отношение би могъл да бъде опасен в момента.
Седнаха на елегантно облицованите седалки край масата от черен дъб и капитан Истърлинг похвали щедро виното, за да оправдае изобилните количества, които консумираше. След това той заговори по работа и попита мистър Блъд дали не е размислил и променил решението си да не продава кораба.
— Ако е така — прибави той, поглеждайки четиримата приятели на Блъд, — като се вземе предвид на колко души трябва да се делят парите от продажбата, ще се уверите, че съм щедър.
Ако с това смяташе да направи впечатление на тези четирима души, безстрастните им изражения го разочароваха.
Мистър Блъд поклати глава.
— Губите си времето, капитане. Каквото и да решим, ще запазим „Синко лягас“.
— Каквото и да решите? — Гъстите, черни вежди се повдигнаха към ниското чело. — Значи, все още не сте решили да отпътувате за Европа? Е, в такъв случай веднага ще ви изложа другото си предложение, щом не искате да продавате. То се състои в това да се присъедините с този кораб към „Бонавантюр“ за едно начинание — една добра авантюра. — И той се изсмя шумно на собствената си шега и белите му зъби блеснаха зад голямата черна брада.
— Правите ни чест. Но не желаем да се занимаваме с пиратство.
Истърлинг никак не изглеждаше обиден. Той махна с огромната си като бут шунка ръка, сякаш за да отхвърли подобно предложение.
— Не ви предлагам пиратство.
— А какво тогава?
— Мога ли да ви се доверя? — попита Истърлинг и погледът му обхвана четиримата мъже.
— Не сте длъжен. И по всяка вероятност само ще си загубите времето.
Това не беше обещаващо, но Истърлинг продължи да говори. Нека знаят, че той е плавал с Морган. Бил е с Морган по времето на големия поход през Панамския провлак. Известно е, че когато започнали да разделят плячката след разграбването на испанския град, тя се оказала много по-малка от очакванията на пиратите. Разнесли се слухове, че Морган е излъгал хората си; че преди подялбата бил отделил значителна част от заграбеното съкровище. Истърлинг можеше да им каже, че тези слухове били съвсем основателни. Имало перли и бижута от Сан Фелипе на огромна стойност, които Морган тайно присвоил. Но когато слуховете се засилили и достигнали до ушите му, той се уплашил от евентуално претърсване, което би доказало обвинението. И така една нощ по средата на пътуването през провлака той заровил присвоеното от него съкровище.
— Само един човек знаеше това — каза капитан Истърлинг на внимателните си слушатели, защото подобна история по всяко време би привлякла внимание. — Човекът, който му помогна, понеже не можеше да се справи сам. Аз съм този човек.
Той изчака за миг този важен факт да окаже своето въздействие и продължи.
Предлагаше бегълците на „Синко лягас“ да се присъединят към него в експедицията му до Дариен за намиране на съкровището, като участвуват в делбата наравно с неговите хора съгласно обичайните правила, възприети от „Бреговото братство“.
— Ако ви кажа, че стойността на това, което зарови Морган, възлиза на петстотин хиляди реала9, ще бъда скромен.
Тази сума накара слушателите му да го зяпнат. Дори Блъд втренчи поглед, но с малко по-различно изражение от другите.
— Е, това е наистина много странно — каза той замислено.
— Кое е странно, мистър Блъд?
Отговорът на мистър Блъд бе отправен като въпрос.
— Колко души сте на борда на „Бонавантюр“?
— Към двеста души.
— И двайсетината души с мене са от такова значение, че според вас си струва трудът да ни направите предложение?
Истърлинг се засмя искрено с дълбок, гърлен смях.
— Виждам, че въобще не ме разбирате. — Гласът му наподобяваше ирландската интонация на мистър Блъд. — Не ми липсва хора, а здрав кораб, на който да се пази съкровището, когато го намерим. С такова корито ще бъдем в безопасност като в крепост и само ще покажа лакът на всеки испански галеон, който би се опитал да ми попречи.
— Дявол да го вземе, сега разбирам — каза Волверстон. Пит, Дайк и Хагторп кимнаха заедно с него. Но блестящите сини очи на Питър Блъд продължаваха да се вглеждат невъзмутимо в едрия пират.
— Както каза Волверстон, това е разбираемо. Но тогава една десета от плячката, колкото ще се падне по глава на „Синко лягас“, е съвсем недостатъчна.
Истърлинг наду бузи и махна добродушно с голямата си ръка.
— Каква Част ще предложите?
— Това трябва да се обсъди. Но няма да бъде по-малко от една пета.
Лицето на пирата остана невъзмутимо. Той сведе живописно вързаната си глава.
— Доведете тези приятели да обядват утре на борда на „Бонавантюр“ и ще съставим договора.
За миг Блъд сякаш се поколеба. След това прие поканата с изискани изрази. Но когато пиратът си отиде, той възпря задоволството на приятелите си.
— Предупредиха ме, че капитан Истърлинг е опасен човек. Това е ласкателно за него. Защото, за да бъде опасен, човек трябва да бъде умен, а капитан Истърлинг не е умен.
— Каква муха е бръмнала под перуката ти, Питър? — зачуди се Волверстон.
— Мисля за причината, с която оправда желанието си да се присъединим към него. Беше най-добрата, която можа да измисли, когато му зададох въпроса направо.
— Не може и да има по-разумна причина — каза Хагторп натъртено. Струваше му се, че Блъд създава излишни трудности.
— Разумна! — изсмя се Блъд. — По-скоро благовидна. Благовиден предлог, ако го разгледате добре. Наистина блести. Но не е злато. Кораб, здрав като крепост, в който да се приберат половин милион реала, и този кораб-крепост в наши ръце. Доста доверчив момък е тоя Истърлинг за такъв негодник като него.
Другите се замислиха и погледите им се замъглиха. Пит обаче все още не беше убеден.
— Нуждата го принуждава да се довери на нашата чест. Блъд го изгледа с присмех.
— Досега не съм видял човек с очи като на Истърлинг да се доверява на друго освен на притежанието. Ако наистина иска да скрие съкровището на борда на тоя кораб, а това съм готов да повярвам, то е, защото има намерение дотогава да притежава и самия кораб. Чест! Пфуй! Може ли такъв човек да повярва, че честта ще ни попречи да му избягаме някоя нощ, след като съкровището е на борда, или дори да обърнем оръдията си към неговата гемия и да я потопим? Глупав ставаш, Джереми, с приказките си за чест.
Но нещата все още не бяха ясни за Хагторп.
— Тогава според теб защо ни кани да се присъединим към него?
— Причината, която сам изтъкна. Иска нашия кораб било за да превози съкровището, ако то наистина съществува, било по други причини. Не пожела ли най-напред да купи „Синко лягас“? Е да, той естествено иска кораба, но можеш да бъдеш сигурен, че не ни иска нас и няма да ни задържи дълго.
Въпреки това, може би, както каза Блъд, поради блясъка на предложението за дял от съкровището на Морган, неговите приятели не искаха да се откажат от идеята. За да постигнат примамливи цели, хората винаги са готови да поемат рискове, готови са да вярват това, в което се надяват. Така беше и сега с Хагторп, Пит и Дайк. Те бяха на мнение, че Блъд стига до прибързани заключения поради предупреждението на господин Д’Ожерон, който може би имаше свои собствени цели. Нека поне отидат утре да обядват при Истърлинг и да чуят какъв договор ще им предложи.
— Сигурни ли сте, че няма да ни отрови? — каза замислено Блъд.
Но по този начин той прояви прекалено предубеждение. Те му се присмяха. Как могат да ги отровят с храна и напитки, които сам Истърлинг ще сподели с тях? И какво ще постигне с това? Как това ще му помогне да завладее „Синко лягас“?
— Като нахлуе на борда му с петдесетина от негодниците си и завари хората неподготвени в момент, когато няма кой да ги ръководи.
