събрала голяма тълпа, която очакваше да мине шествието.
Едва спрели, те чуха звуците на тромпети и тасове; появиха се войници с копринени знамена, на които бяха изобразени слънце, луна, слон, тигър, змии и множество други животни. След тях вървяха музикантите, следвани от въоръжени войници. Зад тях осем души, облечени в красиви копринени дрехи, носеха богато украсена носилка.
Махараджата беше облечен с нещо, прилично на роба, и с широки панталони от бяла коприна, които стигаха чак до петите. Червените му обувки бяха с извити носове. На главата си носеше кадифена шапчица с черни пера. На хълбока му висеше меч, поставен в златна ножница. В ръката си държеше бастун със сребърна дръжка, украсена с бисери и диаманти. Кожата му беше почти бяла. Чертите на лицето му имаха нещо сходно с тези на хубавата Мизора, но неговият израз бе неприветлив и свиреп.
Пред носилката на махараджата имаше друга една, по-малка. В нея седеше красиво дванадесет- тринадесетгодишно момче, с отлично телосложение, мургава кожа и големи черни очи с меланхоличен израз. Косата му беше дълга и гъста. То бе облечено с бяла копринена роба, обшита със злато, а на кръста си носеше разкошен пъстроцветен пояс.
Край носилката му вървяха осем войници, въоръжени с копия.
— Това ли е Мадури? — попита Жан Баре.
— Да, племенникът на Амали — отвърна съвсем тихо главатарят.
След носилката вървяха шест ловджийски слона. Върху тях седяха хора, въоръжени с пушки. След слоновете вървяха слугите на махараджата. Те водеха кучетата, носеха храна и различни, необходими за лова и престоя в джунглата, неща. Главатарят изчака да се източи цялото шествие и заповяда на пазача да подкара слона.
Когато шествието стигна до джунглата, нощта вече беше настъпила. Шест слона разчистваха пътя. Те изтръгваха с хоботите си дърветата и храстите. Слугите, въоръжени с брадви и ятагани, доразчистваха пътеката.
Към десет часа вечерта стигнаха до джунглата, в която французинът и Дурга се бяха лутали цяла нощ. Тамбурите, тасовете и тромпетите дадоха знак за спиране.
Петдесет души се спуснаха сред трънливите храсти, разчистиха около четиристотин квадратни метра място и издигнаха шатрата на махараджата: един конус от розова коприна и множество знамена.
Скоро наоколо бяха издигнати и шатрите за сановниците и роднините на махараджата. После слугите запалиха големи огньове и започнаха да приготвят вечеря.
— Да издигнем и ние нашата шатра — предложи главатарят на телохранителите на махараджата.
Четирима слуги се заеха с издигането й, а други помогнаха при приготвянето на вечеря за своя господар и гостите му.
След като се навечеряха, французинът и Дурга се разходиха из лагера. В това време главатарят бе повикан от махараджата.
Войниците и слугите започнаха приготовленията за лова, който трябваше да започне призори.
Двеста души заедно с кучетата вече бяха обсадили джунглата, за да не избягат в съседните гори изплашените от шума тигри. От време на време проехтяваха пушечни изстрели, които показваха, че някой див звяр се опитва да избяга.
— Тези зверове ще предизвикат голяма суматоха и много ловци ще загинат.
— Не е имало досега лов, който да мине безнаказано. Тигрите използват безредието и винаги вземат много жертви.
— Да можехме и ние да се възползваме, за да отвлечем момчето.
— Смятате ли да направите нещо със слоновете?
— А, значи отгатна? Смятам да ги накарам да пощръклеят.
— Как?
— С помощта на една игла.
— Нищо няма да усетят; тяхната кожа е много дебела, господине.
— В Пенджаб видях как един слон просто полудя от една капка, която му инжектираха под кожата. Един от пазачите трябваше да го убие, за да не изпомачка всички наоколо.
— Имате ли от тази течност?
— Да, даде ми я един индус, на когото бях направил голяма услуга.
— И вие смятате да я опитате върху слоновете на махараджата?
— Да… А след това ще се възползвам от ужаса и безредието, които ще настанат в лагера, за да отвлека момчето.
— Трябва ли да чакаме, докато стигнем бреговете на езерото? Можем да действаме още тази нощ.
— Много сме далеч от Амали. Войниците на махараджата ще ни настигнат. А в езерото ни чака „Бангалор“ и бягството ни ще бъде осигурено.
— Време е да се връщаме.
Главатарят на телохранителите беше в шатрата си.
— Ловът започва призори — каза той. — Вече са набелязани пет тигъра. Махараджата ми каза да ви предложа почетното място.
— А!… Сигурно иска да види как тигрите ще разкъсат един европеец.
— Мисля, че само иска да изпита вашата смелост.
— Ще се постарая да задоволя желанието му, главатарю. Свикнал съм с тигрите и ще бъда изненадан, ако не убия поне един.
— Искаш ли някакво оръжие? Махараджата предоставя оръжията си на ваше разположение.
— Моята карабина е достатъчна — отвърна Жан Баре. — Тя ми служи вече от доста години и не е ставало нужда да се оплаквам от нея.
— Хайде да спим. За лова на тигри са необходими отпочинали мускули и здрав юмрук.
Ловът
На сутринта Жан Баре беше събуден от олелията от тамбури, тасове, тромпети и рев на слонове.
Махараджата, изгарящ от нетърпение да подгони колкото се може по-скоро тигрите, беше дал заповед За тръгване още преди разсъмване.
Седем грамадни слона, с които щяха да бъдат нападани дивите животни, потеглиха за джунглата, предшествани от кучета и следвани от войници и слуги; всички бяха въоръжени с копия, за да могат да отблъснат тигрите, ако се опитат да прекосят линията на ловците, за да избягат в гората.
Махараджата се беше качил на един от най-силните слонове заедно с племенника на Амали и двамата предводители на армията. В ръката си държеше великолепна английска карабина и ругаеше всички, които изоставаха.
Жан Баре, Дурга и главатарят на телохранителите знаеха, че е опасно да не се изпълняват капризите на този деспот и затова побързаха да се качат на своя слон.
Слоновете бяха започнали да изтръгват храстите и да проправят път на ловците, които напредваха в колона. Те вдигаха голяма врява със своите тасове и тамбури, за да изплашат тигрите и да ги накарат да изскочат от гъстата гора.
Кучетата бягаха на всички страни, подскачаха и лаеха, но щом забележеха някой див звяр, бързаха да се скрият между краката на слоновете.
Ловците се оглеждаха наоколо с пушки в ръце.
Изведнъж се чу страшен рев, който накара всички да изтръпнат. Дори слоновете потрепериха и започнаха да сумтят, размахвайки хоботите си. Долетя втори рев. Този път той идваше от друга посока. Явно хищникът не бе сам.
— Не се безпокойте — каза Жан Баре на другарите си, — и не стреляйте напразно.
— Видяхте ли ги?
— Не още. Но ви уверявам, че са наблизо. Вижте как се движи онази висока трева. Животните се готвят да ни нападнат от няколко страни едновременно.
— Внимавайте за малкия.
— Не го изпускам от очи. Обещавам ви, че не ще позволя да му се случи нищо лошо.
