можеха да се догаждат по искрите, проблясващи в илюминаторите, ту гигантски въртящи се късове с неправилна форма и само вечно будният компютър ги спасяваше от сблъскване с тях. Би Джей 90 летеше все по-нататък към срещата с неизвестното и вече нямаше възможност да съобщи за съдбата си на станциите за следене и на радиомаяците.
Сега Грег против волята си прекарваше повече време в залата на командния сектор. Той чакаше. Отначало се опитваше да си внуши, че се навърта тук по някаква работа, и си намираше правдоподобни обяснения. Но скоро си призна, че очаква с мрачно нетърпение момента на срещата. Все по-често прекарваше часове наред в креслото пред пулта, вперил поглед в примигващата невинна информация на големия екран или увиснал под стъкления купол, сякаш се мъчеше да открие в дебрите на звездния свят единствената проблясваща точка, от която идва заплахата.
Корабът оставяше след себе си милиони километри и напрежението на малкия му екипаж нарастваше. Стас също се опитваше да скрие, че е разтревожен, но все по-често идваше в командната кабина и стоеше мълчаливо, стараейки се да не безпокои капитана. Усещането за реална, но засега нематериализирана в някаква конкретна форма заплаха твърдо се беше настанило във въздуха. И двамата пилоти искаха този миг да настъпи по-бързо, по-скоро да видят врага, защото очакването на неизбежния сблъсък винаги е тягостно, особено ако ще бъде среща с жесток и смъртно опасен противник. Най-сетне, когато и двамата членове на екипажа бяха на пилотските си места, това стана.
Екранът избухна в тъмночервено — сигнал за тревога втора степен, и върху него изпъкнаха ярките наситено зелени букви SOS. А отдолу забягаха цифрите на координатите от пеленга. На фона на сирената изкуственият глас на компютъра веднага дублира уловената радиограма: „Приет е сигнал за бедствие, приет е сигнал за бедствие. Си Ай 12 моли за помощ, Си Ай 12 моли за помощ“.
Грег включи дешифрирания сигнал на прослушване. Както и очакваха, той бе извънредно слаб, понякога съвсем заглъхваше. Можеха да се различат само номерът на кораба и координатите му. Причините за аварията и останалата информация се губеха в космическите шумове. Изкривеният сигнал и необичайно слабата му мощност, въпреки че обектът беше относително близо — всичко това напълно отговаряше на работната хипотеза на Карпентър. Версията, че Би Джей 86 е бил унищожен, за да заграбят товара му, започна да се потвърждава.
— И тъй — отсече Грег, тежко изговаряйки думите, — настава най-интересното. Оказахме се добра стръв. Сега остава да им преседнем на тези акули.
Компютърът изчисли параметрите на маневрата и новия курс към обекта. На екрана се появи карта с траекторията на полета.
— Така-а — проточи Стас, съсредоточено разглеждайки маршрута, — ще се наложи да навлезем в горния слой на астероидната мантия.
— Нищо — отвърна Грег. — Граничната област на мантията е по-добре, отколкото средните й слоеве. И още по-добре от центъра на пояса. За по-безопасно ще намалим скоростта и ще минем бавно през нея. — Той се усмихна и добави: — Приятелчетата искат да се презастраховат и на всяка цена да ни принудят да приберем големите антени. Какво пък, ще направим всичко, каквото желаят.
Няколко минути по-късно малката навигационна антена предаде съобщение до кораба-примамка, че Би Джей 90 е променил курса си и бърза на помощ. Корекционните двигатели измениха ъгъла на реактивните струи и корабът в плавна дъга зави на 90 градуса от предишния си маршрут. Главният двигател изстреля къс импулс и Би Джей 90 се отдели от обичайния междупланетен път, навлезе в рядко посещаваната и опасна периферия на метеоритния пояс.
Грег седеше в креслото и нещо съсредоточено мислеше. Вторият пилот наблюдаваше метеоритната обстановка върху големия екран и как компютърът непрекъснато маневрира с рулевите дюзи, прокарвайки сложен, зигзагообразен път между огромните въртящи се късове с неправилна форма. Тежеше му това мълчаливо очакване и той реши да разсее капитана:
— Слушай, Грег, как мислиш, кои са те и за кого работят? Толкова пъти съм си блъскал главата и все не мога да предположа поне едно нормално нещо.
Капитанът откъсна очи от пулта:
— Хайде да не си мътим главите с такива… Когато успешно приключим, тогава всичко ще се изясни. А ако не те сдържа на едно място, върви тестувай още веднъж имитационните системи на лодката и въоръжението. И ти ще се откъснеш от мислите си, и за техниката ще е добре.
Стас леко се раздразни и от командира, и от самия себе си, но скри настроението си, само дълбоко въздъхна и изплува навън. Асансьорът го спусна в утробата на товарните трюмове. Шест от осемте бяха пълни с най-обикновен товар, а според бордовите документи в двата останали имаше транзитен товар, взет на далечната междинна площадка „Делта“. Те бяха пломбирани и по време на товаренето никой дори не се беше приближавал до тях. Именно в тези сектори се намираше всичко необходимо за операцията. Най- напред Стас слезе в хангара за лодки. Там се намираше стандартна, приличаща на летяща чиния космическа лодка. Екипажът си изгуби доста време, за да я натъпче с всичко необходимо, тъй че вече много трудно би могъл да влезе само той, да не говорим за осемте пътници, както се полагаше по документация. Стас обиколи няколко пъти лодката, внимателно я огледа, отблъсна се с ръце от стените на трюма и излетя към възела за скачване. В лодката беше практически невъзможно да се обърне човек и Стас дълго се мъчи, изпробвайки в работен режим отначало автономните системи поотделно, а после пусна бордовия компютър заедно с периферията. Тестовете минаха нормално и той се измъкна навън. „Дяволска черупка“ — изруга наум, като си удари коляното в лоста на люка. Сетне се качи в първи и втори товарен сектор, където беше събрана цялата ударна мощ на командата им. Бликовете на осветителните тела матово се отразяваха в черните тела на два мощни робота от автономно-спасителната серия. Върху продълговатите им правоъгълни корпуси с два манипулатора отпред бяха монтирани лъчеви оръдия, а реактивните им двигатели бяха форсирани до краен предел. След като се полюбува до насита на тези внушителни страшилища и им заповяда да изпълнят няколко команди, за да му мине меракът, Стас отплува във втори сектор през отворения авариен люк.
В средата стоеше тежко плазмено артилерийско оръдие, което можеше да поразява обекти с висока степен на защита на значителни разстояния, но се препоръчваше да бъде използвано само в краен случай, при непосредствена заплаха за живота на екипажа. От удара на този мастодонт обикновеният транспортен кораб за миг се превръщаше в изкорубено разтопено парче метал. Ето защо в предстоящата операция основна роля се отреждаше на модернизираната лодка. Но не пречеше да провери и оръдието, макар че го правеше едва ли не за стотен път. Повече от един час се занимава вторият пилот ту със самото оръдие, ту с механизма за изкарването му на повърхността на кораба. „Кой знае — мислеше си Стас, като машинално даваше заповеди на микропроцесорите и преценяваше реакцията им, — може да се случи като в допотопните уестърни — който пръв извади колта от кобура, той ще победи.“ Сетне заповяда на системата да разиграе бойна готовност.
Натисна копчето и на контролния прибор се замяркаха цифрите на междинните позиции. Стас си представяше как се движат механизмите, подчинявайки се на командите, как се измъква на повърхността платформата с оръдието, как продълговатият, стегнат в ребрата на охладителната система корпус само с няколко движения се закрепва на гърба на междупланетния кораб. Външно всичко би трябвало да изглежда твърде ефектно.
Най-после Стас приключи с проверките и контролните команди. Погледна часовника и подсвирна — незабелязано бяха минали почти шест часа в работа. „Наистина — усмихна се той — слушай съветите на по-възрастните и времето ти ще минава по-бързо.“
След две седмици непрекъснато маневриране сред струпването от астероиди Би Джей 90 премина най- опасния участък от пътя си.
Когато Грег обяви, че са минали най-тежкото, Стас само поклати глава и забеляза:
— Щом толкова трудно преминахме през горния слой на мантията, какво щеше да стане с нас в средната й част?
Грег изхъмка.
— Доколкото зная, само три кораба са успели да отидат там. Първият път е било много отдавна, когато поясът е бил обект за проучване като нещо ново. Някакъв откачен изследовател заради научните си амбиции се напъхал там на лек проучвателен кораб. Върнал се с ценни сведения, с почти разбит кораб и
