И воинът излезе. Едва напусна каютата, Нефер отвори очи и дълбоко въздъхна. Като забеляза безпорядъка на облеклото си, тя със срамежлив жест закри оголените си гръд и рамо с мократа си дреха. Сетне погледна с пълни със сълзи очи Оунис.
— Аз… съм паднала във водата!…
— И Миринри те спаси с опасност за живота си! — със същия тон и каза Оунис. — Но ти не падна, а се хвърли във ведата. Аз видях това, аз зная. Кажи защо?
Девойката мълчеше, но лицето й пребледня и устните и трепереха.
— Ти искаше да изпиташ дали ще се изложи Миринри на опасност за твоето спасение? Да?
— А ако е така? — уклончиво отговори тя с треперещ глас.
— И го подхвърли на смъртна опасност?
— Нима той загина? — с див вик извика чародейката, дърпайки се към палубата. Но Оунис навреме я хвана и я постави на леглото й.
— Той е жив и невредим като тебе. Успокой се!
— Жив? Хвала на милосърдната Изида!
— Почакай, отговори ми на въпроса прямо! Боговете ни виждат и аз съм достатъчно стар и опитен, за да разпозная лъжата. Ти любиш ли Миринри?
Нефер с тих жалостен стон закри очите си с ръце. Тя плачеше и сълзите течаха от очите й и се търкаляха по ръцете й.
— Защо плачеш? — продължаваше настойчиво старецът.
— Той е бъдещ фараон. А аз…
— А ти — любителка на фантастични приказки. Ти нали си нубийска принцеса! — с лека насмешка каза старият жрец.
— Да, аз излъгах, излъгах! — се изтръгна като вопъл от бурно издигащите се гърди на девойката. — Мен ми се искреше Миринри да не знае, че съм само робиня на жреците на Изида, че съм от низша каста. Искаше ми се…
— Той да те счита равна на себе си и може би да те направи своя жена?
Нефер зарида.
— Това не ще бъде, никога не ще бъде — шепнеше тя. — Аз съм робиня и погледът му е тъй далеч от мен той люби друга, не мене…
— Но любовта е цветец. Той може да увехне и веднага да се съживи. И сетне… Кажи, ти знаеш ли какъв знак е татуиран на рамото ти?
— Зная, че има някакъв знак. Но не зная какво означава той. Аз съм сираче и съм расла сред жреците, които са се отнасяли с мене като с робиня. Кой може да ми каже какво значи тон?
— Ти знаеш ли кого отбелязват при рождение със знака на змията?
— Синовете на фараона!
— И дъщерите! Ти имаш такъв знак на рамото. Ти също си от царствен род. Ти си равна на Миринри по произход. И ако бъде угодно на боговете, именно ти, а не дъщерята на Пепи-предателя ще се свърже в брак с моя… възпитаник.
— Аз? И ти позволяваш?
— Ще помагам с всички сили. Но ти трябва да ми се закълнеш, че ще направиш живота на Миринри щастлив! И нито дума на Миринри за нашия разговор. Разбираш ли?
С тези думи Оунис напусна каютата и излезе на палубата при очакващия го Миринри, на когато той съобщи, че девойката се е свестила, но се чувствува уморена и е легнала да спи.
— За през нощта трябва да спрем при някое островче! — съобщи решението си Ато. — Вятърът не намалява. Пътуването нощен е опасно.
— Та какво? Да спрем! — съгласи се Оунис.
— Аз видях тази котешка ладия — продължаваше Ато. — Тя не може да гребе срещу вятъра. Изглежда, че тя също ще спре при някой остров.
— Не е наша грижа — кратко отговори Оунис, погълнат от мислите си.
И наистина, когато ладията след един час хвърли котва край бреговете на едно островче, за да прекара спокойно нощта, към същото островче се приближи и котешката ладия и хвърли котва малко по-настрана. От нея излезе търговец, доставчик на котки за храмовете на Долни Нил и радостно приветствува Оунис с думите:
Да благословят боговете по-нататъшния ти път, с, господарю мой! Ти не ще прогониш беззащитните ора, които едва не загинаха в бушуващите вълни на Пил. Позволи на нашето корабче да спре по-близо до твоето. Ако се появи някаква опасност, моите хора все пак могат да се окажат полезни.
Оунис, не виждайки нищо подозрително, даде съгласието си. Скоро и двата кораба, стоящи редом, бяха обвити с мъгла, и целият им екипаж, измъчен от тежката им работа през деня и от преживените тревоги, заспа дълбок сън.
… Беззвучно, като сянка, като призрак се мярна по стъпалата на ладията на Миринри женска фигура. Това беше Нефер. Девойката измина само няколко крачки по брега, когато отстрана се чуха като змийско съскане думите:
— Това си ти, Нефер? — обади се дрезгав глас. — Е, какво ново има? Какво узна? Кой е този юноша? Изпита ли дали той се счита син на Тети? А? Та говори де!
След минутно колебание девойката отговори с тих глас:
— Да, той е син на Тети. Нарича се Миринри.
— Този старец му е втълпил в главата тази дива мисъл! — побърза да протестира събеседникът на Нефер, владетелят на котешката ладия. — Тъй, тъй… Това е много важно! Това ще помогне на Хер-Хор да унищожи претендента, а може би и много други врагове на всемилостивия фараон. Хе-хе-хе! Но по-нататък, по-нататък Ще ти се удаде ли да го примамиш в капана? Той и спътниците му, разбира се, могат просто да се унищожат, да се избият. Но с това целта не ще се постигне: трябва да се хванат живи, за да се изпитат кой е душата на заговора. В Мемфис ходят странни, много странни слухове.
— Капан? — замислено и като че нерешително заговори Нефер.
— Да, да! Хубав капан, дето ще се улови този плъх, който се осмелява да гризе краката на трона на фараона. Най-доброто би било, ако ти би примамила цялата тази компания на Острова на сенките. Там те ще намерят… хе-хе-хе… ще намерят истински съкровища!
— Да! — прозвуча в мъглата гласът на Нефер. — Да, аз ще примамя всички там! Но какво ще ми заплати за това Хер-Хор?
— О, богове! Най-сетне чух разумна дума… От теб ще излезе гениална жена. Особено, хи-хи-хи, ако с твоето по-нататъшно образование се заеме — хи-хи-хи — самият върховен жрец на Изида Хер-Хор, най- мъдрият от мъдрите. Разбира се, ще си изкарваш по нещо, за предаността ти към делото на династията ще узнае и самият фараон. Той ще те обсипе със злато, знаеш — има такива прекрасни огърлички, гривнички, пръстенчета, верижки… а нима това ти е малко?… Е, той ще те приближи към двора. Сетне някой от военачалниците ще обърне върху тебе благосклонния си поглед, и… Разбира се, ако Хер-Хор не те даде на някой груб войник… Ти можеш да станеш жена на някой началник на крепост. Но с една дума — на работа!
— А ако не изпълня тази „работа“?
— Ти си се клела пред образа на всемогъщата Изида. Ти си се клела пред жертвеника на Озириса и богиня Хотар. Ще изпълниш!
— Разбира се, ще изпълня! — отговори спокойно девойката. — Веднъж щом съм се заела…
— Ти си умна! Добре, добре! — забърза жрецът. — Но прощавай, мила Нефер! Върви си, че може да забележат отсъствието ти. А аз ще изпратя вест на нашия милостив покровител, на мъдрия Хер-Хор. А, почакай! Хер-Хор желае ти да пуснеш в ход всичките си чарове, за да омаеш това… лъжефараонче…
— Аз направих каквото можех!
— Е, и какво? Нима има човек, който може да устои пред огъня на твоите вълшебни очи и пред меда на твоите омайващи думи? Навярно онова момче е каменно? Но да бягам!
Две сенки се мярнаха в разни страни. И потънаха в мъглата на нощта.
… На сутринта, когато Оунис излезе на палубата, ладията на търговеца на котки я нямаше вече: възползувала се от изменилия се през нощта вятър, тя беше отплувала.
