става въпрос за друга тактика освен за абордаж и капитан Истърлинг сметна, че това не ще затрудни по- бързия и повратлив „Бонавантюр“, командуван от опитен моряк, на когото щеше да се противопостави един дръвник, лекар по професия.
Затова Истърлинг сигнализира на Чард да се заеме с тази лека задача, а Чард, горящ от желание да си уреди сметките с човека, който вече ги бе обидил, измъквайки се като пясък през пръстите им, завъртя кормилото и заповяда на хората да заемат бойните си позиции.
Пит извика капитан Блъд от кабината, той се изкачи на кърмовата палуба и с телескоп в ръката се зае да наблюдава трескавата дейност върху палубите на своя стар приятел „Бонавантюр“. Не се съмняваше какво означава тази дейност. Макар и лекар, той едва ли беше дръвник, както прибързано го бе преценил Чард. Службата му под командуването на Де Ройтер в онези авантюристични години, когато бе пренебрегнал медицината, го бе научила на много повече неща за тактиката на боя, отколкото Истърлинг въобще знаеше. Той не се обезпокои. Щеше да покаже на тия пирати, как се е възползувал от уроците на великия адмирал.
Също както за „Бонавантюр“ беше от съществено значение да използува тактиката на абордажа, така за „Синко лягас“ беше жизнено необходимо да разчита само на огневата си мощ. Защото с едва двадесет души на борда не можеше да влезе в ръкопашен бой при числено превъзходство на почти десет срещу един, както ги бе пресметнал Блъд. Затова сега той нареди на Пит да завърти кормилото, да държи колкото може по-близо по вятъра и да поеме курс, който да ги поведе към задната част на „Бонавантюр“. Заповяда на Огл, този бивш артилерист от кралския флот, да се настани на долната палуба, като вземе за артилеристи всички хора на борда, с изключение на шест души, които трябваше да останат горе.
Чард веднага разбра целта на тази маневра и изпсува през зъби, защото Блъд имаше предимство. Чард беше още повече ограничен, понеже „Синко лягас“ трябваше да бъде превзет, за да послужи за собствените им цели, и не биваше да го поврежда с оръдията си, преди да направи опит за абордаж. Освен това той разбра на какъв риск се подлага при този опит поради по-дългобойните и с по-голям калибър оръдия на „Синко лягас“, ако корабът се ръководеше решително. А като че ли на тоя капитан не му липсваше решителност.
Междувременно разстоянието между двата кораба бързо намаляваше и Чард съзна, че ако не поизбърза, ще се окаже в обсега на оръдията с открит фланг. Понеже не можеше да поведе кораба си по- близо към вятъра, той обърна курса на югоизток с намерение да направи широк кръг и да попадне откъм наветрената страна на „Синко лягас“.
Истърлинг, който наблюдаваше маневрата от палубата на „Санта Барбара“ и не можеше напълно да разбере целта й, изруга Чард, че е глупак. Започна да го псува още по-ожесточено, когато видя „Синко лягас“ да възвива внезапно наляво и да се втурва след него, сякаш се кани да го преследва. Чард обаче се зарадва на това, прибра част от платната и позволи на другия кораб да се приближи. После „Бонавантюр“ отново разпъна всичките си платна и с вятъра откъм кърмата се опита да извърши обиколна маневра.
Блъд разбра целта му, на свой ред прибра платна и застана така, че когато „Бонавантюр“ завие на север, да застане с фланг към него под обсега на тежките му оръдия. За да избегне това, Чард се видя принуден да завърти кормилото и отново да се впусне на юг.
Истърлинг наблюдаваше двата кораба да се отдалечават от него в поредица от подобни маневри за заемане на по-добра позиция и зачервен от ярост, питаше небесата и ада, дали може да вярва на очите си, които му показваха само, че Чард бяга от това негодно докторче. Чард обаче беше далеч от подобна мисъл. С майсторско търпение и въздържаност той чакаше удобен случай да се приближи и да залови с куки другия кораб. Но с равно на неговото търпение и упоритост Блъд се стремеше да не му даде такава възможност.
Накрая се стигна до изчакване кой ще направи първата грешка. И Чард я направи. В загрижеността си да не попадне с фланга си в обсега на оръдията на „Синко лягас“ той забрави носовите му оръдия и докато маневрираше за по-добра позиция, го допусна твърде наблизо. Разбра грешката си, когато тези две оръдия изреваха внезапно зад него и гюлетата им разкъсаха няколко ванти. Това го разяри и в гнева си той отвърна с оръдията на кърмата, но поради малкия калибър изстрелите им останаха без резултат. Тогава, изпаднал в ярост, той извъртя „Бонавантюр“, за да изстреля страничен залп право в носа на другия кораб и като разкъса платната му, да го предостави на милостта на своите пирати, готови за абордаж.
Силното мъртво вълнение обаче се съчета с голямото разстояние и провали напълно замислите му, а залпът изтрещя безсилно и остави само облак дим между него и „Синко лягас“. Веднага Блъд извърна фланга си и изпразни двадесетте си оръдия от бакборда в този облак дим с надеждата да засегне изложения фланг на „Бонавантюр“ зад него. Този опит също се провали, но послужи да покаже на Чард колко струва човекът, с когото влизаше в бой — мъж, с когото не беше безопасно да се поемат подобни рискове.
Въпреки това Чард пое още един риск и рязко възви, за да се втурне през облака дим и да доближи другия кораб, преди там да отгатнат намеренията му. Маневрата обаче беше твърде бавна, за да успее. Докато „Бонавантюр“ поеме новия си курс, димът се разпръсна достатъчно, Блъд разбра неговата тактика и „Синко лягас“, който се намираше на достатъчно разстояние откъм бакборда му, запори водата с два пъти по-голяма скорост от пиратския кораб, който сега не можеше да се възползува добре от вятъра.
Отново Чард извъртя кормилото и се втурна да пресече пътя на „Синко лягас“ и да мине откъм наветрената му страна. Но Блъд се намираше на около една миля, а имаше и достатъчно време на разположение, затова зави и се върна, така че да насочи в подходящия момент оръдията от дясната си страна. За да избегне това, Чард отново се отправи на юг и му остави за прицел само задната част на кораба.
Така двата кораба се отдалечиха постепенно от „Санта Барбара“ с изпадналия в ярост, задъхващ се от псувни Истърлинг на борда му, докато неговият кораб се превърна само в точка на хоризонта; и все още бяха твърде далеч, за да влязат в бой.
Чард изпсува вятъра, защото благоприятствуваше капитан Блъд, изпсува и Блъд, който знаеше така добре да добие и запази преимуществата на позицията си. Дървенякът доктор, изглежда, разбираше прекрасно положението и беше изненадващо готов да осуети всеки ход на противника си. Двата кораба продължаваха да си разменят от време на време по някой изстрел от — оръдията на кърмата или носа и всеки се целеше високо, за да повреди платната на другия, но поради голямото разстояние, което ги делеше, тези изстрели оставаха безуспешни.
Питър Блъд, застанал до парапета на задната палуба в изящна ризница и шлем от черна, гравирана дамаска стомана, които преди бяха принадлежали на бившия командир на „Синко лягас“, започна да се отегчава и все повече да се безпокои. Той го призна с тона на въпроса си към Хагторп, облечен като него, към Волверстон, на когото никоя от ризниците на борда не ставаше, и към Пит, застанал до кормилото под него.
— Колко време може да продължи тая игра на гоненица? И колкото и да продължи, може ли да има друг край освен един? Рано или късно вятърът ще спадне или ще промени посоката си, а ние ще изкапем от умора. Тогава ще се намерим в ръцете на оня негодник.
— Винаги може да се случи нещо неочаквано — каза младият Пит.
— Да, вярно. Благодаря ти, че ми припомни това, Джери. Нека се надяваме на нещо такова, въпреки че не виждам Откъде може да дойде.
Но то идваше в момента и се приближаваше бързо, въпреки че само Блъд схвана това веднага щом го видя. Отправяха се към сушата в края на продължителна отсечка по западен курс, когато иззад нос Еспада, на около по-малко от половин миля, се зададе висок, тежко въоръжен кораб; той плаваше колкото е възможно по-близо по вятъра, с открити отверстия на бакборда и подаващи се от тях оръдия; а вятърът развяваше кастилското знаме на мачтата му.
При вида на този нов неприятел от по-различен тип Волверстон изръмжа някаква псувня.
— Това е краят ни! — извика той.
— Съвсем не съм сигурен дали това не е началото — отвърна му Блъд с нещо подобно на смях в гласа си, който преди беше измъчен и отчаян. Заповедите му, които последваха веднага, показаха какво има предвид. — Вдигнете на мачтата испанския флаг и наредете на Огл, когато завиваме, да изпразни носовите оръдия по „Бонавантюр“.
Пит завъртя кормилото и с натегнати въжета и скърцащи скрипци „Синко лягас“ бавно възви, а върху
