— Ето другарите им!… Бандити! Сега вече няма да избегнете справедливостта!… Да приложим спрямо тези мошеници закона на Линч!
При тези думи канадецът се спусна към бандита и извика:
— Негодник! Твоята тиква е тази, която ще отхвръкне! На ти, крадецо!…
Без да чака бе вдигнал пушката си, решен да прати на оня свят мошеника, но няколко златотърсачи се хвърлиха към него и отблъснаха оръжието.
— Господине — каза единият от тях. — Няма да ви разрешим да убиете човек пред очите ни.
— Казвам ви, че този човек е разбойник.
— Много добре, но той обвинява вас, че сте го нападнали.
— Лъже!
— Ще ни се да вярваме, но искаме да изясним този случай. Тук няма шериф, но законът на Линч позволява на всеки да стане съдия. Ние ще преценим кой е виновен и ще го обесим на най-високото дърво в гората.
— Да! Да! — закрещяха всички наоколо. — Законът на Линч! Законът на Линч!
— Аз приемам — извика разбойникът. — Ще доведа свидетел и той ще потвърди, че този мексиканец е мошеник, който обира честните пътници.
— Лъжеш, куче! — изкрещя дон Пабло, червен от ярост.
— Заблуждавате се, господине — обади се един ироничен глас.
Младият мексиканец, Бени, Армандо и Фалконе се обърнаха и видяха един мъж да си проправя път. Веднага го познаха. Съюзник на бандита бе калифорниецът, когото смятаха, че са оставили в Доусън. Този измамник пристъпи напред, застана в средата на палатката и каза:
— Обвинявам тези господа в кражба. Те ме нападнаха при Юкон и ми откраднаха сто и двадесет унции злато.
Четиримата другари възнегодуваха.
— Подлец!… Нищожество!… — извикаха те.
Бени и Пабло се нахвърлиха върху него Златотърсачите бяха готови да ги арестуват, а този, който пръв спомена за закона на Линч, каза:
— Господа, стойте мирно или ще ни принудите да използуваме оръжие Във ваш интерес е да се успокоите и да се доверите на народните съдии.
— Този човек е другар на един разбойник! — извика Пабло и посочи с пръст към калифорниеца — Само преди няколко нощи той се опита да ни убие по улиците на Доусън.
— Съдът ще реши.
Фалконе излезе напред и като сложи ръка на сърцето си, тържествено произнесе:
— Кълна се в честта си, че това, което казаха моите приятели, е истина.
Златотърсачите силно впечатлени от произношението и почтения му вид, обърнаха погледи към бандита, чието лице бе пребледняло, и към калифорниеца, който като че ли започваше да се притеснява.
Човекът, говорил от името на златотърсачите, се приближи до Фалконе, наведе се над него и му прошепна:
— Имайте ми доверие, господине Ще видите как ще свърши всичко това! — и като повиши глас, изрече — При мен дванадесетте съдии. Ще съдим и ще приложим с цялата му строгост закона на Линч.
Само за няколко минути дванадесет мъже бяха избрани и натоварени да произнесат присъдата. Въпреки протестите на съдържателя, който се страхуваше да не се превърне в бесилка централният стълб на палатката.
Тринадесетият — този, който бе предложил да се приложи законът на Линч и изглеждаше образован и възпитан, бе единодушно избран за председател.
В средата на палатката веднага бе поставена маса и около нея заеха местата си съдиите след като бяха поръчали бутилка джин, за да развържат езиците и да избистрят умовете си. Останалите насядаха по другите маси, като държаха револверите си готови, за да попречат на виновните да избягат. Законът на Линч приложен за първи път в участъците на Калифорния, за да спре многобройните убийства извършвани дори посред бял ден, се прилагаше много бързо. След кратък разпит народните съдии произнасят присъдата, която не подлежи на обжалване. Наказанието е само едно и се прилага веднага обесване. Фалконе и другарите му бяха поканени да седнат на края на масата. Разбойникът и калифорниецът бяха поставени на другия край. На всички бе поднесена по чашка джин, след което председателят взе думата:
— Нека събраните тук, избрани от народа съдии, да ме чуят — каза той. — Тези мъже взаимно се обвиняват, че са бандити, но досега никой не е представил свидетели, които могат да кажат кои са истинските виновници. Има ли някой между вае който да е бил ограбен от тях?
Никой не отговори. Председателят почака няколко минути и отново поде:
— Тъй като не познаваме обвиняемите, ще изслушаме техните обяснения и ще решим, а виновните ще плащат. Имате думата, господине — каза той, като се обърна към Фалконе.
— Повтарям, че ние сме честни хора и че този човек с папагалския нос ни нападна в гората на тридесет мили от Бонанса, а неговият другар се опита да ни убие вечерта преди да напуснем Доусън. Кълна се в Бога и в честта си.
— Лъжете! — извика калифорниецът.
— Тишина — нареди председателят. — Още не сме ви попитали!
— Повтарям, че този крадец лъже! — възрази разбойникът. — Никога не съм убивал и не съм се опитвал да убия никого, а още по-малко в Доусън, тъй като още не съм бил в този град.
— А досега къде сте били? — попита председателят.
— В участъците на Клондайк.
Председателят се обърна към присъствуващите:
— Всички вие идвате от мините на Клондайк. Кой е видял този човек?
— Никой — отговориха всички в един глас.
— Значи вие лъжете — каза председателят.
— Работих далеч.
— Да, твърде далеч — обади се неочаквано един глас.
Всички се обърнаха и видяха един непознат, който в това време влезе в палатката и се запъти към масата.
— Аз познавам този човек — каза той, като посочи калифорниеца. — Това е Джеймс Кортън, мошеник от най-долна класа, който ми открадна тридесет унции злато в едно казино в Доусън.
— Негодник! — извика калифорниецът и пребледня като платно. — Никога не съм те виждал.
— А аз заявявам, че това е Джеймс Кортън — повтори златотърсачът още по-енергично — Ако смееш, отречи, че ме ограби!?
— Не може, защото това е неговото име. Той работи с мен на участъците край Бонанса и аз го познавам много добре — каза дон Пабло и след като се обърна към златотърсача, добави:
— Благодаря ви за намесата, господине. Смятам, че вашето показание е достатъчно за обесването на този мошеник
— Мене да обесите!? — изкрещя калифорниецът. — На ти тогава!
Преди още съдиите или някой от присъствуващите да имат време да се хвърлят върху него и да го обезоръжат, той измъкна револвера си и стреля по дон Пабло. Мексиканецът скочи като ягуар, хвърли се зад една маса и избягна куршума. Бени и Армандо насочиха пушките, но не можаха да си послужат с тях, защото разбойникът със страшна сила измъкна централния пилон на палатката и тя се събори. Сред крясъците се чуха гърмежи навън. Бени, младият мексиканец и Армандо, като разкъсаха платното с няколко удара на ножовете си, излязоха, за да попречат на негодника и приятеля му да избягат, но бе късно. Двамата негодяи се бяха възползували от объркването, бяха се измъкнали и скрили в гората.
XXXIV
ЕДИН УЖАСЕН МИГ
Същата вечер петимата другари се възползуваха от отново падналата мъгла и напуснаха селището, за да се отправят към изворите на Барем.
Ориентирайки се по компаса през цялата нощ те вървяха на изток, като се притесняваха да не бъдат
