поиска, може да качи стотина души на борда си и тогава естествено ще вземе по-голям дял.
— В такъв случай може би ще го заслужава — беше резкият отговор.
— Заслужавам по-голям дял и при това положение — настоя Блъд.
— Хайде де! — рекоха и щракнаха пръсти под носа му. Блъд започна да подозира, че Истърлинг иска да го предизвика към необмислена постъпка, в отговор на която вероятно той и неговите хора ще бъдат изклани на местата им, а след това господин Жоанвил ще бъде принуден да свидетелствува пред губернатора, че гостите са предизвикали сбиването. Блъд разбра най-после вероятната причина за присъствието на французина. Но в момента Жоанвил протестира:
— Хайде, хайде, капитан Истърлинг! Така никога няма да постигнете споразумение. Корабът на капитан Блъд ще бъде от полза за вас, а винаги трябва да плащаме за това, което е изгодно за нас. Не можете ли да му предложите една осма или дори една седма част?
Истърлинг накара да млъкне несъгласното изръмжаване на Чард и тонът му стана почти любезен.
— Какво ще каже капитан Блъд на това?
Капитан Блъд се замисли доста дълго. После повдигна рамене.
— Ще кажа това, което знаете, че трябва да кажа — не мога нищо да реша, докато не чуя мнението на моите хора. Ще подновим преговорите, когато това стане — някой друг ден.
— По дяволите! — изрева Истърлинг. — Играете ли си с нас? Не доведохте ли офицерите си и не са ли те упълномощени да говорят за хората ви, както моите? Моите хора ще се подчинят на всичко, което уредим тук. Такива са обичаите на „Бреговото братство“. Очаквам същото и от вас. Имам право да го очаквам, както можете да му кажете, господин Жоанвил.
Французинът кимна мрачно, а Истърлинг продължи да крещи:
— Не сме деца, по дяволите! И не сме се събрали тук да си играем, а да постигнем споразумение. И кълна се, че ще го постигнем, преди да си отидете.
— А може би няма да го постигнем — каза спокойно Блъд. Трябва да се отбележи, че вече бе загубил неувереността си.
— Да не постигнем споразумение? Какво, по дяволите, искате да кажете с това? — Истърлинг скочи на крака разпалено и Питър Блъд сметна, че тази разпаленост е нарочно възприета като подходящ тон в този етап на комедията, която онзи играеше.
— Съвсем просто. Искам да кажа, че може и да не се споразумеем. — Блъд реши, че е дошло време да накара пиратите да покажат истинските си намерения. — Ако не постигнем съгласие, какво, това слага край на цялата работа.
— Охо! Край на цялата работа, а? Гръм да ме убие, но това може да стане и нейното начало.
Блъд се усмихна в лицето му и съвсем хладнокръвно заяви:
— Точно така предполагах. Но начало на какво, ако обичате, капитан Истърлинг?
— Е, е, капитане! — извика Жоанвил. — Какво искате да кажете?
— Какво искам да кажа ли? — Капитан Истърлинг погледна гневно французина. Изглеждаше разярен. — Какво искам да кажа ли? — повтори той. — Вижте какво, господине, тоя тип тук, тоя Блъд, тоя доктор, тоя избягал каторжник се престори, че ще сключва споразумение с нас, за да ми измъкне тайната на съкровището на Морган. Сега, след като я научи, създава трудности по условията. Вече не иска да се присъедини към нас, както изглежда. Иска да се оттегли. На вас, господин Жоанвил, ви е ясно защо иска да се оттегли; както ви е ясно защо не мога да позволя това.
— Ето ти дребнави измислици! — рече презрително Блъд. — Какво зная за тайната освен приказките му, че някъде било заровено съкровище?
— Не някъде. Знаете къде. Защото бях достатъчно глупав да ви кажа.
Блъд се изсмя и със смеха си изплаши своите приятели, които сега схващаха напълно ясно в какво опасно положение се намират.
— Някъде из Дариенския провлак! Колко точно! С тези сведения мога да отида на самото място и да сложа ръка върху съкровището! А освен това, господин Жоанвил, моля ви да забележите, че не аз създавам затруднения за споразумението. За една пета част, каквато поисках отначало, може би щях да се присъединя към капитан Истърлинг. Но сега, когато се потвърдиха всичките ми подозрения към него и дори нещо повече, няма да се присъединя и за половината съкровище, ако въобще предположим, че то съществува — нещо, което аз лично не вярвам.
При тези думи всички мъже от екипажа на „Бонавантюр“ наскачаха, сякаш бяха някакъв сигнал, и заприказваха шумно, докато Истърлинг ги усмири с ръка. Сред настъпилата тишина се разнесе тънкият глас на Жоанвил:
— Вие сте крайно прибързан човек, капитан Блъд.
— Може би, може би — отвърна нехайно Блъд. — Времето ще покаже. Последната дума още не е казана.
— Тогава ще я кажа — заяви Истърлинг, внезапно добил спокойно-зловещ израз. — Тъкмо се готвех да ви предупредя, че няма да позволя да напуснете кораба със сведенията, които притежавате, докато не се подпише споразумението. Но тъй като ясно показахте намеренията си, предупрежденията вече са излишни.
От мястото, където седеше, капитан Блъд изгледа зловещото туловище на капитана на „Бонавантюр“, а тримата моряци от „Синко лягас“ забелязаха смаяни, че той се усмихва. Отначало Блъд беше толкова необичайно неуверен и страхлив, а сега така нарочно и дръзко предизвикателен. Не можеха да го разберат. Хагторп заговори от името на тримата.
— Какво искате да кажете, капитане? Какви са намеренията ви спрямо нас?
— Ще ви окова във вериги и ще ви затворя под палубата, където не ще можете да сторите пакост.
— Господин, сър… — започна Хагторп, но Блъд го прекъсна с ясния си, приятен глас:
— И вие, господин Жоанвил, ще допуснете това, без да протестирате?
Жоанвил разпери ръце, издаде долната си устна и повдигна рамена.
— Сам си го заслужихте, капитан Блъд.
— Значи сте тук, за да докладвате именно това на господин Д’Ожерон! Добре, добре! — Той се изсмя с горчива нотка в гласа.
Тогава навън, сред смълчаното пладне, ненадейно отекна оръдеен изстрел и всички трепнаха. Разнесоха се крясъци на уплашените чайки, настъпи пауза, в която хората се спогледаха, а после Истърлинг отправи малко неспокойно въпроса си, без да се обръща към някого:
— Какво е това, по дяволите? Блъд му отговори учтиво:
— Не се тревожете, скъпи капитане. Това е само салют във ваша чест, изстрелян от Огл, артилериста — опитния артилерист на „Синко лягас“. Разправих ли ви за него вече? — Погледът му включи във въпроса всички присъствуващи.
— Салют ли? — запита Истърлинг. — Какво, по дяволите, искате Да кажете? Салют ли?
— Обикновена учтивост, напомняне за нас и предупреждение за вас. Да ни напомни, че сме отнели цял час от времето ви и че не трябва да злоупотребяваме повече с гостоприемството ви. — Той се изправи на крака и застана спокойно в елегантния си черен испански костюм, украсен със сребро. — Ще ви пожелаем всичко най-добро, капитане.
Истърлинг измъкна пистолета от пояса си с пламнало лице.
— Ах ти, преструващ се палячо! Няма да напуснеш кораба!
Но капитан Блъд продължи да се усмихва.
— Наистина това ще бъде много зле за кораба и за всички на борда му, включително и за този чистосърдечен господин Жоанвил, който е уверен, че ще му платите обещания дял от измисленото съкровище, за да лъжесвидетелствува против мене и да ви оправдае пред губернатора за завземането на „Синко лягас“. Както виждате, не си правя никакви илюзии за вас, драги капитане. За такъв мошеник сте малко прекалено прозрачен.
Истърлинг се разрази с порой от заплашителни псувни и размаха пистолета. Въздържа се да го използува само поради неясното безпокойство, породено от шеговитото държане на госта му.
— Губим си времето — прекъсна го Блъд — и повярвайте ми, миговете стават все по-ценни. Най-добре е да знаете в какво положение се намирате. Заповедите ми за Огл бяха, че ако до десет минути след салюта аз и приятелите ми не напуснем „Бонавантюр“, той трябва да пробие с изстрел предната част на кораба ви
