Времето е най-простото нещо

Ти си репортерка. И мислиш само за работата си.

— Шеп — каза тя, — млъкни. Как мога да мисля за работата си? Аз вярвах в Годфри. Вярвах в това, което правеше.

— Мисля, че аз също. Но всичко е толкова ново, толкова неочаквано…

— Може би просто трябва да зарежем всичко и да бягаме.

— Не! Почакай. Ако зарежем всичко и побегнем, положението ще е почти същото, както да ни спипат тук.

— Но, Шеп, няма начин…

— Може и да има — прекъсна я той. — Намира ли се наоколо град на име Хамилтън?

— Ами да, само на около една-две мили оттук. Край реката.

Той скочи на крака и огледа стаята. Телефонът се намираше на нощната масичка между леглата.

— Какво…

— Една приятелка — обясни Блейн, — която срещнах. Която може да ни помогне. На около миля или две, така ли?

— Да, Хамилтън е там. Ако това е…

— Това е.

Той бързо стигна до телефона и вдигна слушалката. Набра оператора.

— Искам да се свържа с един номер в Хамилтън. Какъв е кодът?

— Какъв е номерът, сър?

— 276.

— Аз ще го избера вместо вас. Блейн се обърна към Хариет и попита:

— Навън стъмни ли се?

— Стъмваше се, когато пуснах кепенците. Той чу мъркането на сигнала по линията.

— Ще се нуждаят от тъмнината. Няма да могат да…

— Не зная — каза Хариет. — Не зная какво се опитваш да направиш.

— Ало — каза някакъв глас в слушалката.

— Анита там ли е?

— Да — отвърна гласът. — Един момент. Анита, за теб е. Някакъв мъж.

Това е невъзможно, помисли си Блейн. Просто не може да бъде постигнато. Вероятно си въобразяваше.

— Ало — каза Анита Андрюс. — Кой е?

Блейн. Шепърд Блейн. Помните ли ме? Аз бях заедно с мъжа с пушката. Със сребърните куршуми.

Да, помня ви.

Значи е възможно, каза си той. Не си го беше въобразил. Можеше да използва телепатия по телефона!

Казахте, че ако се нуждая от помощ…

Да?

Сега се нуждая от помощ. (Едно тяло на пода; полицейска кола, приближаваща се по пътя със светещи фарове и виещи сирени; знакът, на който пишеше „Плейнсмен“; номерът на вратата на бунгалото.) Анита, кълна ти се, че нямам вина. Не мога да ти обясня в момента. Не мога да го оставя да го открият тук. Но не съм виновен.

Ние ще го отнесем.

На доверие?

На доверие. Ти постъпи справедливо спрямо нас онази нощ.

Побързайте!

Веднага. Ще доведа още неколцина.

Благодаря ти, Анита.

Но тя вече беше тръгнала.

Той стоеше там, със слушалката пред лицето, като я гледаше втренчено. След малко полека я постави на място.

— Долових част от разговора — каза Хариет. — Това е невъзможно!

— Разбира се — отвърна Блейн. — Телепатична връзка по жица. Не е необходимо да ми го казваш.

Той се втренчи в мъжа на пода.

— Това е едно от нещата, за които говореше той. По-велико е, отколкото „Фишхуук“ някога може да стане, казваше той.

Хариет не отговори.

— Чудя се какви ли други способности притежават — каза Блейн.

— Тя каза, че ще дойдат за Годфри. Как ще дойдат? И кога?

В гласа й се долавяше истерия.

— Те летят — обясни й той. — Те са левитатори. Магьосници. — Блейн се изсмя горчиво.

— Но ти…

— Откъде ги познавам ли? Те ни направиха засада една вечер. Просто бяха излезли да полудуват. Райли имаше пушка…

— Райли!

— Мъжът в болницата, нали си спомняш? Който умря. След някаква катастрофа.

— Но, Шеп, ти бил ли си с Райли? Как си попаднал на него?

— Просто ме возеше. Боеше се през нощта и искаше да има някой с него. Поправихме онзи разнебитен камион и…

Тя го гледаше уплашено.

— Почакай — каза той. — Вие споменахте нещо за него в болницата. Казахте, че…

— Че го търсим. Годфри го беше наел, а той закъсняваше и…

— Но…

— Какво има, Шеп?

— Говорих с него, преди да умре. Той се опита да ми предаде някакво съобщение, но не успя да го произнесе. Съобщението беше за Фин. Тогава за пръв път чух отново за него.

— Всичко се обърка — каза Хариет. — Всяко проклето нещо. Звездната машина… — Тя спря и застана до него. — Но ти не знаеш за звездната машина. Или знаеш?

Той поклати глава.

— Като онези във „Фишхуук“ ли е? Онези, които ни помагаха сред звездите.

— Точно това пренасяше Райли в камиона си — кимна тя. — Годфри бе уредил получаването й и трябваше някак да я закара до Пиер. Затова нае Райли…

— Контрабандна звездна машина! — каза Блейн с известно страхопочитание. — Знаеш ли, че всяка държава има закони срещу притежаването на подобни машини? Те са легални само ако са на „Фишхуук“.

— Годфри знаеше всичко това. Но се нуждаеше от нея. Опита се да построи една, но не можа. Не разполагаше с никакви планове.

— И откъде ли би могъл да разполага?

— Шеп, какво ти е?

— Не знам. Всъщност нищо. Само съм леко объркан може би. Знаеш, че бях въвлечен във всичко това насила.

— Винаги можеш да избягаш.

— Хариет, знаеш много добре, че ми е писнало да бягам. Няма къде да отида.

— Винаги можеш да се присъединиш към някоя бизнесгрупа. Ще те приемат с радост. Ще ти дадат работа и ще ти плащат много нари за това, което си научил във „Фишхуук“.

Той поклати глава, спомняйки си купона у Шарлин — Далтън, седнал там с протегнати крака, с коса, прилична на разбъркано птиче гнездо, с уста, която предъвкваше пурата. Далтън, който каза: „Като консултант ти ще струваш много пари.“

— Е, поне би могъл да опиташ — каза Хариет.