никакъв ефект и докато разчистваха пораженията от залпа на „Велиънт“, се спусна в преследване, което трябваше да завърши с потопяването на дръзкото корабче заедно с целия му екипаж.
„Велиънт“ се намираше може би на около една миля на североизток, когато Тренъм видя „Авенджьр“ да излиза от тесния канал, да навлиза в открито море и да се отправя след тях с разпънати платна. Гледката беше смайваща. Той се обърна към капитан Блъд:
— А сега, капитане? Какво ни остава?
— Да завием отново — беше изненадващият отговор. — Нареди на кормчията да води кораба към най- северната точка на оня риф.
— Така ще попаднем в обсега на оръдията му.
— Няма значение. Ще се подложим на огъня му. При нужда можем да заобиколим носа. Но ми се струва, че не ще бъде необходимо.
Завиха и отново започнаха да се приближават към брега, а Блъд през цялото време наблюдаваше островчето през телескоп. Тренъм стоеше неспокойно до него.
— Какво търсите, капитане? — запита той с лека надежда.
— Моите приятели, индианците. Бързо са плавали. Няма ги. Всичко е наред.
На Тренъм му се струваше, че нещата съвсем не са наред. „Авенджър“ бе завил на един румб по-близо по вятъра, за да съкрати пътя за пресрещане. От предницата му изгърмя оръдие и едно гюле вдигна фонтан вода на около половин кабелт зад кърмата на „Велиънт“.
— Прицелват се — каза Блъд с безразличие.
— Аха — съгласи се Тренъм с огорчение. — Оставихме ви да правите каквото пожелаете, без да задаваме въпроси, капитане. Но какъв ще бъде краят?
— Струва ми се, че той идва ей оттам с разпънати платна — каза капитан Блъд и посочи с телескопа.
Иззад най-северния нос на Гелоуз Ки изскочи един голям кораб с червен корпус под цяла планина от платна, които блестяха като сняг в светлината на обедното слънце. Когато се появи, корабът възви на юг, заплава величествено по вятъра — красива и мощна гледка от позлатената носова фигура до просторната кабина на кърмата. Вече се намираше между малкия кораб и острова, когато Тренъм отново успя да проговори, а екипажът нададе приветствени викове. Пребледнял от възбуда, с блеснали очи, Тренъм се обърна към капитан Блъд:
— „Арабела“!
Блъд му се усмихна лукаво.
— Може би си предположил, че аз съм прекосил океана с плуване или в кану; или си сметнал, че искам Истърлинг да ме преследва само заради преживяването да бягам и накрая да бъда удавен. А, може и да не си мислил до тия въпроси. И Истърлинг не е. Но той сега се е сетил за тях. И здравата се е замислил, мога да се закълна в това.
Но Истърлинг бе далеч от подобни занимания. Мозъкът му беше парализиран. В отчаянието си, като видя, че го напада такъв страхотен кораб, който на всичко отгоре беше и благоприятно разположен спрямо вятъра, той направи опит да избяга в закритието на пристанището, откъдето беше примамен да излезе. Веднъж влязъл там, с подкрепата на оръдията от „Хермес“ той би могъл да удържи тесния канал срещу всеки. Но трябваше да знае, че няма да му позволят да стигне до канала. Когато не се подчини на изстрела напреки на носа му, с който го подканяха да вдигне знамето си, залп от двадесет тежки оръдия удари по изложения му борд и нанесе такива поражения, че Истърлинг бе лишен дори от удовлетворението да отвърне. „Арабела“, ръководен умело от Волверстон, който беше оставен да го командува, бързо се извърна и от още по-близко разстояние даде втори залп, за да довърши започнато дело. С много попадения между ватерлинията и палубата „Авенджър“ започна да потъва с носа напред.
От палубата на „Велиънт“ се надигна някакъв печален вой. Той стресна Блъд.
— Какво има? Защо викат?
— Съкровището! — отвърна му Тренъм. — Съкровището на Морган!
Блъд се намръщи.
— Наистина, Волверстон сигурно е забравил за него в гнева си. — После челото му се изясни. Въздъхна и повдигна рамена. — Е, добре! Сега е вече загубено. Нека върви по дяволите!
„Арабела“ легна в дрейф и спусна лодки, за да прибере оцелелите пирати, които се държаха над водата. Истърлинг бе между тях, тъй като му липсваше смелост, за да се удави, и по нареждане на Блъд бе откаран на „Велиънт“. Така нагорещеното желязо се заби дълбоко в душата му. Но то хлътна още по-дълбоко, когато се качи на кораба на Пайк и се изправи пред капитан Блъд. С последните си думи Пайк не го бе заплашвал с някакъв призрак! Истърлинг отстъпи назад, сякаш най-после за пръв път в живота си се бе уплашил. В тъмните очи върху посивялото му лице бляскаше някаква смесица от гняв и ужас, каквато често се вижда в погледа на уловено в капан животно.
— Значи, ти си бил! — възкликна той.
— Ако искаш да кажеш, че аз съм заел мястото на Пайк, когато го уби, ти си прав. Щеше да направиш по-добре, ако се бе отнесъл честно с него. Има една истина, която е трябвало да научиш още в училище — че честността е най-добрата политика. Но ти вероятно никога не си ходил на училище. Има и друга максима, която ти подарих преди години и за която ми казват, че често обичаш да я повтаряш — който иска да вземе прекалено много, накрая остава без нищо.
Той почака някакъв отговор, но никой не му отвърна. Огромното тяло на Истърлинг се беше отпуснало и той го гледаше втренчено и мълчаливо с подивелите си, тъмни очи.
Блъд въздъхна и тръгна към горния край на стълбата.
— Нямам нищо общо с тебе. Оставям те на тия хора, които измами и чийто водач уби. Те ще те съдят.
Той слезе в лодката, довела Истърлинг, и се върна на „Арабела“, след като бе изпълнил сполучливо задачата си и най-после бе приключил продължителния си двубой с Истърлинг.
Един час по-късно „Арабела“ и „Велиънт“ плуваха заедно на юг. Гелоуз Ки бързо се отдалечаваше зад тях, а Гелоуей и екипажът на повредения „Хермес“, затворени в лагуната, останаха да се губят в догадки, какво е могло да се случи в открито море и да се оправят със затрудненията си както могат.
Информация за текста
© 1931 Рафаел Сабатини
© 1987 Александър Хрусанов, превод от английски
Rafael Sabatini
The Chronicles of Captain Blood, 1931
Сканиране: Светослав Иванов, 2008
Разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2008
Публикация
Рафаел Сабатини. ДНЕВНИКЪТ НА КАПИТАН БЛЪД
Роман. II том
Преведе от английски: Александър Хрусанов, 1987
Художник: Христо Жаблянов
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Васил Миовски
Технически редактор: Спас Спасов
Коректор: Мая Лъжева
Индекс 11 9537612331/6126-21-87
