корабите.
— Да, точно така гласи споразумението и това е напълно справедливо за мене — каза Пайк.
— Ние с Роджър премислихме и не сме на такова мнение.
Пайк отвори уста да отговори, но Истърлинг не го остави да продължи:
— Ние с Роджър не виждаме защо трябва да вземеш една трета, за да я разпределиш между трийсет души, докато всеки от нас ще дели същата сума между сто и петдесет мъже.
Капитан Пайк бе обзет от внезапен гняв.
— Затова ли винаги се грижеше моите хора да бъдат поставяни там, където испанците можеха да ги избиват, докато накрая намаляхме на една четвърт от първоначалния си брой?
Черните вежди на Истърлинг се събраха над очите му и те внезапно блеснаха злобно.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, капитан Пайк, обясни, ако обичаш?
— Това е обвинение — прибави сухо Гелоуей. — Долнопробно обвинение.
— Никакво обвинение не е — отвърна Пайк, — а факт.
— Факт, а? — Истърлинг се усмихна и високият, решителен Пайк се почувствува неудобно под тази усмивка. Малките, блестящи маймунски очи на Гелоуей го разглеждаха със странен израз. Дори въздухът в неразтребената вмирисана кабина бе наситен със заплаха. Пайк си припомни картинно жестокостите, на които бе станал свидетел по време на съдружието си с Истърлинг, излишни, безсмислени жестокости, произтичащи от склонността да причинява злини. Припомни си думите, с които капитан Блъд го бе предупредил да не се сдружава с човек, когото описа като измамник и нечестен по природа. Ако бе имал някакви съмнения за преднамерения начин, по който неговите хора бяха пожертвувани на Дариен, сега тези съмнения се разпръснаха.
Беше като лунатик, който внезапно се събужда и се намира на ръба на някаква пропаст, в коя го следващата стъпка би го захвърлила. Инстинктът за самосъхранение го накара да се откаже от непреклонното си държане, заради което можеха да го застрелят на място. Прибра косата от влажното си чело и си наложи да отговори със спокоен тон:
— Искам да кажа, че ако броят на хората ми е намалял, това е станало заради общата цел. Те ще сметнат за несправедливо да се променя споразумението по тая причина.
Той продължи да спори. Припомни на Истърлинг за обичая сред пиратите, съгласно който всеки човек влиза в съдружие с друг и двамата делят всичко, като всеки е наследник на другия. Това само по себе си беше достатъчна причина много от хората му, които трябва да получат наследство, да се смятат за изиграни от всяка промяна на споразумението.
Злата усмивка на Истърлинг отново премина в презрителна гримаса.
— Какво ме интересуват чувствата на твоите дрипльовци? Аз съм адмирал на тая флота и думата ми е закон.
— Така е — каза Пайк — и думата ти е дадена в споразумението, съгласно което плаваме под твое командуване.
— По дяволите споразумението! — изрева капитан Истърлинг.
Той стана и се надвеси заплашително над Пайк, а главата му почти докосваше тавана на кабината. Заговори, без да бърза:
— Повтарям, че нещата се промениха, откакто подписахме споразумението. Моята дума струва повече от всякакво споразумение и аз казвам, че „Велиънт“ може да вземе една десета от плячката. Ще постъпите разумно да приемете, за да не ви припомням поговорката, че който иска да вземе много, остава накрая без нищо.
Пайк го зяпна с отворена уста. Беше пребледнял от напрежението на вътрешния си конфликт между гняв и предпазливост.
— За бога, Истърлинг… — Той млъкна внезапно.
Истърлинг го погледна навъсено.
— Продължавай — нареди той. — Довърши, каквото имаш да казваш.
Пайк повдигна унило рамена.
— Знаеш, че не смея да приема предложението ти. Знаеш, че хората ми ще ме разкъсат на парчета, ако приема, без да се посъветвам с тях.
— Тогава махай се, върви да се съветваш! Иска ми се да разцепя ушите ти, та да видят какво става с ония, които се държат нахално с капитан Истърлинг. Можеш да предадеш на твоите отрепки, че ако имат нахалството да отхвърлят моето предложение, няма защо да те изпращат пак. Нека вдигнат котва и да вървят по дяволите. Припомни си какво казах: който се опитва да вземе прекалено много, остава накрая без нищо. Върви, капитан Пайк, да им занесеш това съобщение.
Едва когато стъпи на собствения си кораб, капитан Пайк даде воля на гнева си, от който едва се побираше в кожата си. Шумното обяснение, което даде на палубата, заобиколен от оцелелите си хора, предизвика у буйните му последователи гняв, не по-слаб от неговия. Тренъм наля масло в огъня, като каза мнението си:
— Щом свинята смята да наруши думата си, май няма да спре на половин път? Сигурно, ако приемем една десета, ще намери предлог да не ни даде нищо. Капитан Блъд беше прав. Не трябваше въобще да се доверяваме на тоя кучи син.
Един от моряците се обади, като изрази чувствата на всички:
— Щом сме му се доверили, сега трябва да го принудим да спази думата си.
Пайк беше вече склонен да приеме мрачната преценка на Тренъм за положението, но изчака да замлъкне хорът от гневни, одобрителни възгласи.
— Ще ми кажете ли как да постигнем това? Ние сме около четиридесет души срещу триста. Кораб с двадесет оръдия срещу две фрегати с петдесет по-тежки оръдия.
Това ги накара да замълчат, докато се обади друг храбрец:
— Той казва — една десета част или нищо. Нашият отговор е една трета или нищо. Сред пиратите също има чест и ние искаме да сдържи обещанието си, дадено в споразумението, с което мръсният крадец ни взе на своя служба.
Екипажът го подкрепи единодушно:
— Върни се с този отговор, капитане.
Сега Тренъм сметна, че е намерил разрешение.
— Има начин да го принудим. Кажи му, че ще вдигнем цялото „Брегово братство“ против него. Капитан Блъд ще се погрижи да не бъдем ощетени. Сам добре знае, че капитан Блъд не го обича. Припомни му това, капитане. Върни се и му го кажи.
Това беше силен коз. Пайк схвана изгодата, но призна, че не го радва мисълта да изиграе тая карта, хората му обаче се нахвърлиха върху него с укори. Тъкмо той ги бе убедил да тръгнат с Истърлинг. Нали още от самото начало той все не смогваше да се противопоставя, когато Истърлинг накърняваше правата им. Те бяха изпълнили задълженията си. Сега той трябваше да се погрижи да не ги измамят при заплащането.
И така, капитан Пайк отново напусна „Велиънт“, хвърлил котва в канала на залива, и отплава с лодката, за да предаде този отговор на капитан Истърлинг и да го стресне с призраците на капитан Блъд и на цялото „Брегово братство“, на които сега разчиташе и за собствената си безопасност.
Разговорът се състоя върху средната палуба на „Авенджър“ пред екипажа на кораба и в присъствието на капитан Гелоуей, който все още се намираше на борда му. Беше кратък и бурен.
Когато капитан Пайк заяви, че неговите хора настояват да бъде изпълнено споразумението, Истърлинг се изсмя. Хората му се изсмяха заедно с него; някои от тях взеха Пайк на подбив.
— Слушай, драги — подзе Истърлинг, — щом това е последната им дума, могат да вдигат котва и да вървят по дяволите. Друго няма какво да им казвам.
— Ако си отидат, ще стане лошо за тебе, капитане — каза спокойно Пайк.
— Заплашваш ли ме, дявол да го вземе! — Едрото туловище на пирата сякаш се наду от гняв.
— Предупреждавам те, капитане.
— Предупреждаваш ме? За какво ме предупреждаваш?
— Че „Бреговото братство“, цялото пиратско братство ще се надигне против тебе за тази измама.
— Измама! — Истърлинг започна да крещи. — Измама, а, копелдашка отрепка! Нима се осмеляваш да стоиш тук и да ми го казваш в лицето? — Той измъкна един пистолет от пояса си. — Махай се веднага от
