— Може би, защото има по-голямо страхопочитание към вас, отколкото би искал, и защото вие бяхте по-храбра от него и победихте Дамаския лъв.
— Нима е забелязал, че съм жена?
— Върху това да не се съмнявате, — отговори Перпиняно.
Арабинът, който стоеше мълчалив на другата страна на леглото, го прекъсна.
— Господин подпоручик, — каза той студено и решително, — вярвате ли, че капитанът още снове насам?
— Възможно.
— Добре! Тогава още сега ще го убия. Един неприятел и един турчин по-малко.
— Ел-Кадур, — извика херцогинята, — ти искаш всички ни да изложиш на опасност?
— Когато аз стрелям, господарко, винаги улучвам.
— Но изстрелът ти ще привлече вниманието на патрула и ще те хванат.
— Какво значи и моят живот, щом като мога да го дам за доброто на господарката си? Нали съм роб?
— Но те ще намерят после скривалището.
— Тогава ще го заколя с ятагана си, — каза Ел-Кадур и погледна с искрящи очи херцогинята.
— Бъди послушен, храбри ми Ел-Кадур, — с мек тон продължи херцогинята. Ти трябва да ме пазиш.
При тия думи дивото изражение на арабина се смекчи.
— Да, господарко! Аз съм луд! — отговори той и седна на един пън. — Аз съм глупак!
От тъмния ъгъл на скривалището се чу мърморенето на татко Щаке:
— Десет хиляди акули да ви изядат! Тук, във Фамагуста, никъде ли човек не може спокойно да си подремне?
Полската мечка
На следната вечер както беше обещал, Мулай-ел-Кадел дойде в скривалището. Той доведе със себе си четирима въоръжени до зъби роби, всеки от който носеше по една голяма кошница.
— Тук съм, благородна госпожо, — каза Дамаския лъв, като се приближи до леглото на херцогинята. — Аз си удържах думата, а може би напра-вих нещо повече, отколкото очаквате. Нося ви турски дрехи, оръжия, твърде ценни известия, а долу ви чакат шест коня, избрани измежду най-добрите.
— Никога не съм се съмнявала, Мулай-ел-Ка-дел, че ще постъпите рицарски и благородно, — отговори херцогинята, като му подаде ръка. — Женското сърце рядко се лъже.
Татко Щаке, който в това време изпразваше с другаря си една бутилка кипърско вино, намери за нужно, от своя страна, да се намеси в разговора:
— Никога не бих повярвал, ама на, с очите си виждам, че и между турците има славни хора. Това е такова чудо, както когато имаш насрещен лош вятър, и изведнъж те задуха изотзад.
— Мулай-ел-Кадел, — каза херцогинята, без да обръща внимание на бръщолевенето на стария моряк. — Не забелязахте ли някой да ви следи?
Турчинът се замисли.
— Защо питате, благородна госпожо?
— Никого ли не срещнахте по пътя? Дамаският лъв помълча малко и после каза:
— Да… един еничарски капитан, който ми изглеждаше пиян.
— Това е бил той! — извика Перпиняно.
— Кой? — запита учудено турчинът.
— Мечката от полските гори, — каза херцогинята.
— Какво? Капитанът, когото свалих от седлото и който се отказа от вярата си?
— Да, именно той… — отговори венециянецът.
— Този вагабонтин се е осмелил да ме шпионира? — запита Дамаският лъв и челото му се набръчка.
— Навярно той иска да ни погуби и да ни предаде на Мустафа, преди да успеем да напуснем Фамагуста, — каза подпоручикът.
Турчинът се засмя презрително.
— Мулай-ел-Кадел все означава нещо повече от един мизерен вероотстъпник. Само да се изпречи на пътя ми!
После се обърна към херцогинята и каза:
— Вие искахте да знаете къде моите съотечественици са закарали виконт Льо Хюсиер, нали?
— Да! — каза зачервявайки се херцогинята.
— Той се намира в сарая Хюсиф. Там ще трябва да остане до сключването на мира, ако, разбира се, република Венеция подпише мира.
— Къде се намира сарая Хюсиф? — извика херцогинята.
— Не е далеч от залива Суда.
— Силно ли е охраняван?
— Сигурно.
— Как може да се стигне до там?
— По море.
— Ще можем ли да намерим кораб?
— Погрижил съм се и за това, благородна госпожо, — каза подпоручикът. — Зная вече кому мога да ви поверя.
— Но не на някой турчин?
— Те веднага ще напуснат кораба, щом вие влезете в него. Но до тогава, от предпазливост, трябва да минавате за турци. В залива Суда вие ще намерите много ренегати, които от нужда са станали мохамедани, — каза той, усмихвайки се. — Те ще бъдат щастливи да ви помогнат. Ще можете ли да се държите на седлото, милостива госпожо?
— Надявам се, — отговори херцогинята. — Раната ми не е така страшна, както се мислеше отначало.
— Тогава аз ви съветвам да потеглите още тази нощ. Еничарите и полският вероотстъпник могат да открият скривалището ви и тогава моето влияние в турския лагер ще бъде недостатъчно за да ви спася.
— Но как ще минем през войските, които лаге-руват около Фамагуста? — запита Перпиняно.
— Ще ви придружа до последната линия, — отговори Мулай-ел-Кадел. — Никой не ще посмее да ни спре. Името ми е достатъчно, за да ни пропуснат навсякъде.
— Нека веднага да тръгваме, господарко, — каза арабинът, като се поклони дълбоко пред херцогинята. — Проклетият поляк ни създава грижа.
— Помогни ми, — отговори херцогинята. Арабинът трепна и се подвоуми за секунда, после нежно взе херцогинята на ръце и я повдигна така леко, като че ли носеше някое дете.
— Ще мога да се държа на седлото, — каза херцогинята, усмихвайки се на Мулай-ел-Кадел. — Нали съм капитан Темпеста?
Турчинът нищо не отговори, а само я гледаше с възхищение.
— Къде са конете? — запита херцогинята.
— В подножието на кулата, благородна госпожо. Един от робите ми ги държи. Облечете турските дрехи, които донесох. В тази премяна не ще ви узнаят лесно.
Той отвори една от четирите кошници и извади един великолепен албански костюм със златни копчета, къса салтамарка с дълги гайтани и широки ръкави от зелена свила, и една бяла, къса, надипле-на фустанела.
— Това е за вас, благородна госпожо, — подавайки ги, прибави той. — Капитан Темпеста ще стане един горд албански капитан, който ще забърка главите на всички жени от харема на Мустафа.
— Благодаря ви, Мулай-ел-Кадел, — каза херцогинята, а в това време арабинът сваляше разкъсаната й ризница.
В същото време робите изваждаха от кошниците за матросите и Перпиняно арабски и египетски дрехи и
