дърва за огньовете, на които се опушваше сочното им месо.
Междувременно индианците му носеха вести, най-напред за едно сблъскване между хората на Истърлинг и група испанци, които явно бяха научили за присъствието на пирати в района на Дариен. След това се чу, че Истърлинг се връща към брега; два дни по-късно го уведомиха за ново сражение между Истърлинг и испански войници, при което пиратите дали много жертви, въпреки че накрая отбили нападението. Най- после дойдоха сведения за трето сражение. Тази новина заедно с други интересни подробности бе донесена от човек, взел участие в боя.
Той беше един от хората на Пайк, издръжлив стар авантюрист, отказал се от дърварството, за да тръгне по море. Казваше се Кънли, а оттеглящите се хора на Истърлинг го бяха изоставили безпомощен, с рана в бедрото, за да умре там, където е паднал. Незабелязан от испанците, той се домъкнал до храсталаците, за да се скрие, и там попаднал в ръцете на индианците. Те се бяха погрижили за него, за да оживее и сам да разкаже всичко на капитан Блъд. Бяха го успокоили на разваления си испански, че ще го отнесат при дон Педро Сангре.
Качиха внимателно осакатения боец на борда на „Арабела“, където първата грижа на Блъд беше да използува хирургическите си познания, за да превърже ужасната гноясала рана. После в каюткомпанията, която бе превърната засега в болнична зала, Кънли с огорчение разправи приключенията си.
Съкровището на Морган наистина съществувало. Пиратите го носели със себе си към чакащите кораби и по стойност надхвърляло всички хвалби на Истърлинг. Но заплатили скъпо за него, а най-тежко пострадали хората на Пайк, с което се обясняваше огорчението на Кънли. На отиване и на връщане ги нападали испанци, а веднъж и враждебно настроени индианци. Освен това по време на дългия преход през нездравословни местности, където москитите ги изяждали живи, броят им бил намален от треска и болести. От триста и петдесет души, които напуснали корабите, Кънли пресметна, че след последното сражение, в което той бил ранен, са останали живи не повече от двеста души. Но грозната истина била, че от тях само двадесет били хора на Пайк. А по заповед на Истърлинг Пайк свалил на брега най-многобройна група от трите кораба, сто и тридесет души, и оставил да пазят „Велиънт“ само двадесетина, докато на всеки от другите кораби останали поне по петдесет души.
Истърлинг се бе изхитрил да изпраща все хората на Пайк в авангарда, така че те понасяли главния удар при всяко нападение, което пиратите трябвало да отбиват. Не можеше да се предполага, че Пайк се е съгласил на подобно нещо, без да протестира. С влошаване на положението протестите се засилвали. Но Истърлинг, подкрепян от по-стария си съюзник Роджър Гелоуей, който командувал „Хермес“, принудили Пайк да се подчинява, докато негодниците на тия двама капитани благодарение на численото си превъзходство лесно налагали волята си над намаляващата група на „Велиънт“. Ако всички оживели членове от екипажа на „Велиънт“ се върнат на кораба, неговият екипаж нямало да наброява повече от четиридесет души, докато другите два кораба разполага ти с близо триста мъже.
— Виждате, капитане — заключи мрачно Кънли, — как постъпи с нас Истърлинг. Както маймуната с котката. А сега той и Гелоуей, тия две мръсни копелета, имат такава сила, че Кросби Пайк не смее и зъб да обели срещу тях. Черен ден беше за всички ни, капитане, когато „Велиънт“ напусна вашата флота, за да се присъедини към тоя негодник Истърлинг, въпреки някакво съкровище.
— Въпреки съкровището — повтори капитан Блъд. — А според мене май за капитан Пайк няма да има съкровище.
Той се изправи на стола до леглото на болния — висок, изящен и як в черните си дрехи, жилетка със сребърна бродерия и богати ръкави от бяла батиста. Черната си дреха, обшита със сребро, бе свалил, преди да се заеме с обязаностите на хирург. Той махна с ръка на облечения в бяло негър, който стоеше с купа, превръзки и пинцети, и когато остана сам с Кънли, се заразхожда до прозорците на каюткомпанията и обратно. Дългите му гъвкави пръсти си играеха замислено с къдрите на черната перука; сините му като сапфири очи сега не бяха по-малко твърди от скъпоценните камъни.
— Знаех, че Пайк ще се окаже дребна рибка в устата на Истърлинг. Сега на Истърлинг не му остава нищо друго, освен да го глътне и вероятно ще направи тъкмо това.
— Казахте го, капитане. Твърде малко ще видим от това съкровище аз и приятелите ми от „Велиънт“, та дори и самият капитан Пайк. Трийсетината души, дето останаха от нас, ще бъдат щастливи, ако се измъкнат живи. Така мисля аз, капитане.
— И аз така мисля, по дяволите! — каза капитан Блъд. А устните му бяха мрачно присвити.
— Не можете ли да направите нещо заради честта на „Бреговото братство“ и в името на справедливостта, капитане.
— Точно за това мисля. Ако флотата беше с мене, щях веднага да отплавам и де се намеся. Но само с тоя кораб… — Той млъкна и повдигна рамене. — Силите са доста неравни. Но ще наблюдавам и ще помисля.
Мнението на Кънли, че денят е бил черен за „Велиънт“, когато се е присъединил към флотата на Истърлинг, сега се споделяше от всички оцелели членове на екипажа му и най-вече от самия капитан на кораба. Пайк бе започнал да се опасява за крайния изход на цялата история и тези опасения се потвърдиха напълно на следващия ден, след като отплаваха от устието на Шагрес и хвърлиха котва в лагуната на Гелоуз Ки, за която вече споменах.
Корабът „Авенджър“ на Истърлинг влезе пръв в малкия, кръгъл залив и хвърли котва най-близо до брега. След него влезе „Хермес“. „Велиънт“ остана последен и бе принуден по липса на място вътре да хвърли котва в тесния канал. Така отново на Пайк оставиха най-уязвимото място в случай на нападение, когато корабът му трябваше да служи за щит на другите.
Тренъм, младият, як корнуелец, помощникът на Пайк, който от самото начало се обяви против сдружението с Истърлинг, разбра целта на тази маневра и не се поколеба да настои пред Пайк да вдигнат котва и да се измъкнат през нощта, като оставят Истърлинг и съкровището, преди да им се случи нещо по- лошо. Но Пайк беше толкова упорит, колкото и храбър и отхвърли този съвет като страхлив.
— По дяволите! — изруга той. — Точно това иска Истърлинг! Ние сме спечелили своята част от съкровището и няма да отплаваме без нея.
Но практичният Тренъм поклати русата си глава.
— Ще стане така, както реши Истърлинг. Той има силата да наложи волята си и сигурно ще ни изиграе или аз съм глупак.
Пайк го накара да млъкне, като се закле, че не го е страх и от двадесет души като Истърлинг.
Държането му беше също така непреклонно, когато на следващата утрин в отговор на един сигнал от флагманския кораб се качи на борда на „Авенджър“.
В кабината го очакваше не само Истърлинг, облечен натруфено и безвкусно, но и Гелоуей, който предпочиташе обикновеното облекло на пиратите от широки кожени панталони и памучна риза. Истърлинг беше набит и мургав млад мъж с красиви очи и черна брада, изпод която, щом се смееше, се подаваха здрави бели зъби. Гелоуей, нисък и набит, приличаше на горила не само по дългите си ръце и къси крака, а и по странното, маймунско лице, от което под ниското, набръчкано чело бляскаха злобно две светли малки очи.
Двамата пирати посрещнаха капитан Пайк с всички признаци на приятелско разположение, настаниха го до омазнената маса, наляха му ром и се чукнаха с него; после Истърлинг веднага заговори по работата.
— Повикахме те, капитан Пайк, защото засега, както казват, носим всичките си яйца в една кошница. Това съкровище — и той махна с ръка към сандъка, в който се намираше — трябва да се раздели без повече бавене, така че всеки от нас да си гледа работата.
Пайк се окуражи от обещаващото начало.
— Значи, искате да разпуснете флотата? — попита той, без да проявява интерес.
— Защо не, след като сме свършили работа? Двамата с Роджър решихме да се откажем от пиратския занаят. Ще заминем за родината с богатството, което спечелихме. Аз вероятно ще стана фермер някъде из Девън. — Той се изсмя.
Пайк се усмихна, но не каза нищо. Както личеше по удълженото му сурово, загрубяло от вятъра лице, той не обичаше да говори много.
Истърлинг се покашля и заговори отново.
— Ние с Роджър сметнахме, че ще бъде справедливо да внесем някои поправки в нашето споразумение. Според нето, след като аз взема моята една пета част, останалото се разделя на три за всеки от
