Яков Михайлович Свет

Джеймс Кук

Уводни думи

Преди двеста години в Америка и по морските пътища на Стария и Новия свят се води война между Англия и нейните въстанали северноамерикански колонии. Тези колонии се провъзгласяват за Съединени американски щати и се бият за свободата си в съюз с Франция. Американски и френски кораби потопяват и пленяват британските плавателни съдове, военни и търговски.

От тази практика обаче има едно единствено изключение. И САЩ, и Франция обявяват за неприкосновени корабите от третата експедиция на английския мореплавател Джеймс Кук. Във вземането на това решение участвува и великият гражданин на млада Америка Бенджамин Франклин.

Случаят е безпрецедентен, но безпрецедентна е била и славата на Кук, мореплавателя, когото мнозина от съвременниците му сравняват с Колумб и Магелан. И сравнението е заслужено.

Син на ратай-надничар, човек, който според собствените му думи „беше преминал с труд и пот през всички видове морска служба“, Кук става известен на цял свят не само поради забележителните си открития.

Във века на просвещението, през епохата на енциклопедистите, той извършва преврат в географската наука, в която по инерция се запазват метафизичните концепции от далечното минало. Теоретиците на географията преди Кук особено настървено бранят чисто умозрителната хипотеза за равновесието на континенталните площи. Смятало се е, че на континентите в Северното полукълбо отговаря в Южното полукълбо също толкова голям масив от суша, несвързан с реално съществуващите тук континенти — Австралия, Южна Америка и южната част на Африка.

Хипотезата за равновесието на континенталните площи е опровергана от Кук с първите му две плавания.

Като избира в южните морета пътища непрокарани и непреминати, той доказва, че между екватора и Южната полярна окръжност се простира единен океан, в който никъде не „плава“ митичният Южен континент, който по площ бил колкото цялата суша на Северното полукълбо.

Освен това, пръв в историята на корабоплаването Кук навлиза във водите на Антарктида, пръв открива източното крайбрежие на Австралия, пръв обогатява картата с двата острова на Нова Зеландия, пръв минава край целия западен бряг на Северна Америка.

Не вяра в авторитети, не сляпа сполука, а точни изчисления, стоманена воля и безгранична настойчивост позволяват на Кук да изтрие белите петна, които седем поколения европейски мореплаватели не са могли да заличат от картата на света.

Кук има огромни заслуги пред науката. Но когато преценяваме обективно дейността му, не бива да забравяме и ролята, която той изиграва в историята на британската колониална експанзия. По дирите на Кук в Австралия, Нова Зеландия и островите на Океания проникват войници и търговци, чиновници и мисионери.

Преди 200 години — през 1779 г. — Кук трагично загива на о. Хавай. Загива, без да е завършил третото си и последно плаване, загива, без да е приключил работата си върху материалите от своите експедиции.

За тъжната съдба на тези материали ще разкажем в последната глава, но тя ще бъде посветена не толкова на Джеймс Кук, колкото на изтъкнатия новозеландски историк и географ Джон Бигълхол (1901–1971 г.) — реставраторът на това, което ни остави великият мореплавател, и издател на дневниците от трите му пътешествия.

Карта — Плаванията на Джеймс Кук Карта — Руските открития в северната част на Тихия океан

Трудни младини. Ранна зрелост

Кливландската равнина в най-северната част на английското графство Иоркшър… Хълмове, долини, прашни пътища. Край пътищата — свъсени брястове с рошави върхари. Навред високи огради. Цялата крайнина е разчертана на квадрати, големи и малки. В големите — ниви на ескуайърите, богати кливландци от дребното дворянство. И къщите им — с дебели като на крепост зидове, с високи стръмни покриви.

В малките квадрати — имотите на йомени1, стопани със скромни приходи. С всяка измината година ескуайърите разширяват владенията си, като завладяват и изкупуват земите на съседите си бедняци, които или стават ратаи на своите потисници, или завинаги напускат родните места.

През 1715 или 1716 г. по тези места се засели дошлият от Шотландия сиромах-странник Джеймс Кук — баща и съименник на великия мореплавател. Не беше лек животът му на новото местожителство.

Налагаше му се постоянно да кръстосва из кливландските земи, да работи ту при един, ту при друг от ескуайърите. Ореше, сееше, прибираше зърното, пасеше добитъка. Ожени се. Не мина много време и ето го баща на осем деца, четири от които умират съвсем рано.

В селцето Мартън, което за десет години бе подслонило Джеймс Кук-баща, на 28 октомври 1728 г. се роди вторият му син. В книгата за ражданията, браковете и умиранията на Мартънската черква „Св. Кътбърт“ е записано: „Кръстен е синът на ратай-надничар, дадено му е името Джеймс“. Провървяло му беше на Джеймс младши в ранното детство — остана жив.

На около 6-годишна възраст изпращат момчето в имението Мартън Грейндж. То пасе кравите, пои конете и изпълнява различни поръки на господарите. Жената на собственика госпожа Уокър хареса съобразителното и пъргаво хлапе и го научи да чете и пише.

През 1736 г. семейството на Кук се пресели в близкото село Грейт Айтън. За пръв път от дълги години на Джеймс Кук старши му провървя — той стана управител в имението на ескуайъра Томас Скотови. Пък и голямото село Грейт Айтън, разположено в полите на местния „Еверест“ — високия хълм Роузбъри, беше къде по-привлекателно от затънтения Мартън.

В новото място няколко години Кук посещаваше училище. Учителят го запозна с клопките на английския правопис, с изкуството на писмото и наченките на аритметиката.

Учението вървеше на пресекулки — много време и сили отнемаше работата в конюшнята и чифлика на сър Томас.

Запазени са някои сведения за поведението на Кук в грейтайтънското училище. Той не бил от буйните немирници, държал се много скромно и имал голям авторитет сред съучениците си.

Напълно възможно е чувството за собствено достойнство, способността му за здраво мислене и сдържаност Кук да си е изработил още в училище, когато съдбата му отрежда толкова несгоди.

Сдържаност… А може да е било затвореност? Ето какво пише за своя герой един от съвременните английски биографи на Кук: „Да опазиш от чужди очи личния си живот — за това се изисква немалко изкуство. Кук обаче успя“.2

Дори в дневниците си (а Кук водеше дневник, докато „с пот и труд преминаваше през всички видове морска служба“ — двадесет и три години) той наистина не споменава изобщо нищо за своите лични работи, за жена си и децата. Не засяга често „личните“ теми и в писмата си, пък и пише твърде рядко.

Поради същата тази сдържаност не са ни известни и причините, поради които през 1745 г. Кук, още ненавършил седемнадесет години, напусна Грейт Айтън и се пресели в крайморското градче Стейтс.

Стейтс живее от риболов. Населен е с потомствени рибари. Крехките им корабчета браздят суровите води на Северно море, от пристанището на Стейтс кошове и бъчви с треска и херинги се изпращат за пазарищата на Йоркшър. Целият град мирише на риба, по всички стобори се сушат рибарски мрежи, във всеки двор кормят, солят, сушат риба.

Но Кук не стана рибар. Той отиде чирак в бакалницата на Уилям Сандерсън. Тук миришеше на сирене, зеле, рогозки. От сутрин до вечер трябваше да се мъкнат денкове със стока, да се водят пазарлъци с купувачи, да се броят изтрити гологани. А морето беше съвсем близо. При силни щурмове вълните стигаха чак до прага на бакалницата и оставяха пред нея жълтокафяви водорасли.

Вы читаете Джеймс Кук
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

1

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×