изненадан, като позна Дурга. Веднага даде знак на прислужниците си да излязат, затвори вратата и каза:
— Извинявайте, господине, че не ви поздравих веднага, но се смутих, когато познах човека, който ви придружава.
— И аз си помислих същото — каза французинът, като му стисна ръката. — Сигурно не сте очаквали да видите Дурга.
— Кой те изпраща — запита направо Бенда, като се приближи до помощника.
— Моят господар.
— Къде е той?
— Недалеч оттук.
— Защо е дошъл?
Дурга посочи французина и каза:
— Той ще ви обясни. Това е най-добрият приятел на Амали.
— Вие? — учуди се главатарят на телохранителите, като се извърна към него.
— Царят на ловците на бисери ме изпрати тук, за да ви съобщя за нашите планове.
— Говорете. Аз съм като брат на Амали.
— Дойдох тук, за да уговоря с вас отвличането на малкия Мадури.
— Невъзможно!
— Така си мислите сега, но аз не споделям мнението ви.
— Първо ми кажете къде се намира Амали.
— На брега на едно езеро. Там е заедно с хората си.
— Само да не го открият! — прошепна Бенда ужасен.
— Това е езерото на крокодилите — обясни Дурга. — Вие знаете за ужаса, който изпитва местното население от тези места.
— Но къде е Мизора? Тук всички знаят, че Амали я е отвлякъл.
— На сигурно място.
— И какво смята да прави Амали?
— Да отнеме залога от махараджата. Ловците на бисери горят от нетърпение да нахлуят в Яфнапатам. Щом отвлече племенника си, Амали веднага ще обяви война на махараджата.
— Да отвлече момчето! — извика с безпокойство главатарят. — Виждам, че добре е избрал момента. Аз имам не малко привърженици, които са недоволни от махараджата.
— Наистина ли смятате за невъзможно отвличането?
— Не е невъзможно, но е доста опасно. Махараджата знае, че Мизора е в ръцете на Амали, и заповяда да удвоят охраната около пленника. Той смята, че Амали ще му предложи размяна.
— Точно това възнамерява да направи — каза Жан Баре. — Той дори искаше да дойде сам.
— Но тогава нямаше да има никаква гаранция за живота му.
— Значи добре съм направил, че го разубедих… Но да видим, главатарю, дали не можем да измислим нещо. Искам да ви предложа един план.
— Говорете, господине.
— Махараджата обича ли да ходи на лов?
— Много.
— Ще се съгласи ли, ако му предложите да отидем на лов за крокодили?
— Вероятно.
— Когато ходи на лов, води ли със себе си и момчето?
— Никога не го отделя от себе си; той знае, че докато е при него, Амали няма да предприеме нищо срещу трона му.
— Добре! Амали и хората му са скрити зад езерото. Ще изненадаме махараджата и може да спечелим.
— Точно това е слабото място на вашия план. Махараджата никога не тръгва на лов с по-малко от двеста-триста души.
— Дори и хиляда да са, пак няма да се откажем от плана си. С малко повече смелост и хитрост, под прикритието на нощта, сигурно ще стигнем до шатрата на момчето и ще го отвлечем.
— А стражата?
— Ще я обезвредим. Вашата задача е да склоните махараджата да отиде на лов.
— Ще направя всичко, което зависи от мен.
— Засега това е всичко, което искам от вас. А! Още нещо!
— Кажете.
— В качеството си на европейски ловец не може ли да бъда поканен от махараджата?
— Разчитайте на мен.
— Благодаря, главатарю.
— Трябва да се връщам при махараджата — каза Бенда и стана.
— Чувствувайте се като у дома си.
— Ще се възползваме от гостоприемството ви, защото сме много уморени и изгладнели. Кога ще се върнете?
— Привечер. Ще ви помоля да не произнасяте името на Амали пред слугите ми. Ако го направите, ще изложите на опасност и себе си, и мен.
Бенда излезе. Скоро слугите донесоха една богато наредена маса и я сложиха в средата на стаята. Широкият сребърен поднос беше отрупан с най-различни ястия, подправки и печен дивеч.
— Ето от какво се нуждаехме след цялото това нощно лутане из джунглата — възкликна Жан Баре.
Той се нахрани, запали си цигара и се изтегна спокойно на дивана. Подкани и Дурга да си почине и той също се възползва от хладната стая с мраморни стени и от пълната околна тишина, за да поспи.
Минаха четири-пет часа. Внезапно Жан Баре беше разбуден от някакъв глас, който говореше на самото му ухо:
— Господине, станете. Нямаме време за губене.
Баре скочи на крака.
— А! Вече сте се прибрали?
— Нося ви радостна вест. Довечера заминаваме.
— Но къде?
— Към гората. Щом предложих на махараджата да отидем на лов в джунглата, той веднага даде необходимите заповеди. Идеята да се попрочистят езерата от крокодилите му допадна.
— Тази вечер ли заминаваме?
— Махараджата иска да пренощуваме в гората. Преди да стигнем бреговете на езерото, той изяви желание да види как се борят новите слонове, дресирани неотдавна от маютите.
— С кого?
— С тигрите в джунглата.
— Значи ще направим двоен лов — извика Жан Баре с тържествуващ глас. — Казахте ли му, че и аз искам да дойда?
— Махараджата предоставя на ваше разположение един от своите слонове и ми възложи да бдя над вас. Иска да види как ловувате.
— Момчето ще дойде ли?
— То ще спи в шатра, съседна на тази на махараджата.
— Ще можем ли да изпълним нашия план още тази нощ?
— Не бързайте — каза главатарят. — Нека почакаме, докато стигнем бреговете на езерото, където ще можем да разчитаме на помощта на Амали и неговите хора. Нашият слон ни чака пред вратата. Предлагам да тръгнем веднага, за да присъстваме на шествието. Заслужава да се види.
Жан Баре и Дурга последваха Бенда. Пред двореца ги чакаше един голям, дресиран слон с разкошно седло. Човекът, който го караше, беше седнал на врата му между двете уши. Бенда и Жан Баре се покатериха по въжената стълба и седнаха на възглавничките в носилката.
Слонът потегли и прекоси със спокойна и отмерена стъпка града. Спря до една врата, където се беше
