не ми е подал ръката си.
Жалостният глас на гърка дълбоко трогна херцогинята. Несъзнателно тя му протегна десницата си и каза:
— Стисни тази ръка, която ти подава капитан Темпеста.
Вероотстъпникът се стъписа.
— Капитан Темпеста! — извика той и сълзи се показаха на очите му. — Вие сте значи героят, който свали от седлото Дамаския лъв? Вие, една жена?
— Да, аз — отговори херцогинята. Гръкът хвана ръката й и я целуна.
— Аз пак ще стана християнин и свободен човек. Господарке, вие можета да разчитате на живота ми!
В този момент татко Щаке се доближи до тях.
— Току-що забелязах две светещи точки на хоризонта — докладва той.
— Ние сме във водите на Хюсиф — каза гър-кът. — Навярно ще е някой кораб на пашата.
— Какво смятате да правите? — запита херцогинята.
Ще следваме нашия път. Корабът ни е платно-ход и мъчно могат да го настигнат. Ако видим, че положението става опасно, веднага ще ударим към открито море.
— За по-голяма сигурност, искам топовете да бъдат заредени — каза Перпиняно. — Имате ли няколко топчии, които биха могли да ми помогнат?
— Всички тези хора са войници — каза гъркът, — и могат така добре да си служат с аркебузи, както и с топове. Всички те са се сражавали с ве-нециянците при Негропонте, Родос и Кандия. Елате на обердона. Оттам се вижда по-добре.
Никола взе кормилото от Симоне и насочи кораба направо към залива, който от едната си страна имаше дълъг полукръгъл нос, дълбоко врязващ се в морето.
На хоризонта се очертаваха високи планински хребети.
Татко Щаке продължаваше да гледа двете светлини, които сега не се движеха. Изглеждаше, че корабът, след малкото си излизане в откритото море, пак се бе прибрал пред залива и пуснал котва.
— Светлините ми изглеждат много ниско — каза изведнъж той. — Не може да бъде това галера. Никола, изгасете светлините.
— Ще влезем ли в заливчето? — запита херцогинята.
— Най-напред трябва да видим с кого имаме работа — отговори кормчията.
Изведнъж се светна и след това се чу гръм. Татко Шаке, Перпиняно и Никола се вслушаха, но не чуха познатото свирене на граната.
— Те ни предупреждават да се отдалечим — каза татко Щаке. — Ние вече сме открити.
— Сега зная с какъв кораб имаме работа — се обади гъркът.
— С галера?
— Не, кормчио, с шебека и на борда й няма да има повече от една дузина турци.
— Какво смятате да правим? — запита херцогинята.
— Да нападнем с двете си ладии и да я пленим — отговори решително гъркът.
— Ще стигнат ли силите ни?
— Двама души ще оставим тук на борда, гос-подарке. Те са достатъчни за охрана. Ние така ще направим, че онези от шебеката да помислят, че сме се подчинили на предупреждението им и сме отплували в открито море.
Корабът веднага се обърна и взе направление към морето, така че турците да помислят, че той не желае да се изложи на техните снаряди. Но щом като корабът им се скри зад планинския нос, обърна се отново и двете ладии се спуснаха.
— Вие, татко Щаке — каза херцогинята — ще управлявате първата ладия. Перпиняно, Ел-Кадур и аз, с шест души, ще ви придружаваме. А вие, Никола, вземете четирима от вашите и влезте във втората ладия.
Всички се качиха в ладиите и се отправиха към залива, решили да пленят неприятелския патраулен кораб — шебеката.
Нападението срещу шебеката
След изстрела екипажът на шебеката не даваше признак на живот. Стражата навярно се беше убедила, че е пропъдила чуждия кораб.
Двете лодки се движеха на разстояние двеста крачки една от друга, тъй като имаха намерение да нападнат турския кораб от две страни. Те гребяха крайно предпазливо и безшумно. Татко Щаке седеше на задната скамейка до херцогинята и внимателно се вслушваше.
— Чудно — прошепна той. — Не виждам светлините на шебеката.
— Между нас и брега няма никаква преграда — шепнеше кормчията. — Да не би проклетите турци, да ни изненадат по-рано, отколкото ние тях.
Той втренчено се вглеждаше в полуострова. Недалече се виждаше една черна ивица, която се плъзгаше по вълните. Около нея едва се забелязваха съвсем слаби светлинки, като че ли бяха фосфоресциращи морски животни.
— Само да не ни издадат светлините — каза татко Щаке.
— Като влезем в залива ще разберем, дали проклетите акули ни следят, или пък са загасили светлините на шебеката, за да спят по-спокойно.
— Не би ли било по-добре, ако слезем на брега, без да ни забележат? — попита херцогинята.
— Турците веднага ще ни открият, и понеже са много, ще вземат и кораба ни.
— Това е вярно.
— Ние, за всеки случай, трябва да имаме на разположение кораб. Ако нашата задача сполучи, не трябва нито един час да останем на бреговете на Кипър. Хванат ли ни — свършено е, всички ще ни набодат на колове. Аз видях как един нещастен друговерец два дена се мъчеше ужасно, докато умря.
— Внимание, момчета!
— Какво има? — запита Перпиняно.
— Приближаваме се до шебеката.
— Да не гребем ли?
— Да почакаме, Никола. Ако ненавременно получим подкрепление, може да си изпатим. Той трябва да е наблизо.
Той остави кормилото, обърна се назад и тихо свирна. Веднага му отговориха с друго свирене.
— Да го почакаме — каза кормчията. — Никола е разбрал, че ще има нужда от него и хората му.
Лодката на гърците едвам се придвижваше, за да не издава никакъв шум. Но след малко тя се доближи до другата.
— Какво има? — запита Никола.
— Дявол да ги вземе, турците са изгасили светлините на шебеката — отговори кормчията.
— И аз забелязах това… Изглежда ми, че е добре за нас — по-лесно ще ги изненадаме. Добре ли виждате шебеката?
— Не особено ясно. От коя страна ще я нападнете?
— От задната.
— Ние, значи, от предната.
— Ще ги нападнем едновременно, и турците ще останат между два огъня.
Ладията на Никола се загуби в тъмнината.
И действително, изглеждаше, като че всички хора на шебеката спят, спокойни, че са пропъдили непознатия кораб. Никакъв глас не се чуваше от командския мостик, само от време на време се чуваше прискърцването на отпуснатото кормило.
Херцогинята, Ел-Кадур и Перпиняно бяха извадили наполовина ятаганите си. Те бяха на около тридесет разкрача от шебеката и, като че ли никой от бордовата стража не бе забелязал двете лодки.
Татко Щаке заповяда да гребат с всички сили и веднага лодката спря до кормилото на шебеката. С един скок той се намери на борда. Един човек, който бе се облегнал на винта на котвата, видя фигурата му в
