Тонгатабу и го отведе на лондонския Странд.“29
А в „суровия“ си вид дневниците на всички плавания на Кук представляват забележителни литературни произведения. Техният грапав, понякога груб, но силен, ясен и изразителен език няма нужда от „облагородяване“. Кук притежава чувство за хумор, има свой маниер за излагане на мислите — нищо общо с претенциозно натруфената проза на бездарните подражатели на Поуп, Стил и Ричардсън.
Затова Бигълхол трябва да извърши огромна работа по изчистването на Дъгласовския лак от страниците на дневника. За основа на издадените материали от второто плаване на Кук, излязло в Кеймбридж през 1961 г., Бигълхол взема автентичния дневник на Кук — ръкописа, който се съхранявал в Британския музей, а освен това използува и втори оригинал, открит в същия музей30 — три откъса от дневник, писан от ръката на Кук, три преписа от този документ и корабния журнал на „Резодтошън“.
В изданието от 1961 г. освен дневника на Кук влизат записките на капитан Фюрно, лейтенантите Кларк и Пикърсхил, астронома Уолс, мидшипманите Барни и Елиот, както и документите, отнасящи се към времето на подготовката на експедицията.
Твърде интересни са двата увода (общ и текстологичен) на Бигълхол и многобройните му коментарии.31
Трети рейс. Когато подготвя новото издание на материалите от третото плаване на Кук, Бигълхол пак трябва да се пребори с уиндзорския „пакостник“ Дъглас, издал през 1784 г. дневниците, които Кук и Кинг водели през време на това пътешествие.
В непредназначените за печат свои автобиографични бележки Дъглас не без гордост заявил; във връзка с третото пътешествие: „Ръкописите на капитана бях подготвил прецизно, но се отнасях с тях по-свободно, отколкото със записките от второто плаване. Аз точно се придържах до фактите, но по-малко педантично следвах текста, като го обличах с одеждите на по-фин стил от обикновения език на капитана“. По-нататък Дъглас отбелязва, че където е трябвало, е допълвал без каквито и да било пояснения текста на Кук със записките на хирурга и естественик на експедицията У. Андерсън. „Това ми позволяваше — добавя Дъглас — да рисувам по-интересни картини: от тези, каквито би могъл да даде ръкописът на: капитан Кук.“
Наистина след гибелта на Кук Дъглас можел да прави всичко, каквото му се искало. Да обуздае неудържимия каноник би могъл само Дж. Кинг, но той заминал през 1783 г. във Вест Индия и една година по-късно починал.
Като „рисува по-интересни картини“, Дъглас на много места съкратил текста на дневника и по-молба на Палисър изхвърлил забележката на Кук във връзка с безобразията, които се вършели в адмиралтейските докове. И тъй като Дъглас „по-малко педантично следвал текста“, можем лесно да си представим в какво са се превърнали записките на Кук…32
И Бигълхол пак упорито издирва оригиналите и преписите от дневниците на Кук. Трудът на реставратора на литературното наследство на Кук и този път се увенчава с успех.
За основа на изданието си — то излиза в Кеймбридж през 1967 г. — Бигълхол взема два оригинални ръкописа на Кук от фондовете на Библиотеката на Британския музей и три преписа от дневника на третото плаване, запазени в архива на Адмиралтейството.
В различни английски и австралийски архиви и библиотеки Бигълхол издирва необнародвани преди записките на двадесет и седем (!) участници в третата експедиция. Поне десет големи тома биха били необходими за публикуването на всички тези материали. Затова в рамките на двутомното издание Бигълхол включва само извадки от дневниците на Ч. Кларк, Дж. Кинг, Дж. Барни, У. Андерсън, на Андерсъновия помощник Д. Самуъл и щурманите Т. Едгар и Дж. Гилбърт.
Като следва хубавата традиция, Бигълхол включва в изданието за третото плаване от 1776–1781 г. и два предговора — общ и текстологипен33.
След като издава материалите от третата експедиция, Бигълхол пристъпва към Главната си книга, биографията на Кук.
Авторът на „Живота на капитан Кук“ почина, когато по-голямата част от труда му бе готова за печат.
Т. Бигълхол, синът на Дж. Бигълхол, дописва няколкото последни глави по оставените от баща му чернови. През 1974 г. в Кеймбридж излиза от печат последната книга на новозеландския учен.34
Историограф на Христофор Колумб бе по-младият му съвременник, яростният правдолюбец и пламенен хуманист Бартоломе Лас Касас.
Единственият пътник при първата околосветска експедиция — Антонио Пигафета, увековечи делата на Фернандо Магелан.
Джон Бигълхол стана най-добър биограф на. Джеймс Кук.
Половината век, преживян от Кук, съвременник на Волтер и Ломоносов, Уат и Кант, не са само години, прекарани от него на капитанския мостик на „Индевър“ и „Резолюшън“.
Кук се учеше и учеше другите, Кук обичаше и мразеше, Кук поправяше чужди грешки и грешеше сам, Кук живееше.
Образът на такъв именно Кук, син на своя век, човек с трудна орис и неуморен търсач, е пресъздаден от Бигълхол, който с това извърши велик, научен подвиг.
Речник на морски термини35 и някои чужди думи
Аврал — срочна работа на кораба, в която се включва целият екипаж или значителна част от него.
Бакен — плаващ знак за отбелязване на навигационната опасност.
Барк — ветроходен кораб с три и повече мачти, с прави ветрила.
Боцман — лице от младшия команден състав на кораба (отговаря на старшина във войската).
Бриг — двумачтов кораб с прави ветрила.
Бусола — геодезичен уред за снимане на местност.
Вахта — вид дежурство на кораба; „собачья вахта“ — нощното, най-тежко дежурство (преведено буквално „кучешка вахта“).
Велбот — лека гребно-ветроходна лодка с 4–8 гребла.
Ветрило — платно (на кораб, лодка).
Веха — тук употребена като синоним на бакен.
Въглевоз — кораб за превозване на въглища.
Габарити (на кораб) — най-големите му външни размери.
Газене (на кораб) — потапяне (потъване) на корабния корпус във водата.
Гардемарин — възпитаник от последния клас на морски кадетски корпус (военно училище в предреволюционна Русия).
Гинея — парична единица в Англия (=21 шилинга, малко повече от 1 лира).
Гротбрамстенга — второто продължение на гротмачтата, над гротстенгата.
Гротмачта — втората, броена откъм носа мачта; най-високата.
Гротстенга — вертикално продължение на гротмачтата.
Док — пристанищно съоръжение за ремонтиране на кораби.
Дюим — мярка за дължина, =2,5 см.
Изкалафатвам, калафатя — запушвам (с кълчища) цепнатините във външната обшивка на дървен кораб.
Каноник — духовно лице, представител на катедрала; главен свещеник в католически или англикански храм.
Канонир — артилерист, топчия.
Капрал — ефрейтор (в някои европейски армии).
