свободата — изрече с ирония тя.
— Един ден, може би… Но не сега. Всичко зависи от твоя брат.
— О! Той ще дойде скоро, за да разруши твоето свърталище. Брат ми има много гемии, оръжие и храбри моряци.
— Нека се опита.
— За толкова силен ли се смяташ, та се готвиш да се противопоставиш на махараджата на Яфнапатам?
— Ще разбереш, когато изпратя ловците на бисери срещу хората на твоя брат.
Амали даде знак на Дурга да излезе. След това показа на Мизора един диван и каза:
— Изслушай ме.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Знаеш ли защо съм се заклел да убия брат ти?
— Никога не съм любопитствала да узная.
Амали направи няколко крачки около масата, която се намираше в средата на стаята. После седна на един стол и заразказва с твърд глас:
— Преди двеста години един вожд от династията на махараджите, Канди, владетел на вътрешността на Цейлон, покорил след редица кървави войни всички западни брегове на острова. По този начин той образувал ново царство, наречено царството на Яфнапатам. Този вожд не е от твоите деди — казвам ти го предварително. В продължение на сто и петдесет години неговите потомци включили в своето владение всички брегове на острова. Един ден някакъв честолюбив и хитър човек от обикновено потекло вдигнал бунт, избил членовете на царското семейство и се настанил на трона.
— Един смел човек, който може да съперничи на всеки един от своите предшественици, след като е успял да заеме мястото им — прекъсна го Мизора.
— Синовете на махараджата били прогонени от техните земи. Те дълго се скитали из острова и напразно се мъчели да си възвърнат отнетия трон.
Не много отдавна техните последни потомци получиха позволение да се върнат в царството на своите деди, но при условие никога да не правят опит да си възвърнат загубената корона. Те бяха само двама; бедни и толкова изпаднали, че трябваше да станат военни, за да живеят.
Тогава в Яфнапатам царуваше един махараджа, който минаваше за честен и великодушен. Но всъщност беше свиреп и безбожен тиранин.
— Не ме интересува тази стара история — прекъсна го Мизора.
— Ще видиш, че те интересува. Имай малко търпение и ме изслушай. Този махараджа, дали защото се намираше в добро настроение, или пък беше оценил качествата на тези двама души, тъй като бяха едни от най-смелите му поданици, направи по-възрастния от тях командир на своите войски. Той не би могъл да се оплаче от избора си, защото новият му пълководец не само отблъсна атаките на всички неприятели на своя господар, но и разшири границите на неговата държава. Той притежаваше здрав разум, голяма опитност и имаше силно влияние в някои среди.
Но това влияние се оказа злополучно за него. Един от министрите на махараджата му завиждаше много и беше готов на всичко, за да подбие неговия престиж. Той искаше да го унищожи.
Един ден, след лов в околностите на столицата, махараджата и неговите приближени бяха отишли в една гора, където щяха да обядват.
Махараджата беше в добро настроение. За прицел на своите шеги той бе избрал пълководеца, който трябваше да се брани от закачките на своя господар, без да се обижда.
Махараджата беше облечен в европейски костюм и носеше филцова шапка. След обяда той стана още по-весел и се забавляваше с шапката си, подхвърляйки я нагоре с бастун.
Но изглежда, че филцът не беше от най-доброкачествените и бастунът го промуши.
Пълководецът се засмя, обърна се към махараджата и каза:
— Ваше Величество, ето че вашата корона се продупчи.
Махараджата, който беше много чувствителен към всичко, което се отнася до неговата корона, се изправи разтреперан от гняв и каза:
— Чухте ли думите на този предател?
— Аз — предател? С какво към заслужил тази обида, Ваше Величество?
— Най-после разбрах какъв си — отвърна махараджата. — Ти само изчакваш благоприятния момент, за да завоюваш трона на твоите прадеди.
— Но, господарю, вие се лъжете. Това, което казвате, не е истина. Аз протестирам с…
— Хвърлете този човек в затвора — заповяда махараджата, без дори да го изслуша. — Засега се въздържам да определя неговото наказание.
— Твоята история започва да става интересна — каза Мизора. — Продължавай. Не съм я чувала досега.
— На следващия ден махараджата заповяда да повикат при него пълководеца, за да се позабавлява със страданията на своята жертва.
— Ти ще умреш — каза му той. — Измислих за теб наказание, за което дълго ще се приказва в моето царство. То ще накара всички честолюбци и завистници на моето могъщество да се замислят. Веднъж ти удари моя слон, Мунин, по хобота. А той е страшно злопаметен и щом те види, започва да се дразни и иска да си отмъсти. Ще те дам на Мунин и той ще те накаже. Махай се от очите ми, нещастен предател!
— Кълна се в сина си, че съм невинен.
— А… Забравих, че имаш син. Ще го задържа като залог срещу опитите за отмъщение от страна на твоя брат и съмишлениците ти. Махай се!
Пълководецът разбра, че всички възражения ще бъдат безполезни и се остави на съдбата. Махараджата застана на един балкон, откъдето щеше да наблюдава изпълнението на издадената от него присъда.
Осъденият бе въведен в двора на слоновете. Там беше сложен един огромен пън. Съблякоха му дрехите, вързаха го и сложиха главата му на дръвника.
Мунин влезе в двора, воден от своя гледач, който беше получил необходимите заповеди за наказанието на нещастния пълководец: трябваше да остави животното да действа, както намери за добре.
Щом видя жертвата си, слонът нададе ужасен рев. Очите му се наляха с кръв и той се затича напред.
— Пуснете Мунин — извика махараджата. Животното отиде при осъдения, хвана го с хобота си и му настъпи главата. Кръв плисна наоколо. Нещастникът беше мъртъв и свирепият махараджа можеше да бъде доволен от отмъщението си.
Същата вечер в палата имаше голямо празненство. Принцът се веселеше и заспа под звуците на дивата музика на своите баядери.
— Мизора, искаш ли да ти кажа кой беше този пълководец?
— Кажи.
— Моят брат… А махараджата, който го уби по този начин, е твоят брат…
Нов поход
В стаята настъпи дълбоко мълчание. Мизора не посмя да защити брат си, дори не повдигна очите си към Царя на ловците на бисери.
Високомерният й и ироничен израз бе изчезнал. Лицето й беше пребледняло.
— Какво мислиш за тази история? — попита накрая Амали.
— Бях чувала смътно за нея — отговори принцесата, без да го погледне. — На мене ли искаш да отмъстиш за смъртта на брат си? Тогава вземи сабята си и ме убий.
— Царят на ловците на бисери не е подлец, за да се нахвърля върху жена. Аз мразя брат ти, а не теб. На него ще си отмъстя.
— Тогава защо ме доведе тук?
— За да изтръгна от ръцете му малкия Мадури, когото държи в залог. Той ще заповяда да го убият, ако предприема нещо срещу неговото царство.
— Надявам се, че брат ми ще ти го върне.
