Мемфис!
— Но защо?…
— Мълчи! Аз чух детинското ти бъбрене, сега слушай какво ще ти каже този, който е закалил тялото ти и образовал душата ти, като те е посветил във всички скрити от простосмъртните тайнства на свещените науки! Слушай този, който Ще пази живота ти, този, който ще те поведе към трона на потомците на Ра, Озирис и Хор и който ще положи върху младата ти глава венеца на фараоните!
Гласът на стария жрец звучеше рязко и повелително, пълен с гняв. Съкрушеният Миринри побледня и неволно закри лицето си с ръце, като че го пазеше от удар.
— Аз съм готов… Аз те слушам, мъдрий! — каза юношата с треперещ, слаб, покорен глас.
— Ти си син на великия Тети, „Страхът на враговете“. На твоя баща Египет дължи независимостта си, блясъка си. Той направи Мемфис такъв велик град, какъвто няма друг в света. Той издигна на границата на пустинята големите пирамиди, които ще преживеят хилядолетия и ще съществуват и тогава, когато изчезне от лицето на земята и последният и син. Светът ще помни Тети! Той беше, както това признава светът, най-великият воин, но той считаше за позор да вади меча, освен за защита на родината си и за наказание на враговете на Египет. И когато под управлението на Тети Египет достигна апогея на своето развитие, конници от пограничните области донесоха вест, че цели пълчища варвари от Халдея на потоци са се отправили към Египет, заплашвайки да потопят нещастния край, да го залеят с кръв, да го покрият с развалини.
Там, където се разклонява на множество ръкави царственият Нил, преди да влее царствените си води в морето, там се сблъскаха, като две лавини, като два яростни потока — войските на Египет, предвождани от любимеца му, от самия фараон Тети, с войските на варварите от Халдея. И потрепера земята от тежките стъпки на хиляди и хиляди въоръжени бойци, и затъмни се слънцето, покрито с воал от повдигналия се прах, и стенеха планините и долините, като отговаряха с ехото си на бойния вик!
Тогава, в този страшен ден, решаващ участта на Египет, твоят баща се би с враговете като прост войник. И той победи.
Но когато варварите потрепераха и обърнаха гръб, постилайки земята на Египет с труповете си, а войските на Египет, ликувайки в победен екстаз, гонеха врага, Тети вече не виждаше тържеството.
— Той падна в боя?
— Да. Стрела на вавилонянин прониза гърдите му!
— А къде беше оръженосецът му, който би трябвало с щита си да прикрие героя?
— Щитоносец му беше неговият роден брат — Пепи, този, който сега стои на трона на фараоните.
Пламъкът на маслената лампичка, която осветяваше пещерата, гореше неравно: ту ярко пламваше, ту почти угасваше, като че ли се плашеше от това, което чуваше, от кървавите тайни. Трепкащи сенки се преплитаха по стените на пещерата, заобикаляха двамата заговорници, притискаха се към тях, като че жадно ловяха всяка дума. После изведнъж изплашено се дръпнаха, отлитаха като орляк разтревожени птици.
— Да, това беше Пепи! — говореше с металически глас старият жрец, показвайки с ръка пода на пещерата, като че ли предателят Пепи лежеше в краката му. — Изменникът не вдигна тялото на царствения си брат, не го освободи от нападалите върху му трупове, сразени от него врагове. Той нямаше време! Той не намери дори за нужно да се убеди дали действително е мъртъв страшният Тети, или е само ранен!…
3. Съкровищата на Кобху
— Пепи отдавна мечтаеше за престола — продължаваше старецът повестта си — и събираше привърженици, готови на най-подло престъпление. Побърза да се възползува от благоприятния момент.
Той спря воините, преследващи разбитата враже ска войска, събра приятелите и привържениците си и им обяви:
— Тети го няма! Тети е убит в лютия бой с враговете и трупът му хвърлен във водите на потока. Тялото му се носи към морето заедно с хилядите трупове на паднали бойци!
Какво трябваше да прави войската, когато чу скръбната вест за гибелта на любимия вожд? А варварите отново бързо строяха редовете си и разпращаха из околността войници да събират бегълците и да искат подкрепа. Отново зазвуча рогът на вавилонските стрелци и щитът се удари о щит…
Пепи поведе египетската войска срещу врага, все по-далеч и по-далеч от мястото на първия бой, все по-далеч и по-далеч от онова място, където върху трупове, сразени от ръката на Тети, лежеше тялото на фараона, паднал в кървавия бой при защитата на родния край от варварите.
— Моят баща е бил убит?
— Не! Той беше само ранен. Пастири негри, грабещи мъртвите на бойното поле, го прибраха и надявайки се на откуп, го излекуваха.
— И той се върна в Мемфис?
— Да, той се върна като никому неизвестен странник, върна се, за да узнае, че на престола е седнал предателят Пеши, че целият народ, цялата страна счита Тети за загинал.
И още какво показваха Тети… гробницата му, саркофага му… Пепи беше разсъдил, че безследното изчезване на Тети би могло да породи тълкуване и недоверие у хората. Разбира се, не му е било трудно да намери труп на убит в боя с враговете войник, който веднага е бил признат от услужливите роби и обявен, че това е трупът на убития фараон. И трупът на простия войник, удостоен с царски почести, сега лежи в царска гробница…
— Но Тети… Баща ми още жив ли е?
— Н-не! — като че ли се запъна Оунис.
— Как умря той? Или Пепи довърши започнатото злодеяние и го уби със собствената си ръка? Говори! Аз искам, аз трябва всичко да зная! — извика юношата.
— Тети тайно странствуваше известно време по Египет, мислейки, че ще му се удаде да повдигне народа срещу похитителя на трона му. Той се обърна, към бивши свои приближени, които бяха обогатени от милостите му, той викаше на помощ своите бивши пълководци и слуги.
Но те бяха подкупени от заграбилия в ръцете си цялата хазна фараон Пепи. А на зова на изгубилия престола малцина се отзоваха. Тези малцина бяха бедняци, просяци, стари войници, които нямаха нито грош, за да купят оръжие.
— По-нататък?
— Какво искаш да знаеш още? Пребиваването на криещия се от всички в Мемфис Тети не можеше да остане дълго в тайна за Фараона, който държеше тълпи шпиони, доносници и тайни агенти. Слугите му се разпръснаха из града да търсят предишния фараон със заповед да донесат в палата на новия господар на Египет главата на брата му.
— И тези кръвожадни копои намериха баща ми?
— Не, навреме предупреден, Тети успя да се скрие и избяга, но много от старите му приятели и привърженици заплатиха за това с живота си. Пепи ги считаше опасни за себе си. И тъй, твоят баща се скиташе, гонен и преследван като див звяр. Най-сетне той избяга в Ливийската пустиня и там е намерил гроба си сред многото забравени гробове.
— Ти не ми каза, о, мъдрий, какво се случи със семейството на Тети?
— Ти знаеш: то цялото беше избито. Жените и децата, всички до последния човек!
— Освен мене?
— Да, освен тебе! Един стар слуга на баща ти пожертвува собственото си дете, като го даде на палачите, изпратени от кръвожадния фараон, но тебе скри и те изпрати на намиращи се в изгнание приятели на баща ти. Те успяха да те доведат при мен. Така беше спасен.
— Аз… аз помня, аз имах сестра!
— Но не родна. Да, имаше момиченце което растеше заедно с тебе и баща ти мислеше, че когато дойде време, ти ще вземеш Сагура за жена.
— Но де е тя? Какво стана с нея?
— Навярно е убита, не знам!
Настъпи мълчание. Разгаряше и гаснеше пламъкът на маслената лампа. Сенки се скитаха около разговарящите. Нейде отдалеч се чуваше злорадият вой на търсещи плячка хиени и чакали.
