тръби, които при майсторско използуване лесно биха всели ужас сред редовете на врага.
Гуд и генуезецът застанаха на първата линия, а аз се оттеглих на върха на една скала, от която можех да наблюдавам цялото бойно поле, да следя всички фази на сражението и да откривам огън по най- застрашените пунктове.
Наистина аз не изпитвах никаква омраза към негрите, които жестокият монарх се готвеше да хвърли срещу нас. Но трябваше да убиваме, за да не бъдем убити.
Нападението на неприятеля беше страхотно. Вражеските орди, окуражавани от гръмкия глас на херкулесовския си цар, се хвърлиха върху нас с такъв устрем, че първите ни редици бяха пометени за миг. Обаче Иньози, господин Фалконе и Гуд веднага им се притекоха на помощ с войските на Инфадоу и завързаха кървава битка.
Борбата ставаше страхотна. От двете страни се биеха като разярени лъвове. Ни едните, ни другите отстъпваха бойното поле, макар че убитите и ранените ставаха все повече и повече и обливаха с кърви склона на височината.
Виждайки, че на следния миг ще бъда обграден, аз слязох от скалата и започнах да стрелям на всички страни, за да си пробия път. Изведнъж един грамаден негър, вероятно вожд, ако се съди по перата, които украсяваха главата му, се спусна към мен с такава ярост, та аз помислих, че е настанал сетният ми час.
Бърз като стрела се хвърлих на земята й негърът, както се беше засилил, не можа да се спре и се строполи на няколко крачки зад мене.
На следния миг бях вече на крака. Сграбчих пистолета си и бях готов да го изпразня в гърдите му, обаче силен удар по главата ме повали зашеметен на земята…
Полъхнат от неочаквана свежест, отворих очи и видях Гуд, безпокойно преведен над мене със съд за вода в ръка.
— Как си, храбрецо? — попита ме той.
— Няма нищо лошо. Малко съм зашеметен, това е всичко — отвърнах. — Как се развива борбата?
— Чудесно! Засилихме се по всички линии.
Вече се поздравявахме с бързия и лесен успех, когато дойде при нас Инфадоу, който беше научил за случката с мене.
— Засега сме победители — каза ми той, след като се осведоми за състоянието ми. — Но не мислете, че Тоуала няма да се върне. Преди да напрегне всички сили, иска да разбере какво поведение ще държим ние.
— Елате, господа. Ще обсъждаме положението.
Отправихме се към края на хълма, където бе станал боят, и видяхме, че войските на Тоуала се преустройваха в равнината, готвейки се да подновят нападението, което може би щеше да бъде още по- кърваво.
Като се събраха около него главните вождове, Инфадоу се обърна към нас и към Иньози и каза:
— Бели хора, царю мой, обсъдете и решете какво трябва да предприемем.
— Тази вечер или най-късно утре нашите хранителни припаси ще се свършат. Единственото изворче, което се намира сред лагера, едва стига да утоли жаждата на нашите войници. Ако не предприемем решително нападение, излагаме се на опасността да видим войската ни омаломощена от глад и жажда. А в това време войниците на Тоуала могат да получат силни подкрепления от нови, невлизали в бой колони.
— Какво ще кажете при това положение?
Иньози се обърна към мен:
— Нека пръв говори великият бял ловец!
При тази покана аз взех думата.
— Не се боя от враговете — казах. — Даже нещо повече, те се боят от нас. При обстановката, в която се намираме, не е разумно да чакаме да се понижи бойният дух на нашите войници. В този момент, горди от постигнатия успех и изпълнени с вяра в правотата на делото, за което се бият, без много молби ще се хвърлят отново в борбата. Ако пък чакаме до утре, ще се изтощят от умора и глад и ще бъдат обезсърчени от подкрепленията, които Тоуала сигурно ще получи. Преди да оставим на нашите храбри воини време да се разколебават, а на Тоуала — да действува, да слезем към Лоо, да нападнем с всички сили обезкуражените войски на царя и да ги обърнем в бягство към краала.
Дълбока тишина посрещна войнствената реч на един съвсем миролюбив човек.
Миг след това Иньози, потънал в мисли, вдигна глава и каза:
— Белият ловец говори добре и мисли добре. Скъпи приятели, да се преустроим, да нападнем с всички сили врага и тази вечер ще можем да спим в краала на Тоуала.
След тези думи веднага биде съставен план за нападение. Войските на Инфадоу, гризите, които бяха най-безстрашните кукуански борци, бяха разположени на първа линия под заповедите на господин Фалконе със задачата да заемат централната теснина на хълма.
Те трябваше да посрещнат първия удар. Ние слязохме отстрани на хълма, за да атакуваме левия фланг на Тоуаловите орди.
Заповедите бързо бяха изпълнени. Гризите, горди от определеното им място, се спуснаха смело в боен ред, без да се колебаят нито за миг, макар и да знаеха, че отиват на смърт.
Поделенията на негрите от племето биволи бяха поставени под заповедите на Иньози и на мене.
Инфадоу, който като стар вожд знаеше колко голямо значение има за духа на войниците една насърчителна дума, направи преглед на войските, преди да заемат определените им позиции, като подчертаваше честта, която им правя, решавайки да се бия заедно с тях.
— Вождове и войници! — викна тогава Инфадоу. — Освен белия човек с вас ще се бие и вашият цар. Покажете се храбри и достойни за тази чест.
Сред войските се понесе дълго, нестихващо „Коум!“.
Едва ли някога римски император е получавал подобен поздрав от гладиаторите, които са отивали да се бият.
Иньози отвърна на поздрава с вдигане на бойното копие. След това войските на гризите преминаха пред него в три редици, всяка от по хиляда души.
Втора група премина също като първата в три редици и се отправи към позициите си, без ни най-малко да изрази страх от смъртта, срещу която отива. Напротив, всички бяха истински възторжени.
— Тези негри са прекрасни — ми каза Гуд, който стоеше до мене. — С такива хора можем да направим много нещо.
— Но и Тоуаловите войници са безстрашни — отвърнах аз.
— Зная, но се боят от огнените ни тръби. С нашето присъствие ние заместваме хиляди хора.
— Преди, но не сега.
— Защо? — попита ме изумен.
— Защото нашата слава малко намаля.
— Как така?
— Поради вашите панталони.
— Лъжеш се.
— Никак. Босите ви крака имаха тайнствено обаяние над негрите. А сега те съжаляват, че сте ги закрили.
— Ако е въпросът да спечелим битката, ще ги сваля веднага — каза Гуд, като се усмихна.
— Излишно е. Мисля, че все пак ще бъдат достатъчни изкуствената ви челюст и монокълът.
— По-скоро пушките ни.
В този миг сред равнината се чуха страхотни ви кове.
— Битката скоро ще започне — каза Гуд. — Да заемем местата си.
Когато стигнахме до края на платото, гризите вече бяха слезли на половината от хълма. Това смело придвижване беше предизвикало живо вълнение в лагера на Тоуала.
Вражеските полкове бързо се преустроиха и се понесоха напред, за да пресрещнат нашите.
Гризите стигнаха на изхода на конската подкова и вместо да навлязат в равнината, се струпаха в теснината, където зачакаха атаката. Не искаха да избързат, преди останалите части да заемат местата си.
