— Какво? — извика Хагторп. — Тук, в Тортуга? В рая на пиратите? Хайде, хайде, Питър! И сред крадците съществува някакво чувство за чест.
— Вярвай, щом искаш. Аз предпочитам да не вярвам в подобно нещо. Надявам се, че никой няма да ме нарече страхливец; но предпочитам да ме нарекат такъв, отколкото да действувам прибързано.
Мнението на другите обаче бе против него и то надделя. Целият екипаж на бунтовниците прояви толкова голямо желание да се включи в това начинание, когато им бе разяснено, колкото и тримата водачи.
И така на другия ден в дванадесет часа, въпреки становището си, капитан Блъд отиде с Хагторп, Пит и Дайк да обядва на борда на „Бонавантюр“. Волверстон остана да командува „Синко лягас“.
Истърлинг заедно с целия си екипаж негодници ги посрещна шумно. Към сто и петдесет души изпълваха средната палуба, бака и дори кърмата на кораба и всички бяха въоръжени. Не стана нужда мистър Блъд да изтъква на приятелите си колко странно е, че всички тези мъже са повикани за случая от кръчмите по брега, които обикновено посещаваха. Присъствието им и подигравателните изражения по разбойническите им лица накараха тримата помощници на Блъд да се запитат най-после дали неговите опасения не са били основателни и заедно с него да подозрат, че са попаднали в клопка.
Беше твърде късно да се оттеглят. До входа на коридора при кърмовата надстройка, който водеше към кабината, стоеше капитан Истърлинг и чакаше да ги отведе.
Блъд се спря там за миг и погледна нагоре към чистото небе над мачтите, около които кръжаха чайки. Погледна встрани и нагоре към сивата крепост върху скалистото възвишение, цялата заляна в ярка слънчева светлина. Погледна към пристана, безлюден в обедната горещина, и през кристалните, блестящи води към големия, червен „Синко лягас“, който се полюшваше величествен и мощен. На обезпокоените му помощници им се стори, че мисли откъде би могла да дойде помощ, ако е необходима. После в отговор на подканящия жест на Истърлинг той премина в полумрака на коридора, а другите го последваха.
Още от пръв поглед навред по кораба личеше, че е неподреден и непочистен, а и кабината по нищо не можеше да се сравнява с кабината на величествения „Синко лягас“. Беше толкова ниска, че едва имаше място в нея за високи мъже като Блъд и Хагторп. Беше зле мебелирана и в нея нямаше почти нищо друго освен няколко покрити с възглавници сандъка около зацапана и надълбана чамова маса. Въпреки отворените към кърмата прозорци, въздухът в кабината беше душен, изпълнен от някаква парлива смесица неприятни миризми, в която преобладаваше дъх на трюмна вода и въжета.
Обедът се оказа на висотата на обстановката. Прясното свинско и свежите зеленчуци бяха развалени при приготвянето и когато започна да се храни, мистър Блъд трябваше с усилие да задържи храната във взискателния си стомах.
Хората на Истърлинг подхождаха на обстановката. Пет-шест ог тях стояха на почетна стража край него. Той съобщи, че били избрани от екипажа, за да постигнат съгласие по споразумението от негово име. Към тях се беше присъединил един млад французин на име Жоанвил, секретар на господин Д’Ожерон, който бе дошъл като представител на губернатора, за да придаде известна законност на събитието. Присъствието на този доста глупав джентълмен с бледи очи успокои донякъде мистър Блъд, но в същото време го заинтригува още повече.
Всички тези хора изпълваха тясната кабина, а негодниците на Истърлинг бяха така разположени от двете страни на масата, че членовете от екипажа на „Синко лягас“ седяха разделени. Блъд и капитанът на „Бонавантюр“ седяха един срещу друг.
Не говориха по работа, докато свърши обядът, и негърът, който прислужваше, се оттегли. Междувременно моряците от „Бонавантюр“ поддържаха весел разговор със солени шеги, които между тях минаваха за остроумия. Най-после масата беше разчистена от всичко освен от бутилките, донесоха пера и мастило заедно с по лист хартия за Истърлинг и Блъд; тогава капитанът на „Бонавантюр“ заговори за условията, а Блъд за първи път чу да го наричат капитан. С първите си думи Истърлинг го уведоми накратко, че екипажът на „Бонавантюр“ смята искането му за една пета част за прекалено.
За миг у Питър Блъд се появи надежда.
— Да говорим ли открито, капитане? Значи ли това, че хората ви не са съгласни с тези условия?
— Че какво друго може да означава?
— В такъв случай, капитане, не ни остава нищо, освен да се сбогуваме и да ви останем задължени за богатото угощение и за по-доброто ни опознаване.
Изисканата учтивост на тези крайно неверни твърдения, изглежда, не достигна до мудния Истърлинг. Нахалните му, лукави очи гледаха с празен поглед от голямото, червено лице. Преди да отговори, той отри потта от челото си.
— Искате да се сбогувате? — В гърления му глас се промъкна подигравателна нотка. — На свой ред ще ви подканя да говорите по-просто. Обичам простите хора и простите думи. Да не искате да се откажете от предложението?
Двама-трима от хората му изръмжаха заплашително като ехо на въпроса.
Капитан Блъд — да му дадем титлата, с която Истърлинг го нарече — си даде вид, че е уплашен. Поколеба се, огледа хората си, сякаш търсеше помощ, а те му отвърнаха с неспокойни погледи.
— Ако намирате — подзе най-после той — условията ни за неприемливи, трябва да предположа, че не желаете да продължаваме, и остава само да се оттеглим.
Говореше с неувереност, която смая другарите му, защото знаеха, че той проявява храброст при всякакви обстоятелства. Това накара Истърлинг да се усмихне презрително, понеже намери точно каквото бе очаквал от някакъв си лекар, превърнат от обстоятелствата в авантюрист.
— Наистина, докторе — каза той, — най-добре ще е да се върнете при вашите вендузи и кръвопускания и да оставите корабите на хора, които могат да се справят с тях.
В сините очи на Блъд се появи светкавичен, ярък и кратък блясък. Но мургавото му лице не загуби нито за миг израза си на неувереност. Междувременно Истърлинг се беше обърнал към представителя на губернатора, който седеше от дясната му страна.
— Какво мислите за това, господин Жоанвил?
Русият, отпуснат млад французин се усмихна любезно на неувереността на Блъд.
— Не би ли било разумно и подходящо, сър, да чуем какви условия предлага капитан Истърлинг сега?
— Аз ще ги чуя, но…
— Оставете „но“-то за после, докторе — прекъсна го Истърлинг. — Условията, които предлагаме, са същите, които ви казах. Вашите хора ще делят наравно с моите.
— Но това означава не повече от една десета за „Синко лягас“. — И сега Блъд се обърна на свой ред към господин Жоанвил. — Смятате ли, сър, че това е справедливо? Аз вече обясних на капитан Истърлинг, че което ни липсва в хора, компенсираме в оръдия, а нашите оръдия се ръководят от артилерист, за когото мога да се закълна, че няма равен на себе си в Карибско море. Един момък, на име Огл, Нед Огл. Нед Огл е забележителен артилерист. Самият тартор на артилеристите, както сам бихте се убедили, ако го бяхте видели как обръщаше във водата ония испански лодки в пристанището на Бриджтаун.
Той щеше да продължи да говори за Нед Огл, ако Истърлинг не го беше прекъснал.
— Дявол да го вземе, човече! Какво е един артилерист в повече или по-малко?
— Ех, ако става въпрос за обикновен артилерист, може би. Но той не е обикновен артилерист. Има око. Артилеристите като Огл са като поетите, те се раждат такива. Огл съвсем леко ще улучи под ватерлинията, също както вие си чистите зъбите с клечка.
Истърлинг удари по масата.
— Какво общо има това с работата?
— Би могло и да има. А междувременно това ви показва какъв ценен съюзник ще придобиете. — И той отново се разприказва за своя артилерист. — Нед Огл е бил обучен в кралския флот и за тоя флот е бил нещастен денят, когато Огл се е заел с политика и последвал в Седжмур водача на протестантите.
— Оставете това — изръмжа един от офицерите на „Бонавантюр“ негодник на име Чард. — Престанете, казвам, защото ще загубим целия ден в приказки.
Истърлинг потвърди това с груба псувня. Капитан Блъд забеляза, че нямат намерение да пестят нападките си, и от това предположенията му за техните цели взеха нова насока. Жоанвил се намеси:
— Не можете ли да постигнете компромис с капитан Блъд? Все пак и той има известно право. Ако
