от „Фишхуук“ паранормалници могат да донесат на свои познати…
— Пиер! — възкликна Блейн, поглеждайки към Хариет.
Тя кимна.
— И си имала това наум още от самото начало. На партито у Шарлин ти каза, че един стар познат, стар приятел…
— Лошо ли направих?
— Не, не мисля.
— Щеше ли да продължиш — попита тя, — ако знаеше за това?
— Не знам, Хариет. Наистина не знам. Стоун стана от стола и направи една-две крачки към Блейн.
