им се представи зрелище, което направи да потрепера даже закаленият воин Ато: на пясъка на самия бряг, дето се издигаха казармите на фараоновата гвардия, на високи колове, забити в дъното на реката, стърчаха около стотина човешки трупа в ужасни пози, придобити от страшната агония. Орляци грабливи птици се въртяха над труповете, като извършваха кървавото погребение, гълтайки парчета човешко месо, разкъсвайки телата. Мъртва глава, поразена от ударите на човки, се метваше назад, като че животът още не беше угаснал в ней.
А долу в тръстиките, на пясъка, вече се трупаха крокодили. От време на време някой труп се откъсваше от кола и падаше. Тогава крокодилите се нахвърляха върху му и го разкъсваха на части, а изплашените и озлобени птици с крясъци ловяха късове разкъсано месо и давейки се, ги поглъщаха.
Събралата се на брега тълпа стоеше в смутено и тревожно мълчание. Чуваше се истерически плач на жени, вик на изплашено дете. Много от хората в тълпата, гледайки труповете, стискаха юмруци, мълвяха проклятия и обет за отмъщение над палачите. Но навсякъде кръстосваха шпиони и записваха думите на невнимателните. А войниците, като стесняваха кръга около множеството, отвеждаха по двама-трима арестувани.
Един от арестуваните, стар воин, вървеше сред войниците с разбита глава, а дясната му ръка, пречупена от тоягата на полицейския, висеше като въже. Преметнали примка през шията му, палачите влачеха нещастника и когато той падаше, на гърба му се сипеха удари.
Тълпата роптаеше и се вълнуваше, но присъствието на въоръжените отряди я сдържаше.
— Милосърдни богове! — казваше стоящият наред с Оунис стар рибар, чиито устни трепереха и от очите му се лееха сълзи. — Велики Ра! Какво става, какво става?! Нашият фараон е заповядал да се изтреби цял отряд ветерани, които са ходили на поклонение на покойния Тети. За какво? Без вина — виждат боговете — без всякаква вина! Само защото това са воини на великия военачалник, на доблестния Тети. А има слух, че Тети е жив! Казват също, че някъде в Мемфис се крие някой си Миринри. Казват, че той иска да свали нашия милостив и мъдър божествен фараон Пепи. И народът се раздели. Едни казват: жив е Тети Миринри. А други казват: Какво ни влиза нас в работа? Ние си имаме божествен Пепи! Но, богове, какво става? Градът кипи от шпиони, търсят пропадналия пръстен на фараона и някои си Оунис, който откраднал този пръстен…
Изведнъж хванатият от войниците стар воин, навярно чувствайки близостта на смъртния си час, се спря, издигна изкълчените си ръце към небето и извика с пълен с дива злоба и молба глас:
— Отмъсти заради мене на палачите, Миринри! Ела и отмъсти!
И от гъстата тълпа в отговор отчетливо прозвуча пълен със заплаха отговор:
— Умри спокойно. Ще отмъстя!
Шпионите се спуснаха да търсят дръзкия. Отрядът на войниците разкъса тълпата, но не го намериха. Изобретателната и предвидлива Нефер беше успяла да увлече Миринри в съседна уличка и след минута и четиримата странници бяха вече в пълна безопасност.
13. Първият бой
Озирис-Ра, Богът на слънцето, в колесницата си се издига сутрин на изток, преминава по небето и се спуща в подземното царство. Нощта дохожда, за да смени изморения ден, денят сменя нощта. Животът си върви като че ли по обикновен ред: пазарите и площадите са пълни с шумна тълпа, в работилниците се чуват звуковете на занаятчиите. Хората дохождат на белия свят и си отиват в страната на сенките, любят, ненавиждат, радват се и страдат…
Струва ти се, че Египет живее обикновен живот, по това само ти се струва. Ако се вслушаш в шума на хората, бягащи по цялата страна от праговете до самата делта, както бягат вълните на Нил във време на наводнение — ще чуеш, че народът с нетърпение чака кога най-сетне от мъглата на неизвестността ще се издигне страстно очакваният млад фараон, синът на великия Тети Миринри, кога той ще прогони деспота, ще отнеме трона на фараона и ще върне египетския народ към миналото му благоденствие.
В казармите офицерите зорко следят настроението на войниците, като арестуват всеки непознат, който иска да проникне там. В двореца на фараона почти непрекъснато се събират съвети на висшите сановници в царството. От васалите и към васалите препускат конници, по водите на, Нил охранява цяла флота кораби. Сам фараон Пепи ходи с мрачно лице и гневен поглед. Той чувства, че се надига буря, чувства близостта на опасност, знае, че тя е неминуема и това съзнание не му дава покой.
Обаче докато всички опити на шпионите на Пепи да намерят младия фараон и неговите спътници — Оунис и Нефер — остават напразни, нашите приятели странствуват из Мемфис преоблечени, посещават храмове, пазари, площади и улици. Не се вижда само Ато, който се крие и събира стари привърженици на Тети.
Ато подозираше, че него вече го следят по петите шпиони на Хер-Хор, но все му се струваше, че ще му се удаде да устрои тайно съвещание от няколкостотин привърженици на Тети във вътрешните покои на пирамидата Родопис.
В навечерието на празника на бика Апис до казармите на гвардията на фараона пристигна на колесница върховният жрец на богиня Птах, Хер-Хор. Като извика дежурния офицер, той му предаде някакви тайни заповеди. Казармата забръмча като рояк разтревожени пчели, въоръжени хора изскачаха и се строяваха в отделни отряди. Сетне тези отряди потеглиха в тайнствен път, предвождани от няколко шпиони. Сам Хер- Хор напусна колесницата: той се чувстваше много слаб и се боеше, че пътуването му в колесницата ще повреди още незаздравялата му рана и затова се настани в носилка, носена от няколко души етиопски роби.
Войската пресече целия град, спящ мирен сън, преминаха стените му и дойдоха до знаменитата пирамида Родопис. Там цял отряд шпиони, ръководени от Хер-Хор, проникна през тайните входове във вътрешността на пирамидата, като влачеше със себе си големи снопове горящ материал. След няколко минути гъсти стълбове дим започнаха едновременно да се показват на няколко места в правилно разположени и невидими за страничен наблюдател отверстия. Изглеждаше, че гори цялата вътрешност на пирамидата.
Хер-Хор стоеше настрана и на гладко обръснатото му бронзово лице играеше тържествуваща усмивка.
— Навярно почти всички от тях са тук — каза той злорадо. — Желал бих да чуя какво ще каже сега красавицата Нефер, милата мишка с острите зъбчета, която умее да си служи с кинжал не по-лошо от войник!
В този миг от стената се откърти един блок и през образувалото се отверстие изскочи полуослепен, задушаващ се в дима човек с меч в ръка. Той се намираше на порядъчна височина, държейки се за стъпаловиден корниз. Като си пое дъх, той скочи от корниза на земята. Дебнещите го воини на Хер-Хор се нахвърлиха върху му, свалиха го и го овързаха. Един след друг на корниза се появяваха хора. Замисленият от Хер-Хор план се беше удал напълно и запаленият в пирамидата огън бе изгонил заговорниците от тайните кътчета. Неговите слуги бяха издирили партизаните на Тети и открили къде се събират. Бе истинска трагедия.
По знак на Хер-Хор стрелците започнаха да обсипват корниза със стрели. В първия миг заговорниците се стъписаха, но бързо се окопитиха и събрани в една колона, се хвърлиха срещу обсаждащите. Започна се отчаяно, ужасно сражение. Биеха се гърди срещу гърди, сечаха се един друг, боричкаха се, търкаляха се по земята на кълбо и умираха от рани или от тежестта на стъпилите върху тях други войници.
Привържениците на Тети, които бяха около седем-осемстотин души, бяха изпитани, закалени воини. Всеки техен удар с меч поваляше мъртъв един враг, всяка стрела пронизваше по едно тяло. И тези хора, борейки се за живота и свободата си, се държаха като несъкрушима гранитна стена.
Противниците бяха млади, по-голямата част неопитни воини, които не се отличаваха с такова умение да се бият. И макар че на тяхна страна беше по-голямата сила, все пак първите редове на обсадените можаха с един натиск да си пробият път към града. Но успехът беше кратковременен: към обсаждащите от всички страни се стичаха подкрепления. Отново и отново блестяха мечове, звънтяха щитове, кръв се лееше, носеха се вопли на ожесточени воини и на земята се валяха трупове.
Сражението продължи до сутринта. А когато лъчезарният Ра се показа на хоризонта, в подножието на пирамидата Родопис се водеше безпощадна кървава разправа между тържествуващите победители над
