гротмачтата му храбро се развя златно-червеното знаме на Кастилия. Миг по-късно двете оръдия на носа изгърмяха безрезултатно, от една страна, но с много голям ефект, от друга. Огънят им накара испанците ясно да разберат, че виждат пред себе си кораб на съотечественици, който преследва английски пирати.
Несъмнено щяха да се наложат някои обяснения, особено след разкриване името на „Синко лягас“, ако испанците случайно бяха запознати с неотдавнашната му история. Но това щеше да стане едва след като се справеха с „Бонавантюр“, а Блъд се задоволи да остави на бъдещето развоя на събитията.
Междувременно испанецът, стражеви кораб от Санто Доминго, привлечен по време на патрулното си плуване зад нос Еспада от оръдейни изстрели в открито море, започна да действува, както се очакваше. Дори без флага, който сега се развяваше на гротмачтата му, испанският произход на „Синко лягас“ ясно се долавяше по външния му вид; не по-малко ясно беше, че води бой с този очевидно английски кораб. Стражевият кораб влезе в боя, без нито за миг да се поколебае, и изстреля страничен залп по „Бонавантюр“ в момента, когато възвиваше, за да избегне тази внезапна и непредвидена опасност.
Чард се разпсува като побеснял, когато корабът му се разтърси от ударите, попаднали от носа до кърмата, и бушпритът13 увисна сред мрежа от въжета напреки на носа. В гнева си той заповяда да се отвърне на огъня и нанесе известни повреди на стражевия кораб, но без да намали подвижността му. Испанецът навлизаше все повече в боя и възви, за да даде залп по английския кораб с оръдията от десния си борд, а Чард, загубил вече ума и дума, също възви, за да отвърне или дори да изпревари този залп.
Едва когато маневрата беше завършена, той се сети, че с празните оръдия на другия си борд беше напълно безпомощен и уязвим за нападението на „Синко лягас“. Защото Блъд, разбрал удобния случай, докато още се зараждаше, беше завил, беше се доближил и изпразни в него тежките си оръдия. Залпът от сравнително късо разстояние помете палубата му и разби прозорците на кабината, а един добре премерен изстрел проби отверстие в носа на „Бонавантюр“ почти до самата ватерлиния, през което в трюма му нахлуваше вода при всяко накланяне на повредения кораб.
Чард разбра, че е обречен, и мъката му се засили, понеже осъзна грешката, която лежеше в основата на гибелта му. Видя испанския флаг върху гротмачтата на „Синко лягас“ и направи гримаса, почервенял от злоба.
Накрая му хрумна да свали знамето си в знак, че се предава. Хранеше слаба надежда, че стражевият кораб ще се хване на уловката и без да знае броя на хората му, ще се втурне на абордаж; тогава Чард ще се възползува от това, ще завземе стражевия кораб и ще се измъкне успешно и с чест от цялата работа.
Но бдителният капитан Блъд отгатна ако не намеренията му, то поне възможността или голямата вероятност да се стигне до опасни за него обяснения между заловения Чард и испанския командир. За да се предпази и от двете опасности, той повика Огл и по негови указания този изкусен артилерист проби с тридесет и две фунтово14 гюле ватерлинията в средната част на „Бонавантюр“, за да нахлуе още вода в предната му част.
Капитанът на стражевия кораб може би се е зачудил защо неговият съотечественик продължава да стреля по кораб със свалено знаме, но при тези обстоятелства това едва ли щеше да му се види съмнително въпреки досадното чувство от тази постъпка, защото сега изглеждаше неизбежно разрушаването на кораб, който все още можеше да се използува.
Що се отнася до Чард, той нямаше време за каквито и да било размишления. Водата вече нахлуваше толкова бързо в „Бонавантюр“, че единствената надежда да спаси своя и на екипажа си живот се състоеше в опита да накара кораба да заседне на плитко, преди да потъне. Затова той се отправи към плитчините в подножието на нос Еспада, като благодареше на небесата, че може да плава по вятъра. Скоростта на „Бонавантюр“ намаляваше зловещо, въпреки че пиратите изхвърлиха оръдията през борда, за да облекчат кораба. Накрая той заседна на плитчините, а вълните се разбиваха в кърмата и предната му част, тъй като само те стърчаха над водата. Предната част, кърмата и вантите чернееха от хора, изкачили се по тях, за да търсят спасение. Стражевият кораб застана неподвижен с леко полюляващи се платна и зачака, а капитанът му с учудване видя „Синко лягас“, вече отдалечен на половин миля, да се отправя на север.
Па борда му капитан Блъд запита Пит дали познаването на испанските сигнали е включено в морския му опит и в такъв случай дали би му разчел сигналите, издигнати върху стражевия кораб. Младият капитан призна, че не ги разбира, и изрази мнението, че са избягали от трън, за да попаднат на глог.
— Ето ти липса на доверие в госпожа Съдба — каза Блъд. — Ние само иде свалим наполовина знамето си, за да ги поздравим и да дадем да се разбере, че имаме работа другаде и отиваме да я свършим. Имаме вид на почтени испанци. Дори през телескопа в тези испански брони ние с Хагторп сигурно приличаме на донове. Да вървим да видим какво прави изобретателният Истърлинг Смятам, че е дошло време да подновим познанството си с него.
Макар и изненадан от безцеремонното отплаване на кораба, на който бе помогнал да разруши пиратския съд, испанецът, изглежда, не го беше заподозрял. Може би защото бе подразбрал, че има друга по- належаща работа или понеже бързаше да залови в плен екипажа на „Бонавантюр“, той не направи опит да го последва.
И така се случи, че около два часа след това капитан Истърлинг, който чакаше край брега между нос Рафаел и нос Енганьо, за свое изумление и ужас видя да се приближава бързо към него червеният кораб на Питър Блъд. Истърлинг се бе вслушвал с напрежение и известно безпокойство в далечната канонада, но с прекратяването й бе сметнал, че „Синко лягас“ е превзет. Не можа да повярва на очите си, когато видя фрегатата да плава енергично, пъргаво и без никаква повреда. Какво се беше случило с Чард? От него нямаше и помен по водата. Дали беше направил такава голяма грешка, че да позволи на капитан Блъд да го потопи?
Догадките по този въпрос скоро бяха изместени от размишления със значително по-Сериозен характер. Какви бяха намеренията на този проклет доктор каторжник? Ако Истърлинг беше в състояние да извърши абордаж, нямаше да изпитва никакви опасения, защото дори малкия му екипаж на „Санта Барбара“ превъзхождаше по численост хората на Блъд с две към едно. Но повреденият „Санта Барбара“ никога нямаше да успее да се долепи до борда на „Синко лягас“, освен ако Блъд пожелае това, а ако Блъд имаше зли намерения след случилото се с „Бонавантюр“, „Санта Барбара“ беше изложена на милостта на оръдията му.
Тази мисъл, достатъчно досадна сама по себе си, влуди Истърлинг, когато помисли какво носи в трюмовете си. Сега започна да му се струва, че съдбата съвсем не му се е усмихнала. Само се беше подиграла с него, като му бе позволила да вземе нещо, което не можеше да задържи.
Но това съвсем не беше единствената му неприятност. Защото сега, сякаш обстоятелствата не бяха достатъчни да вбесят човек, екипажът му се разбунтува. Водени от един негодник на име Гънинг почти тъй едър и безжалостен мъж като самия Истърлинг, хората обвиниха капитана си и ненаситната му алчност за опасността, в която бяха изпаднали — опасност от смърт или пленничество, още по-горчива при мисълта за богатството, с което разполагаха. С такава плячка в ръцете Истърлинг не би трябвало до поема никакви рискове. Трябвало да задържи „Бонавантюр“ наблизо, за да ги закриля, и да не обръща внимание на празния корпус на „Синко лягас“. Казаха му всичко това заедно с куп ожесточени псувни, а справедливостта на обвиненията не му позволи да отговори освен с обиди, в които той щедро се впусна.
Докато се препираха, „Синко лягас“ се приближи и старши кормчията на Истърлинг привлече вниманието му върху сигналите, които се развяваха на мачтите. От другия кораб изискваха веднага да се представи на борда му командирът на „Санта Барбара“.
Истърлинг изпадна в паника. Червенината изчезна от лицето му, а дебелите му устни посиняха. Той се закле, че преди да отиде на кораба му, ще изпрати доктор Блъд в ада.
Неговите хора го увериха обаче, че ако не отиде, те ще го изпратят по дяволите, и то веднага.
Гънинг им напомни, че Блъд няма откъде да знае какъв е товарът на „Санта Барбара“ и поради това може би ще успеят да го измамят да позволи корабът им да продължи безпрепятствено пътя си.
От „Синко лягас“ се раздаде оръдеен изстрел и едно гюле профуча като предупреждение над носа на „Санта Барбара“. Това беше достатъчно Гънинг бутна встрани старши кормчията, хвана кормилото и го завъртя, за да постави кораба в дрейф, като пръв знак на подчинение. След това пиратите спуснаха лодка и пет-шест души влязоха в нея, за да я карат, а Гънинг почти под дулото на пистолета си принуди капитан
