той казва противното, ще го убия, за да се увери.
— Добре тогава, бели брате — съгласи се Иньози. — Ще се биеш за право дело и ще победиш. Тоуала. Ето противника ти: той те чака, за да те убие.
Бившият цар скочи изведнъж и грабна оръжията си. Те се състояха от една бойна брадва и от един тежък широк нож, с който може с един замах да се отреже човешка глава.
Генуезецът, въоръжен по същия начин, излезе напред, очаквайки противника си.
Двамата бойци се гледаха няколко мига с вдигнати над глава брадви. После Тоуала пристъпи напред, предприемайки едно престорено нападение.
Генуезецът не се помръдна.
— Внимавай! — викна бившият цар. — Ще те разсека на две.
Презрителна усмивка се появи по устните на господин Фалконе:
— Струва ми се, че ти ще паднеш. Изведнъж той се спусна напред с устрем на тигър и замахна така силно, че би разсекъл даже и скала. Но едрият негър се отдръпна, бърз като светкавица, и избягна удара.
Увлечен от устрема, генуезецът загуби равновесие след толкова силния замах. Помислихме, че е загубен, и от гърдите ни се изтръгна вик на безкраен ужас, когато видяхме, че Тоуала се спуска върху него, за да разбие черепа му, преди да се е изправил на крака.
Брадвата на африканеца се спусна бързо, но генуезецът бе чул виковете ни и инстинктивно се бе хвърлил настрана, вдигайки оръжието си, за да се предварди.
Това движение спаси главата му, но брадвата на противника се хлъзна отстрани и удари рамото му. Кървава струя бликна от раната.
Обаче ударът не беше много тежък и нашият другар отново бе на поста си. Миг след това той атакува негъра с нови сили, размахвайки брадвата страхотно.
Разкъсали редиците, ние бяхме образували около двамата широк кръг, за да не пропуснем и най-малката подробност от този смъртен двубой.
Даже Гуд бе накарал да го пренесат тук и се бе настанил до мене. Той беше твърде бледен, изпълнен със страх за приятеля ни. Би казал човек, че съвсем е притаил дъх.
Виждайки, че господин Фалконе въпреки получената рана напада усилено гиганта, Гуд започна да вика:
— Напред, смели приятелю! Не го оставяйте да поема дъх! С един удар — долу!
Господин Фалконе нямаше нужда от това насърчение. Продължаваше да напада негъра, като го принуждаваше да отстъпва назад, където го очакваше смъртоносният удар.
Пред такава стихия Тоуала започваше да губи самоувереността и спокойствието си. Отблъсваше ударите непрестанно, но нямаше възможност да отвърне — толкова често се сипеха те.
Изведнъж той се олюля. Извика ужасен. Брадвата на генуезеца бе разсекла стоманената броня. От гърдите му рукна кървава струя.
Възторжени викове прокънтяха сред редиците на войниците. Но миг след това радостта се превърна в ужас. Брадвата на генуезеца, разтърсена от един удар на Тоуала, падна на земята, разбита на две.
— Боже мой! — викнах изплашено аз. — Загубен е!
Затворих очи, за да не гледам как Тоуала разбива черепа му. Когато погледнах отново, за голяма моя радост видях храбрия италианец вкопчен в Тоуала.
И двамата противници, неотстъпващи по сила, паднаха на земята и се затъркаляха по тревата. Ту господин Фалконе притискаше долу Тоуала, ту този тържествуваше отгоре му.
Първият беше обезоръжен. Вторият имаше тежък нож, но не можеше да си послужи с него в положението, в което се намираше.
Приближих се до Иньози и му казах:
— Не мога да допусна Тоуала да убие господин Фалконе. — И насочих пушката.
— Не — отвърна ми той. — Нашите закони не позволяват никаква намеса в тази борба.
— Приятелят ми е в опасност.
— Той е здрав и юначен.
— Не виждаш ли, че е без оръжие?
— Не, гледай!
Погледнах борещите се. В този момент генуезецът скочи на крака, стискайки в ръка страшното оръжие на бившия цар. Със сетни усилия бе успял да му го отнеме.
Тоуала също скочи на крака, вземайки от земята брадвата, която малко преди това бе изпуснал.
Кръв течеше по броните на двамата противници. И двамата обаче, разгорещени от борбата, сякаш не усещаха никаква болка.
Африканецът, излязъл вече от търпение, замахна за последен път към генуезеца, но противно на очакванията на всички стоманената броня издържа като по чудо. На свой ред нашият приятел се спусна към него и тежкото острие на ножа му с бързината на мълния се заби във врата на противника.
Безкрайни радостни викове се чуха от всички страни.
Главата на Тоуала, отрязана напълно от тялото, напусна досегашното си място и се търколи в краката на Иньози.
Тялото остана за миг право, все още заплашително. Кръвта струеше по прерязалите артерии. После колосът се повали на земята с тъп шум.
В същия миг безстрашният италианец, изтощен от умора и загуба на кръв, падна в ръцете на Иньози.
Двадесет дружески ръце го положиха нежно на земята, а Инфадоу напръска лицето му с вода.
Глава XIV
ТАЙНАТА НА ВЕЩИЦАТА
Бедният ни другар бе веднага пренесен заедно с Гуд в царската колиба на Тоуала. Там свалиха бронята му и един вожд на име Фоулата, който минаваше за прочут лекар, го прегледа внимателно.
Защитен от желязната броня, безстрашният борец се бе отървал само с леки натъртвания в гърдите, причинени от брадвата на херкулесовския монарх. Обаче на рамото му зееше широка рана, повече болезнена, отколкото опасна, тъй като не бе засегната костта.
Гуд, който присъствува на двубоя, беше също изтощен, целият смазан и покрит с кървави натъртвания. Поставихме го до генуезеца.
Фоулата намаза раните на двамата с един местен мехлем, като очакваше с него да заздравеят твърде скоро. Носните ни кърпи послужиха за превръзки.
Двамата ми приятели, вече по-спокойни, макар и в треска, скоро заспаха. Аз се помъчих да постигна същото, но беше невъзможно. Цяла нощ царският дворец ехтеше от плачевните стонове на множеството ранени, които бяха пренесени от бойното поле. Много жени оплакваха отчаяно труповете на своите бащи, съпрузи, братя и синове.
При появата на деня тези викове поутихнаха малко но малко, докато най-после съвсем се изгубиха. Само кресливият глас на старата вещица Гагул още се чуваше около трупа на бившия цар.
Най-после успях и аз да затворя очи и да поспя няколко часа. Но какви сънища ме измъчваха през тази кратка почивка! Струваше ми се непрекъснато, че съм заобиколен от въоръжени със страшни ножове кукуански войници, готови да ме обезглавят. Главата на Тоуала се спускаше върху мене и ме опръскваше с кръв…
Когато отворих очи, намерих Гуд съвсем отслабнал и обзет от треска. Както знаете, през време на боя той бе наранен с брадва в крака. През време на съня превръзката му се беше изместила и раната, разкъсана отново, бе пуснала голямо количество кръв. Беше се възпалила още повече, може би от голямата горещина. Всичко това ми вдъхна сериозни опасения.
— Вие сте зле, приятелю — казах му аз.
— Да — отвърна Гуд — Проклетият дивак добре ме нареди. Не зная само дали ще бъде за дълго. Чувствувам се съвсем отпаднал от загубата на кръв. Погледнете колко е изтекла тази нощ Под леглото е образувана цяла локва.
— Оставете да се оправя аз Разбирам малко от рани.
