сведе поглед.
— Ти отиваш там… защото си длъжен, нали?
Гералт пристъпи от крак на крак. Стори му се, че долавя аромата на цъфнал люляк и касис.
— Май да — след миг забавяне каза той. — Длъжен съм. Прости ми, Хиреадан…
— Не ми се извинявай. Знам какво изпитваш.
— Съмнявам се. Защото и аз самият не го знам.
Елфът се усмихна. Но усмивката не се получи много радостна.
— Точно там е работата, Гералт. Точно там.
Креп се изправи, въздъхна дълбоко.
— Готово — гордо обяви той и посочи едва забележимия контур на стената.
— Обаче порталът е неустойчив и няма да издържи дълго. Пък и не се знае колко е стабилен. Може да се скъса. Преди да влезете вътре, си помислете за греховете си, господин вещер. Разбира се, мога да ви дам благословията си, но за опрощаване на греховете…
— Няма време — довърши Гералт. — Знам, господин Креп. Времето никога не стига за тия неща. Всички да излязат от стаята. Ако порталът се пръсне, ще ви спука тъпанчетата.
— Аз оставам — каза Креп, когато вратата зад Лютичето и елфа се затвори, и размаха ръце във въздуха, създавайки около себе си пулсираща аура. — … Малка защита за всеки случай. Ако порталът експлодира… Ще се опитам да ви измъкна, господин вещер. Тъпанчетата не са болка за умиране. Ще зараснат, стане ли нещо.
Гералт го погледна по-приветливо. Свещеникът се усмихна.
— Храбър човек сте — каза Креп, минавайки на „вие“. — Макар и вещер. Искате да я спасите, нали? Но куражът едва ли ще ви помогне. Джиновете са отмъстителни същества. Магьосницата е обречена. Пък и вие ще загинете, ако идете там. Помислете си дали е чиста съвестта ви.
— Вече си помислих. — Гералт се изправи пред излъчващия слаба светлина портал. — Господин Креп?
— Слушам?
— Онова заклинание за прогонване на зли духове, от което така настръхнахте… какво означава?
— Няма що, подходящо време избрахте за шегички…
— Моля ви, господин Креп.
— Какво да се прави — каза свещеникът, докато се скриваше зад облегалката на масивния дъбов стол на кмета. — Като се има предвид, че е последното ви желание… Не мога да ви откажа. Това означава… Ъъъ… „Върви да си го начукаш.“
Гералт направи крачка в нищото и студът приглуши разтърсващия го смях.
8
Порталът, ревящ и бушуващ като ураган, го изстреля, изплю го с разкъсваща дробовете сила. Вещерът рухна омаломощен на пода, отваряйки уста, за да вдиша живителни глътки въздух.
Подът се тресеше. Отначало Гералт си помисли, че трепери той самият след пътешествието през разкъсващия ад на портала, но бързо разбра грешката си. Цялата къща вибрираше и се тресеше с пукот и скърцане.
Вещерът се огледа. Не беше в стаичката, в която беше видял Йенефер и Лютичето, а в голямата обща зала на кръчмата на Ердил, която се ремонтираше.
Видя я. Беше коленичила между столовете, сведена над магическото кълбо. То излъчваше силно млечнобяло сияние и обагряше в червено пръстите й. Светлината от кълбото създаваше мъждукаща и потрепваща, но ясна картина. Гералт видя нарисуваната на пода звезда и нажежената до бяло пентаграма. Видя изхвърчащите от пентаграмата разноцветни огнени струи, изчезващи горе над покрива, откъдето долиташе яростният рев на уловения джин.
Йенефер го видя, скочи и вдигна ръка.
— Не! — изкрещя той. — Недей! Искам да ти помогна!
— Да ми помогнеш? — бясно изсумтя тя. — Ти?
— Да.
— Въпреки онова, което ти сторих?
— Да.
— Странно, но всъщност няма значение. Не ми трябва помощта ти. Махай се веднага!
— Не!
— Махай се! — истерично извиси глас магьосницата, лицето й беше зловещо разкривено. — Тук става напечено! Не мога да го уловя, кой знае защо гадината не губи сили. Хванах го, след като изпълни третото желание на трубадура. Въобще не отслабва, а трябваше вече да кротува в кълбото. Че става и още по- силен! Въпреки това аз ще го… надвия, ще го пречупя…
— Няма да го надвиеш, Йенефер. Той ще те убие.
— Не съм толкова лесна за убиване…
Тя не се доизказа. Таванът на кръчмата изведнъж пламна и заблестя. Картината, проектирана от кълбото, се размаза. На гредореда на тавана изникна голям огнен квадрат. Магьосницата изруга, вдигна ръка и от пръстите й бликнаха искри.
— Бягай, Гералт!
— Какво става, Йенефер?
— Той ме усети… — простена тя и почервеня от усилието. — Иска да се добере до мен. Създава собствен портал, за да нахълта тук. Нишките не може да разкъса, обаче през портала ще мине. Аз не мога… Не мога да го удържа!
— Йенефер!
— Не ме разсейвай! Трябва да се концентрирам… Бягай, Гералт. Ще отворя мой портал за теб. Внимавай, това е случаен портал, понеже само за такъв имам време и сили… Не знам къде ще те отведе… но ще си в безопасност… Приготви се…
Големият портал на тавана внезапно пламна ослепително, разшири се, деформира се и от празнотата изникна до болка познатата на вещера разплута, мляскаща с увисналите си бърни паст, която виеше оглушително. Йенефер скочи, размаха ръце и изкрещя заклинание. От ръцете й изригна платно от светлина, което обхвана джина като в мрежа. Джинът изръмжа и изстреля дългите си лапи, които като кобри в атака се протегнаха към шията на магьосницата. Йенефер не трепна. Гералт се хвърли към нея, отблъсна я и я закри с тялото си. Джинът, оплетен в магическата светлина, изскочи като тапа от портала и се хвърли към тях със зейнала паст. Вещерът стисна зъби и го удари със Знак. Като че ли нямаше видими последствия, но геният не нападна. Увисна под самия таван, изду се до гигантски размери, опули срещу Гералт бели очища и изръмжа. Някак заповеднически, като че даваше нареждане. Гералт не разбра какво.
— Насам! — изкрещя Йенефер, сочейки портала, който бе сътворила чрез магия на стената. В сравнение с портала на гения нейният беше направо жалка и дори занаятчийска работа. — Бягай, Гералт!
— Само с теб!
Йенефер задвижи ръце и изкрещя заклинание, шарените нишки изпукаха и щедро пръснаха искри. Джинът се завъртя като бъчва, напъна се и разтегна нишките. Бавно, но сигурно започна да се приближава към магьосницата. Тя не помръдваше.
Вещерът с един скок се озова до нея, ловко я подкоси, сграбчи я с една ръка през талията, а с другата я стисна за косата на тила. Йенефер изпсува и го ръгна с лакът в гръкляна. Той обаче не я пусна. Острата миризма на озон, последвала заклинанието, не намали аромата на люляк и касис. Гералт ритна магьосницата в крака и скочи, като я отнесе право в млечнобялото и примигващо нищо на по-малкия портал.
Порталът, водещ към неизвестността.
Те изхвърчаха, слети в прегръдка, и се изръсиха на под от мрамор, плъзнаха се шеметно по него, като обърнаха първо огромен свещник, а после и някаква маса, от която с трясък и звън се посипаха кристални чаши и потири, фруктиери, пълни с плодове, и огромна купа със счукан лед, водорасли и стриди. Някой изкряска, някой изпищя.
