— А сега подпечатайте тук, където съм сложил восък. Пръстенът на ръката ви ще свърши работа.
Капитан Блъд не чака повече. Остъклената врата беше отворена към градината, над която бързо припадаше здрач. Той прекрачи безшумно навън и изчезна сред храстите. Около стъблото на едно високо дърво намери здрава, тънка лиана, която се огъваше като змия. Извади ножа си, преряза я близо до корена и я смъкна.
Майор Макартни си подсвиркваше тихо и с по една тежка кожена торбичка при сгъвката на всяка ръка крачеше по алеята между палмите, където вечерните сенки бяха най-тъмни, ала изведнъж се спъна в нещо като въже, опънато през пътеката, и се просна шумно по лице.
За миг остана да лежи полузамаян от тежкото падане. Върху гърдите му се стовари нещо тежко, а в ухото му заговори на английски един приятен глас със силен ирландски акцент:
— Нямам пирати, майоре, нито кораби, нито оръдия и както сам забелязахте, нито дори сабя. Но все още имам ръцете и разума си, а те са напълно достатъчни, за да се справя с такъв нищожен негодник като вас.
— По дяволите! — изруга Макартни полузадушен. — Ще увиснете на бесилото за това, капитан Блъд. По дяволите! Заклевам се!
Той направи отчаян опит да се освободи от хватката на нападателя си. В сегашното му положение сабята беше безполезна и затова посегна към джоба си, в който носеше пистолет, но с това движение само се издаде. Капитан Блъд взе пистолета.
— Сега ще мълчите ли? — запита го той. — Или ще се наложи да пръсна черепа ви?
— Ах ти, мръсен Юда! Крадлив пират! Така ли спазваш дадената дума!
— Никаква дума не съм ти давал, долен негодник. Ти сключи сделка с французина, а не с мене. Той те подкупи, за да изневериш на дълга си. Аз нямам никакво участие в това.
— Нямаш ли? Лъжливо куче! Господ ми е свидетел, вие двамата сте прекрасна двойка разбойници! И работите в съдружие.
— Това — каза Блъд — е излишно, глупаво и обидно.
Макартни избухна в нова поредица обидни думи.
— Говориш прекалено много — подхвърли Блъд и го удари много сръчно два пъти по главата с дръжката на пистолета. Майорът се отпусна леко, сякаш заспа.
Капитан Блъд се изправи и се огледа сред мрака. Всичко беше тихо. Отиде и взе кожените торбички, които Макартни беше изпуснал при падането си. Върза ги с шала си и ги преметна през врата. След това повдигна безчувствения майор, преметна го изкусно на рамо, запъти се надолу по алеята и излезе на открито.
Нощта беше гореща, а Макартни тежеше доста. От порите на Блъд се лееше пот. Но той продължи да върви и стигна до ниската ограда на гробището тъкмо когато луната се показа. Остави товара си върху стената, бутна го да падне от другата страна и после сам премина отвъд. Там, на лунната светлина и под прикритието на стената, той свърши набързо, каквото трябваше. С поясока на майора завърза китките и глезените му. После натика част от перуката му в устата, закрепи неприятния тампон с шала му, като внимаваше да остави ноздрите му свободни.
Когато приключваше операцията, Макартни отвори очи и го изгледа разгневено.
— Не се безпокой, аз съм, твоят стар приятел капитан Блъд. Създавам ти удобства за през нощта. Когато те намерят утре сутрин, можеш да им разправиш някоя удобна лъжа, за да не обясняваш това, което въобще не може да се обясни. Пожелавам ти да прекараш една приятна нощ, скъпи майоре.
Той прекрачи през стената и забърза по пътя към морето.
На пристана стояха английските моряци, които бяха докарали лодката от „Роял дъчес“ и чакаха завръщането на майора. По-нататък няколко мъже от Мари Галант сваляха на сушата улова от една току-що завърнала се рибарска лодка. Блъд отиде към края на пристана, където сутринта бе привързал платноходката. Никой не му обърна внимание. Остави тежките торбички злато в сандъка и видя, че има още от храната, която бе взел предната нощ от „Естремадура“. Не можеше да рискува да търси още храна. Но напълни две малки бъчонки с вода от чешмата.
После се качи на лодката, отвърза я и извади греблата. Чакаше го още една нощ сред открито море. Вятърът духаше в същата посока като предната нощ и щеше да му помогне да плава към Гваделупа, накъдето беше решил да се отправи.
Лодката излезе от залива, Блъд вдигна платното и се отправи на север покрай брега и ниските скали, които хвърляха мастилени сенки върху белия фон на лунната светлина. Продължи да се придвижва бавно през морето от набразден живак, докато наближи края на острова; след това се отправи пряко през широкия десет мили пролив, който го отделяше от Гваделупа.
Някъде около Гранд Тер, източния от двете островчета край Гваделупа, той легна в дрейф да дочака изгрева на слънцето. Когато се зазори и вятърът се засили, Блъд мина близо до Сент Ан, където нямаше кораби, сетне продължи да плава близо до брега в североизточна посока и два часа по-късно стигна Порт дю Мул.
В пристанището бяха хвърлили котва шест кораба и Блъд ги заразглежда с безпокойство, докато погледът му се спря на един двумачтов кораб, издут в средата като холандски градски съветник. Неговите очертания бяха достатъчен признак за холандския му произход и капитан Блъд се приближи до него, повика хората и се качи на борда.
— Бързам — уведоми той якия капитан — да стигна северния бряг на Хаити и ще ви заплатя добре, ако ме откарате.
Холандецът го изгледа неодобрително.
— Ако бързате, потърсете друг кораб. Аз отивам в Кюрасао.
— Казах, че ще ви заплатя добре. Смятам, че пет хиляди реала ще компенсират забавянето ви.
— Пет хиляди реала! — Холандецът го изгледа втренчено. От цялото си пътуване той не се надяваше да спечели повече. — Кой сте вие, сър?
— Какво значение има? Аз съм човек, който ще ви плати пет хиляди реала.
Капитанът на кораба присви малките си сини очи.
— Ще платите ли предварително?
— Половината. Другата половина ще получа, когато стигна там. Но можете да ме задържите на борда, докато получите парите.
По този начин той си подсигури верността на холандеца, който не знаеше, че цялата сума се намира подръка.
— Бих могъл да отплавам тази вечер — каза капитанът бавно.
Блъд веднага извади едната торбичка. Другата беше скрил в една бъчонка с вода в раклата на платноходката и тя си остана там, без никой да подозира, докато след четири дни се озоваха в тесния проток между Хаити и Тортуга.
Тогава капитан Блъд съобщи, че ще слезе на брега, плати останалите пари и се спусна по стълбата на кораба, за да влезе отново в платноходката. Когато скоро след това холандецът забеляза, че той се отправя не към Хаити, а поема северен курс към Тортуга, тази пиратска твърдина, подозренията му вероятно са били напълно потвърдени. Той обаче не се обезпокои — беше единственият човек, с изключение на Блъд, който наистина спечели от сделката на остров Мари Галант.
Така капитан Блъд най-после се завърна в Тортуга при своята флота, където вече го оплакваха като загинал. Един месец по-късно с тази флота от пет големи кораба той влезе в пристанището на Бастер с намерение да уреди дълга си, който смяташе, че има към полковник Дьо Кульовен.
Появата му там с такава сила развълнува както гарнизона, така и жителите. Но той бе дошъл твърде късно, за да изпълни намеренията си. Полковник Дьо Кульовен не беше вече там, за да се развълнува. Бяха го изпратили във Франция под арест.
Капитан Блъд беше уведомен за това от полковник Сансер, поел военното командуване на Мари Галант. Той го прие с любезността, дължима на един пират, който идва, подкрепен от такава мощна флота, каквато Блъд бе оставил в рейда.
Когато чу новината, капитан Блъд въздъхна.
— Жалко! Имах да му кажа нещо; да уредя един дълг.
— Малък дълг от пет хиляди реала, струва ми се — каза французинът.
