до ватерлинията и да стреля, докато ви потопи. Не вярвам, че ще са необходими много изстрели. Огл е изключително добър стрелец. В кралския флот е служил с отличие. Струва ми се, че ви разправих за него.
Жоанвил наруши краткото мълчание, което последва.
— Господи! — изблея той и скочи на крака. — Пуснете ме да си вървя!
— О, престани да квичиш, френски плъх такъв! — изръмжа разгневеният Истърлинг. След това се нахвърли ядно върху Блъд, като размахваше заканително пистолета. — Ах ти, подло докторче! Университетска мърша! Както ти казах, най-добре щеше да сториш, ако беше останал при вендузите си, да пускаш кръв.
Кръвожадните му намерения бяха очевидни. Но Блъд се оказа твърде бърз. Преди някой да успее дори да отгатне какво смята да направи, той хвана за гърлото шишето канарско вино, което стоеше пред него, и го строши в лявото слепоочие на капитан Истърлинг.
Когато капитанът на „Бонавантюр“ залитна към стената на кабината, Питър Блъд му се поклони леко.
— Съжалявам — подзе той, — че нямам вендузи; но както виждате, мога да извърша флеботомия10 и с бутилка.
Истърлинг се свлече безжизнен в подножието на стената. Тази гледка раздвижи офицерите му. Втурнаха се към капитан Блъд, надигна се шум от дрезгави гласове и някой посегна към него. Но резкият му глас надви врявата:
— Не забравяйте! Секундите текат. Десетте минути почти минаха и или аз и приятелите ми ще си отидем, или всички заедно ще потънем в това корито.
— За бога, опомнете се — извика Жоанвил и се втурна към вратата.
Един от пиратите, който се опомни и беше по-практичен, го хвана през тялото и го отхвърли назад.
— Ей, вие! — извика той на капитан Блъд. — Вие с хората си вървете напред. И побързайте! Нямаме намерение да се удавим като плъхове.
Тръгнаха, както им казаха, преследвани от псувни и закани за разплата.
Или негодниците, които изпълваха палубата, не знаеха тайните намерения на Истърлинг, или в противен случай някой властен глас им забрани да попречат на капитан Блъд и приятелите му да напуснат кораба.
В лодката, на средата между двата кораба, Хагторп най-сетне можа да продума:
— Господ ми е свидетел, Питър, имаше време, когато реших, че нашата е свършена.
— Аха — потвърди Пит. — А и наистина можеше да е така. — Той се обърна към Питър Блъд, който седеше на кърмата. — — Ами ако по една или друга причина не бяхме излезли в тези десет минути и Огл беше започнал да стреля не на шега? А?
— Ах! — въздъхна Блъд. — Истинската опасност за нас се криеше в това, че нямаше никаква вероятност той да стреля.
— Но щом си му заповядал?
— Не, точно това забравих да направя. Казах му само да даде халосен изстрел един час след тръгването ни. Помислих, че както и да се развият нещата, такъв изстрел може да се окаже от полза. И наистина, струва ми се, че беше полезен. Господи! — Той свали шапка и отри потта от челото си под втренчените погледи на приятелите си. — Чудя се дали от горещината се потя толкова.
2
Корабът на съкровищата
Капитан Блъд обичаше да казва, че ценността на човека се проявява не толкова в способността да обмисля големи начинания, колкото в проницателността да открива удобния случай и н сръчността, с която се възползува от него.
И той наистина бе проявил такива качества при завземането на прекрасния испански кораб „Синко лягас“ и отново ги показа, когато осуети намеренията на онзи негодник и пират, капитан Истърлинг, да открадне величествения кораб.
Междувременно, след като едва спаси себе си и кораба, хората му разбраха, че във водите на Тортуга не са в безопасност и че не могат да имат доверие в пиратите. На общото събрание, което се състоя същия следобед на корабната палуба, Блъд изложи простия философски възглед, че когато го нападнат, човек трябва или да се бие, или да бяга.
— И тъй като не сме в състояние да се бием, когато ни нападнат, в което няма съмнение, остава ни да поемем ролята на страхливци, дори и само за да оцелеем и докажем по друго време, че сме смели мъже.
Съгласиха се с него. Но въпреки че взеха решение да бягат, оставиха за по-късно да решат накъде да се отправят. В момента беше важно само да се отдалечат от Тортуга и от по-нататъшното внимание на капитан Истърлинг.
И така още същата ясна, но безлунна нощ голямата фрегата, гордостта на корабостроителниците в Кадис, вдигна котва толкова тихо, колкото беше възможно да се извърши това. С разпънати платна от благоприятния бриз откъм брега и с помощта на отлива „Синко лягас“ излезе в открито море. И ако шумът на рудана, дрънкането на вериги и скърцането на скрипците бяха издали действията им на капитан Истърлинг върху борда на „Бонавантюр“, намиращ се само на двеста ярда от тях, той не бе в състояние да осуети действията на Блъд.
Поне три четвърти от негодниците му се намираха из кръчмите по брега и Истърлинг не искаше да предприема нападение с остатъка от екипажа си, въпреки че и сега те бяха два пъти повече от хората на „Синко лягас“. Но дори и всичките му двеста души да бяха на борда, Истърлинг пак нямаше да се противопостави на отплаването. Докато във водите на Тортуга той се опита да спечели „Синко лягас“ чрез стратегически ходове, дори с присъщата му дързост не можеше да си позволи и мисълта да го завземе със сила в това убежище, още повече че френският губернатор господин Д’Ожерон, изглежда, беше приятелски настроен към Блъд и неговите хора.
В откритото море ще бъде друго; и когато разкаже как „Синко лягас“ е преминал в негови ръце, никой в Кайона няма да бъде в състояние да го опровергае.
Така капитан Истърлинг позволи Питър Блъд да отплава безпрепятствено и дори беше доволен да го пусне. И не прояви прекалена и издайническа прибързаност да го последва. Подготви се спокойно и вдигна котва едва на другия ден следобед. Уповаваше се на способностите си, за да разбере накъде се е отправил Блъд, и разчиташе на по-голямата скорост на „Бонавантюр“, за да го настигне, преди да се е отдалечил на безопасно разстояние. Разсъжденията му бяха доста трезви. След като знаеше, че „Синко лягас“ не е снабден с продукти за дълго пътуване, засега не можеше да става и дума те да отплават към Европа.
Най-напред корабът трябваше да се снабди с всичко необходимо, а тъй като за тази цел Блъд не смееше да се доближи до никоя английска или испанска колония, следваше, че ще се отправи към някое от неутралните холандски владения и там ще се възползува от единствената оставаща му възможност. Освен това без опитен пилот Блъд едва ли щеше да посмее да мине лесно сред опасните рифове на Бахамските острови. Затова лесно се стигаше до извода, че целта му са Наветрените острови с намерението да хвърли котва в Сан Мартин, Саба или Санта Еустасия. Уверен, че ще го догони, преди той да стигне до най-близкото от тези испански селища, отстоящо на около двеста левги11, „Бонавантюр“ пое източен курс покрай северните брегове на Хаити.
Нещата обаче не се развиха толкова просто, колкото си ги представяше Истърлинг. Вятърът, отначало благоприятен, надвечер се обърна откъм изток и през нощта се засили; така че призори — гневно утро със зловещо почервенели облаци — „Бонавантюр“ не само не беше напреднал, а се беше отклонил на няколко мили от курса си. После към пладне вятърът се обърна откъм юг и рязко се засили. Довлече буря от Карибско море и цели двадесет и четири часа „Бонавантюр“ се мята из нея с голи мачти и затворени люкове срещу талазите, които го блъскаха напреки и го подмятаха като тапа от бездните до върховете на вълните.
За щастие едрият Истърлинг беше не само добър боец, но и способен моряк. Под вещото му ръководство „Бонавантюр“ премина изпитанието без повреди, за да поднови преследването, когато най-после бурята премина и задуха постоянен бриз от югозапад. С разпънати платна корабът се плъзгаше бързо сред големите вълни, останали след бурята.
