Арканзас.
— Вятърът ли ги е изтръгнал от корените им? — попита Армандо.
— Да, младежа Вероятно скорошният студ е умъртвил „краката“ им, които са много тънки, и понесени, балоните са се изтърколили надолу.
— Хубава лавина беше!
— Която можеше да стане опасна, ако бе продължила, приятелю мой. Хора, изненадани от такава лавина, са оставяли живота си на дъното на урвата. Разказва се дори една любопитна история за ловци на бизони.
— Разкажете я, Бени?
— Един ден няколко мъже прекосявали прерията на лов за бизони. Изкачвали една много стръмна височина, когато видели сред облак прах огромни балони, които бързо слизали надолу. Като мислели, че това е очакваната плячка, ловците се разположили във верига и ги посрещнали с истински пушечен откос. За тяхна голяма изненада не видели нито един от бизоните да пада. Нещо повече, забелязали, че лавината ускорявала все повече дяволския си бяг и заплашвала да ги връхлети. Изплашени, те се помъчили да стигнат до конете си, за да не бъдат изкормени от рогата на тези мощни преживни или да бъдат стъпкани от копитата им. Изведнъж били обгърнати от прахоляк и усетили, че ги блъскат, удрят, преобръщат на всички страни. Вместо бизони оказало се че това били огромни танцуващи растения, които, подтиквани от вятъра, продължили безумния си бяг, като оставили горките ловци контузени, натъртени, с разбити носове.
— Случайно да си бил и ти там?… — попита Бек.
— Не си спомням — отговори със смях каубоят. — Толкова много премеждия съм имал през скитническия си живот, че е напълно възможно да ми се е случило и нещо подобно.
XII
БОЙ МЕЖДУ ПЕРНАТИ
На следващия ден към залез слънце след като прекоси дългата верига от гористи хълмчета, групичката стигна бреговете на Мирната река — една от най-големите реки на Британска Колумбия, чиито извори водеха началото си от голямата верига на Скалистите планини и след един много дълъг и криволичещ път през равнините на Атабаска се влива в едноименното езеро. Реката беше плитка, защото още не бе започнало топенето на снеговете по Скалистите планини. Четиримата лесно намериха брод и преминаха на отсрещния бряг, като се разположиха за лагеруване на края на една горичка от червен бор и ели. Намираха се на ловната територия на Черните крака и на Плоските глави — две враждуващи помежду си племена, но и врагове на Големите кореми. Бяха извън територията на Червения облак и решиха да спрат за няколко дни, за да дадат малко почивка на господин Фалконе, чиято рана не бе още съвсем заздравяла и му причиняваше немалко болки. Трябваше и да половуват, защото не желаеха да изразходват малкото храна, която все още имаха със себе си. Бени, който познаваше този район, бе сигурен, че ще направят добър удар и ще изненадат лопатарите, дивите пуйки, та дори и някой едър лос или елен. Току-що бяха свършили с вечерята, когато старият скитник, който имаше остър слух, направи знак на Армандо да си вземе пушката и да го последва.
— Луната е прекрасна — му каза — и вече се чуват тетраоните. Тази вечер те ще проведат доста шумно събрание с много оратори и с войнствени танци накрая.
— Това индианци ли са? — попита Армандо.
— Да, с птичи крака и перушина — отговори през смях каубоят.
— Става дума за герданести петли, Армандо — каза скалпираният.
— Как?… Петли, които провеждат събрания, имат оратори и играят танци на войната?…
— Да, младежо, и ако ме последвате, ще ви покажа едно любопитно представление. Чувате ли? Започват да поздравяват луната, която изгрява зад хребета на планината, и се призовават за събранието.
От най-гъстата част на гората се чу остър писък, който приличаше на петльова песен, но много по- мощна. От всички посоки му отговориха други подобни звуци.
— Наблизо са — възкликна Армандо.
— Аз пък мисля обратното — каза Бени. — Сигурно ще трябва да изминем две-три мили, преди да стигнем до тяхното поле на честта. Гласовете им са толкова силни, че се чуват дори на разстояние четири мили.
— Да вървим, господин Бени. Любопитен съм да присъствувам на такъв спектакъл.
— Който ще ни достави и една превъзходна закуска — добави каубоят. — Месото на тетраоните струва колкото това на дивите пуйки.
Заръчаха на Бек и Фалконе да пазят добре, взеха пушките, навлязоха в гората и се отправиха в посоката, откъдето идваха крясъците на пернатите. Гората бе гъста. Огромни борове и брези извисяваха чудновато изкривените си стъбла почти едно до друго, заобиколени от храсти. На небето ярко светеше луната и двамата ловци можеха лесно да се придвижват, като намираха без усилие най-удобните места за преминаване. Бени вървеше отпред и гледаше в земята от страх да не настъпи някоя гърмяща змия — влечуги, които изобилствуват и в Атабаска и чието ухапване е смъртоносно — само няколко мига след това и най-якият мъж можеше да умре. Като напредваха бързо, те стигнаха след около половин час до върха на едно гористо възвишение, където най-често и най-силно се чуваха виковете на тетраоните. Изглежда там горе се бяха събрали доста от тези грациозни и войнствени пернати.
— Ще се придвижваме предпазливо и без шум — каза Бени.
— След малко ще стигнем до полето на честта на петлите.
— Недоверчиви ли са?
— Твърде много, Армандо, и провеждат събранията си на съвсем пусти места.
Започнаха да изкачват последното възвишение на хълма и преминаха през борове ели, черен дъб и елхи, водени от крясъците, които се чуваха все по-наблизо. После Бени изведнъж спря зад един клонест дрян и каза:
— Пристигнахме.
Намираха се на едно открито и съвсем равно пространство — хубава широка поляна заобиколена от високи борове и осветена от луната Армандо, който се бе придвижил по-напред, видя много прекрасни петли, високи почти две педи, с нещо като джобове на шията, провиснали и сбръчкани, оранжеви на цвят, които се издуваха при всеки мощен вик. Неповторима гледка: те имаха по четири вместо по две крила. Допълнителните бяха по-малки, разположени в основата на шията, с осемнадесет пера, наполовина тъмни, наполовина черни. Тези красиви петли, които тежаха може би към два килограма, тичаха наоколо с приповдигнати крила и настръхнала червеникава перушина.
Изглежда преди да започнат нощното събрание и битката, искаха да се уверят в доброто състояние на полето на честта.
— Красиви са, нали? — попита Бени.
— Величествени! — отговори Армандо. — Има поне двеста.
— Събрали са се всички от района.
— И тетраоните ли имат райони?
— Така изглежда.
— Странни птици!
— Ето че започват.
— Събранието?
— Да и ще видите с каква сериозност ораторите ще произнесат своите речи.
— Жалко, че не можем да ги разберем.
— Ще опитаме обаче месото на ораторите и ще преценим качествата им по вкуса.
Мъжките и женските тетраони се разположиха в кръг и дълбока тишина замени гръмките крясъци на тези непоправими бърборковци. Без съмнение председателят изискваше дори никой да не диша преди откриването на събранието. За известно време останаха така мълчаливи и събрани накуп, след това един красив мъжкар, висок почти две и половина педи, излезе напред с комична важност. Проучи подозрително терена погледна към луната с две черни очи, обкръжени с оранжева линия, отиде в центъра и започна да крещи с всички възможни тонове, надувайки силно торбичките под гушата си. От време на време избухваше
