елени, бобри, лопатари, мие ши се мечки и речна видра. Жрецът с жест отпрати племето, последва четиримата и затвори вратата. Вътре бе много тъмно, защото нямаше прозорци. Магьосникът взе нещо, което подаде на Бени. Канадецът не чака да го молят и с огнивото и праханта запали тази свещ, която разпръсна силна светлина Армандо и чичо му възкликнаха от почуда, когато видяха една риба, която гореше откъм опашката!… Тези странни риби се използуват за факли от обитателите на Аляска. Наричат ги риби свещи. Дълги са тридесет-тридесет и два сантиметра, закръглени са и имат сребриста кожа. Това са най- тлъстите досега познати риби и с мазнина много по добра от тази на маслините. Палят ги винаги откъм опашката и излъчват ясна блестяща светлина, която не може да се сравнява с тази и на най-добрите свещи. Много любезно магьосникът предложи на бледоликите бутилка джин, вероятно получена срещу кожа от ловците във форта Шелкърк. После ги осведоми за лошото състояние на вожда на племето. Безуспешно по всякакъв начин опитал да прогони злия дух — окачил на стълба на племето много подаръци, за да умилостиви този демоничен дух, много пъти се борил с него, като се мъчил да го сграбчи и да го хвърли в огъня; бе карал цялото племе часове наред да крещи високо, внушавал бе на вожда, че вече е оздравял, но всичко било напразно. Жрецът се страхуваше че племето ще се обърне против него и ще го убие и затова молеше белите мъже да излекуват болния. Вече всички се надявали на тях, а той не се съмнявал, че ще успеят.
— Този жрец е известен мошеник — каза Бени на приятелите си. — За да спаси кожата си, ще ни изложи на опасност, но ще видим дали Ще може.
— Какво възнамерявате да правите? — попита Фалконе.
— Вече не можем да откажем да лекуваме болния. Ако не го направим, танана ще побеснеят и ще се хванат за оръжието. Да вървим да видим какво му е на този проклет мършав вожд.
Водени от жреца, те излязоха от колибата, преминаха през мълчаливата тълпа и влязоха в една широка палатка от кожа на лос. Тя се издигаше по средата на селището и я пазеха осем въоръжени с томахавки и стрели индианци. От време на време тези смелчаци се разбягваха на всички страни, размахваха с не човешка сила оръжието си и крещяха дивашки Бяха сигурни, че по този начин ще изгонят злия дух. В палатката, прострян върху купчина кожи и заобиколен от безброй амулети и преди всичко гердани от мидички и мечешки зъби, лежеше вождът. Този нещастник бе на около осемдесет години. Бе слаб, съсухрен, с дълбоки бръчки, изтъняла, приличаща на хартия кожа, с помътени, почти угаснали очи Кашляше неудържимо и от това непрекъснато се тресеше.
— Какво ще кажете? — попита Бени и се обърна към Фалконе който се бе навел над болния.
— Че този човек е свършен — отговори италианецът. — Стар е колкото Ной и е хванал бронхопневмония, която ще го прати на оня свят.
— Няма ли надежда да го вдигнем на крака поне за двадесет и четири часа, необходими ни, за да си отидем?
— Никаква, Бени, до утре този човек ще умре, а може би още преди залез слънце.
— Проклет магьосник!… Иска ние да се заемем с умиращия, за да хвърли вината върху нас? А, драги ми хитрецо, не сме толкова глупави.
Канадецът се обърна към жреца, който го наблюдаваше с безпокойство, и му каза:
— Вождът е много зле.
— Знам, бели човече, но тя ще го излекуваш.
— Да, но ми трябва силно лекарство, а го нямам.
— И къде може да се намери?
— Във форт Шелкърк.
— Много е далеч. — каза жрецът.
— С нашите коне, бързи като вятъра, можем да стигнем само за четири часа.
— Невъзможно е!
— Не познаваш нашите животни.
— Така е.
— Остави ни да отидем във форт Шелкърк, аз отговарям за живота на вожда.
— А ако не се върнеш? Не може ли да изпратим някой от нашите?
— Комендантът на форта няма да му даде необходимото лекарство, а и твоите хора не могат да яздят нашите коне.
— Изпрати един от твоите приятели — настояваше недоверчивият жрец.
— Необходимо е да отидем всички или комендантът няма да даде нищо. Хайде оставете ни да отидем, иначе вождът ще умре.
— Нека дойда и аз.
— Никой не ти пречи.
— Тогава да тръгваме.
— Да тръгваме — промърмори хитрият канадец, като се подсмихваше — Почакай да се отдалечим от селището и ще видиш как ще те накарам да се премяташ, негоднико. Ще бъде истинско чудо, ако не си счупиш врата.
Те излязоха от палатката и се отправиха към колибата, за да си вземат оставените там завивки и провизии. В този момент видяха да влизат в селището петима индианци, въоръжени със стрели, томахавки и тризъбци. Следваха ги жени и воини, които викаха плачеха и удряха телата си с юмруци. Всички изглеждаха обхванати от силно отчаяние.
— Какво става? — обърна се Фалконе към Бени, който се бе спрял.
— Ами… не знам… изглежда е умрял някой жрец.
— Може би онзи, тръгнал на далечно пътуване на юг?
В същия миг петимата мъже се нахвърлиха ядосано върху Армандо, сграбчиха го грубо за ръцете и му се заканваха с томахавките и копията си. Един от тях се обърна към хората и изкрещя със задавен от ярост глас:
— Ето го убиеца на нашия жрец!…
— По дяволите! — извика Бени и пребледня. — Оплескахме я!…
Преди другарите му да разберат какво става и хората от племето да се нахвърлят върху него, той скочи срещу петимата воини, започна да ги удря, подпомогнат от Бек, и да ги трътка на земята.
— Елате! — изкрещя Бени и се стрелна към колибата — Елате или сме загубени!…
XXVII
БЯГСТВОТО
Канадецът разбра каква сериозна опасност ги грозеше. Не трябваше да напряга паметта си, за да си спомни за жреца застрелян от Армандо близо до лоса. Случаят бе пожелал неговите спътници да се появят точно в момента, когато белите се готвеха да измамят втория жрец и да побягнат към форта Шелкърк. В лицето на тези петима воини Армандо разпозна другарите на всемогъщия магьосник и жрец на племето и затова се спусна да бяга след Бени, увличайки и чичо си. Бек видя, че всички бягат, и реши да ги последва колкото може по-бързо. Индианците не бяха успели да се съвземат от изумлението, а белите вече се намираха в голямата колиба, или по-точно в склада за кожи, с пушки в ръце готови да влязат в бой от тази малка крепост. Отначало тананците стояха нерешително, но след това се спуснаха към палатките си, за да вземат оръжията си, и се завтекоха към колибата склад. Те виеха като глутница вълци и размахваха заплашително стрели и тежки томахавки. Пребледнелият магьосник стана най-големият враг на белите, защото в тяхната смърт вече виждаше собственото си спасение. Нямаше да бъде трудно да ги обвини, че те са вселили в тялото на умиращия злия дух, и затова застана начело на яростната тълпа.
— По дяволите! — извика канадецът, който се бе показал на изхода — Не знам какво може да ме спре да пратя на онзи свят този мошеник жрец!… По-късно, ако успее да спаси кожата си, ще трябва да прояви доста хитрост!…
— Струва ми се, че събитията вземат твърде лош обрат. — каза Фалконе— Те са поне стотина
— Но ние имаме четири-петстотин патрона. — възрази Бени. — Лъжат се ако мислят, че ще ни хванат, нали, Армандо?
— Готов съм да открия огън. — каза младежът.
— Да почакаме.
