— Какво?
— Може би ще се вразумят. А!… Ето този мошеник жрец идва сам… Ако предложи нещо разумно, той е добре дошъл.
Магьосникът бе възпрял атаката на тананците и вървеше към колибата, като правеше знаци, че иска да говори. Бени втъкна пистолета в колана, хвана пушката и излезе. В същото време другарите му се прицелваха в центъра на тълпата, за да не ги изненадат с някоя хитрост.
— Нека белият човек ме чуе — каза магьосникът.
— Целият съм в слух. — отговори Бени.
— Един от твоите другари. — най-младият, е извършил страшно престъпление.
— Така ли?
— Белият човек е убил големия магьосник на племето.
— Да, но ти знаеш ли защо го е убил? На теб не ти е известно, че магьосникът, твоят брат, е искал да убие белия човек, защото не е пожелал да му отстъпи един лос, който не е принадлежал на племето танана.
— Аз не знам.
— Тогава аз ти го казвам.
— Сигурно, но младият бял човек трябва да умре, защото е убил магьосника.
— И ти мислиш, че сме толкова глупави да го дадем на твоите хора? Младежът се е защитил и ако ти и твоите негодници искате да си разчистите сметките с него, знайте че ние ще ви се противопоставим с пушките, Аз казах!… Отнеси моя отговор на тананците.
— Белият човек говори като дете.
— Не като стар ловец, свикнал да води битки срещу индианците.
— Ние сме много.
— Ние сме малко, но сме решителни и въоръжени с пушки.
— Значи искаш война?
— Не, а желаем да си отидем.
— Но това е невъзможно, но…
— О! — каза иронично Бени.
— Може да се избегне едно кръвопролитие.
— Научи ме как.
— Излекувайте нашия вожд и ще ви пуснем, без дори да падне косъм от главите ви.
— Приятелю, трябва да ти кажа, че твоят вожд е само един човек и никое лекарство на света не може да го излекува. Какво искаш? Стар е колкото Маниту, стар е колкото Големия дух и освен това дробовете му не са в ред.
— Но ти ми каза, че във форта Шелкърк има лекарство, което може да го излекува. Може би белият човек е искал да ме излъже?
— Нищо подобно, исках само да ти извия врата;
— Какво иска да каже белият човек?… — попита индианецът със стиснати зъби.
— Че ти си един измамник, по-лош от другия, а ако не ни пуснеш да си ходим, и то колкото е възможно по-бързо, ще те пратя при твоя другар. Хайде, върви си, или ще пръсна мечешкия ти череп.
Магьосникът, който държеше на кожата си и знаеше силата на огнестрелното оръжие, се обърна и отиде при тананците, за да им съобщи лошия резултат от разговора. Като научиха отговора на белия човек, те сякаш побесняха. Виеха като гладни вълци и подскачаха във всички посоки, за да се подготвят за битката. Когато се ожесточиха достатъчно, най-смелите се спуснаха към колибите. Белите решиха да не започват боя първи и затова стреляха във въздуха. При тези изстрели индианците се спряха и като чуха как куршумите профучаха над главите им, набързо се разбягаха.
— Не ми изглеждат много смели — каза Армандо.
— Казвате това прибързано — възрази Бени. — Тананците се славят със смелостта си.
— Страхувам се, че им помогнахме да променят плановете си.
— Какво искате да кажете?
— Че са решили да ни обкръжат.
— Мислите ли?
— Вижте тези негодници! Скриха се зад палатките и не ни изпускат от поглед.
— А ако се опитаме да се измъкнем?
— Не бих ви посъветвал, младежо. Те са повече от сто и ако се нахвърлят върху нас, разбира се, че няма да ги победим.
— Какво смятате да правим? — попита Фалконе.
— Да изчакаме нощта и да избягаме.
— Напълно ви се доверявам, Бени.
— Освен това имам и един план, който ми се върти в главата — добави канадецът, като гледаше купа кожи, изпълнил колибата.
— Какъв?
— Ще ви кажа по-късно, господин Фалконе Да оставим тананците да ни пазят.
Те затвориха вратата, подпряха я отвътре с големи греди, намерени в колибата, и натрупаха огромен куп кожи. Оставиха само два отвора, през които да минават пушките и да наблюдават тананците. В единия ъгъл намериха солиден запас от рибите свещи и запалиха няколко от тях, за да не стоят на тъмно. Току-що бяха привършили с подготовката и се чудеха как да стъкмят макар и слаб огън, за да си приготвят храна, когато отвън се разнесоха силни викове. Помислиха, че индианците започват атака, и се спуснаха към отворите но разбраха, че става нещо друго. Тази суматоха бе предизвикана от магьосника. Той за последен път се опитваше да прогони злия дух, вселил се у горкия вожд на племето. За тази цел бяха извършени извънредни приготовления. Пред палатката на болния бяха запалили четири огромни огъня, за да хвърлят в тях този твърдоглав зъл дух и да го изгорят. Бяха побили колове окичени с разноцветни парцалчета, с накити от мидички, стъклени перлички, зъби от сиви мечки и вълци, лисици, с рога от лос и елен. Бяха пренесли и настанили вожда върху една голяма кожа от лос между огньовете. Явно това бяха последните му мигове — кашляше конвулсивно, като че ли дробовете му се късаха. Индианците бяха образували широк кръг и в хор пееха без съмнение заклинания на нисък глас. Магьосникът, застанал до болния, изглежда очакваше подходящ момент, за да започне борбата със злия дух. За случая бе наметнал нова кожа от сива мечка с боядисана козина в червено, черно и небесносиньо, а на шията ръцете и краката си бе окачил множество чудновати амулети. Той почака индианците да свършат с пеенето, наведе се над болния и направи движение като че ли сграбчва нещо. После започна да подскача бясно, да размахва лудо ръце и да раздава удари и ритници във всички посоки. Този сръчен човек сякаш бе хванал злия дух, който все пак успя да се изплъзне от ръцете му и кръжеше около болния, за да се всели отново в него. За щастие магьосникът бдеше и го видя. И тогава между двамата започна отчаяна борба: измамникът стискаше духа в ръцете си, налагаше го с юмруци и ритници и после го влачеше към огъня, за да го изгори. Но, изглежда, силите не му стигаха за тази тежка битка защото изведнъж го видяха да тича като полудял, обхванат от дълбока уплаха. Горкият, сигурно бе овладян от злия дух, който с толкова вещина бе измъкнал от гърдите на умиращия вожд! И за да се отърве от него, подскачаше пухтеше крещеше скърцаше със зъби, хвърляше се на земята и се въргаляше в калта като прасе, а на устата му излизаше пяна и очите му, сякаш че щяха да изхвръкнат от орбитите. Индианците бяха подновили своята песен, като постепенно повишаваха глас Тичаха в кръг, подскачайки и танцувайки като луди. Накрая тази олелия свърши. Магът се бе освободил от злия дух и го хвърли в огъня. Продължителен вик извести на затворниците, че победата е постигната и вождът трябва да оздравее. Двама индианци, вероятно негови приближени, отидоха при болния, хванаха го под мишниците, повдигнаха го, канеха го да върви и го убеждаваха, че е напълно здрав. Горкият човечец, който имаше безкрайно доверие на магьосника, се опита да направи няколко крачки, но неочаквано залитна и падна тежко на земята, където остана неподвижен. Беше мъртъв!
Индианците, ужасени, започнаха да крещят. Магьосникът, който очакваше да се разрази голяма буря, започна да бяга с всички сили, за да се отърве може би завинаги и от мъртвия, и от живите.
— О! Измамник! — възкликна Бени.— Опитва се да спаси кожата си! Ако те намеря, аз ще вкарам в тялото ти злия дух!
