психическо разстройство. Вторият път — преди осемдесет години, при прехвърлянето на станцията „Суну“ избухнал взрив и било установено, че ударната вълна е отхвърлила един фрагмент от жилищния сектор в астероидния пояс. Два спасителни кораба с подсилена конструкция почти месец сновали из горния слой на пояса и дори няколко пъти навлизали в централния слой на мантията. Също си изпатили доста, но не намерили частта. Изглежда се е изгубила по-нататък, към сърцето на пояса… — Грег помълча малко и добави: — Повече никой не си е пъхал носа там. А в граничния слой понякога се навъртат глупаци като нас. Както виждаш, не е толкова опасно.
Колкото междупланетните късове и галактичният прах ставаха по-редки и видимостта се подобряваше, толкова сигналът за бедствие ставаше по-ясен и разбираем. Но още бе твърде опасно да се вдигат големите антени. Най-сетне Грег и Стас успяха да се свържат с катастрофиралия кораб чрез навигационната антена.
На екрана се появи неясно изображение на едно брадато лице.
— Тук Би Джей 90, тук Би Джей 90. Викам Си Ай 12. Приех изображението ви — монотонно повтаряше компютърът, опитвайки се да подобри качеството на връзката. — Отговорете как ме чувате?
Чу се силно пропукване и през него проникна човешки глас:
— Тук Си Ай 12, чувам ви добре. Говори капитан Бруно. Имам нужда от незабавна помощ. Случи ни се авария в двигателя и корабът изгуби маневреност. По инерция преминахме през външния слой на метеоритния пояс. Изгубихме антените за далечна връзка и получихме многобройни повреди. На борда имаме ранен.
— Разбрах ви — включи се в разговора Грег. — Говори капитан Милър. Какво смятате, че трябва да се направи в тази ситуация?
— Смятам за необходимо да се опитам с помощта на вашата енергийна система да възстановя работоспособността на моя двигател. Ако не успея, моля да се скачим и да ме вземете на буксир. На кораба има ценен товар.
— Разбрах — отговори Грег, — предлагам ви следния план за действие: ние ще дойдем при вас на лодка и ще вземем ранения. После ще ви помогнем да подготвите двигателя за пускане. А по-нататък — според обстановката.
— Не е ли по-добре веднага да скачите кораба си към моя? — попита капитан Бруно.
— Смятам, че е твърде рисковано. Наоколо има още много метеорити и ако скачването продължи повече, има голяма вероятност от попадение. Да се маневрира, както сме свързани, е сложно.
— Да, прав сте — съгласи се капитанът.
— Значи, приемаме моя план за действие — потвърди Грег и приключи разговора. — Според изчисленията трябва да достигнем кораба ви след три денонощия. Ако има нещо ново, съобщете ни. Край.
Изображението на капитан Бруно примигна, изрази надежда за скорошна среща и изчезна. Грег многозначително погледна към Стас:
— Какво ще кажеш?
Той поклати глава и рече:
— М-да-а… Всичко се развива така, сякаш изпълняваме роли в отдавна заучен спектакъл.
— Идеално — изкоментира капитанът. — Значи имаме шанс да разиграем финала на пиесата по наш сценарий.
Пета глава
Корпусът на кораба леко потреперваше от импулсите на маневрените двигатели. Компютърът бавно приближаваше Би Джей 90 на разстояние за визуален контакт с другия кораб. Космонавтите мълчаливо наблюдаваха през илюминатора как изплува Си Ай 12. На големия екран това изображение бе многократно увеличено и отлично се виждаха изпочупените антени за далечна връзка и вдлъбнатините по корпуса му от сблъсъка с дребни метеорити.
— Да — констатира Стас, — видът му на претърпял катастрофа кораб е спазен с всички подробности. Може да излъже когото и да било.
— Точно тъй — потвърди командирът. — Време е да включим системата ни за шпиониране.
— Време е — съгласи се вторият пилот и даде съответната команда на компютъра.
На долната част на екрана веднага се появи пълзящ ред с информация.
— Я виж ти! — учуди се Стас. — Ама те вече отдавна ни шпионират!
— А ти какво си мислиш? Този капитан Бруно — или кой знае как се казва в действителност, и момчетата му трябва да работят квалифицирано. Иначе нямаше да успеят да унищожат Би Джей 86 без всякакви следи. Трябва да внимаваме.
Разстоянието между корабите постепенно намаляваше. Би Джей 90 бавно приближаваше към кораба- капан. Той също бе транспортен, само че от по-малка по размери серия от Би Джей 90.
Грег разглеждаше бавно въртящия се около вертикалната си ос корпус и мислеше: налага ли се пръв да влезе във връзка? След като се поколеба, все пак реши, че трябва да започне той — още веднъж да покаже, че не се съмнява в истинността на ситуацията. Няколко секунди след това компютърът вече повтаряше позивните, установи връзка и на екрана се появи брадатото изображение:
— Тук Си Ай 12. Поздравявам Би Джей 90. Идвате съвсем навреме — състоянието на ранения се влошава. Моля ви незабавно да подготвите медицинския блок.
— Всичко вече е готово. Колега, не можете ли да спрете въртенето на кораба, иначе ще ни бъде изключително трудно да се скачим.
Изображението на екрана избледня, сякаш захранването не можеше да поддържа необходимото напрежение на сигнала. Но след миг отново се проясни.
— Ще се помъчим. Наистина за тази маневра ще отиде целият ни енергиен запас. Но да се надяваме — брадатото лице изморено се усмихна, — че няма да имаме нужда повече да я икономисваме.
„Добър артист е този капитан, дяволите да го вземат“ — мислено изруга Грег и едва не заскърца със зъби. Защото точно същите думи бяха чули момчетата от Би Джей 86. Чули са ги за последен път в живота си. И са вярвали на всяка дума, излетяла от тази уста, и с всяка стъпка неумолимо са се приближавали към смъртта си. В последния миг Грег успя да запази безстрастната маска на лицето си и само зениците му се свиха от изгаряща омраза.
Скоро корпусът на Си Ай 12 започна да забавя въртенето си. Виждаше се как все по-бързо се въртяха дисковете на оцелелите външни динамични стабилизатори. Още малко — и корабът спря. Екипажът на Би Джей 90 мълчаливо се спогледа. Стас неочаквано констатира, че по челото му е избила пот, и с усилие я изтри. Край, сега трябва да започне най-опасната част на операцията. Екипажът на Би Джей 90 беше изправен лице в лице с готовия на всичко противник и никой във Вселената не можеше да му дойде на помощ.
Стиснал зъби, Грег дълбоко си пое въздух и като шумно го изпусна, с равен глас произнесе:
— Втори пилот Станислав Парадей, започваме основния вариант на операцията.
Стас официално отговори „Слушам“ и даде команда на компютъра да действа. Изкуственият разум потвърди командата и информационните табла оживяха с десетки променящи се данни и параметри. На големия екран изображението на неприятелския кораб се премести в ъгъла и се смали, а цялата площ на екрана зае палубата на лодката им. Върху корпуса й вече бяха запалени габаритите, показвайки, че е готова за старт. Един по един се откачиха шланговете и различните кабели. Замигаха сини тревожни светлини и шлюзът към Космоса се отвори. Магнитното поле подхвана дискообразния корпус и на екрана се появи надпис: „Лодката е в автономен полет.“ Грег съсредоточено гледаше екрана и промърмори с мрачна възбуда:
— Дали ще повярват на блъфа ни? — и включи едно копче на пулта.
На страничното табло се появи колонка цифри. Това бяха предаваните от лодката характеристики на състоянието на екипажа, който според всички правила трябваше да се намира на борда й. Ако с космонавтите нещо се случи и електронните датчици го отбележат, компютърът светкавично ще започне да действа самостоятелно и да взема решения според обстановката.
— Грег — прехрипнало каза Стас, — апаратурата показва, че те усилено поемат информацията от
