продължава така до 26-ия или 25-ия градус ю.ш., след което се отклонява на северозапад.
Този маршрут е и най-сполучливият. Отначало Магелан плава по Хумболтовото течение, което се движи от студения юг по посока на топлия север покрай чилийските и перуанските брегове, след това прекосява Тихия океан в ивицата на попътните югоизточни пасати и източните течения.
Днес морските лайнери, които пътуват от изток на запад, могат да пресекат океана на ширината на Магелановия проток. Но в епохата на платноходите възможността за такъв преход е малка. В 50 и 40° ширина на Южното полукълбо духат постоянни западни ветрове и дори най-облагодетелствувани от съдбата капитани на кораби с платна рядко успяват да се преборят с тях.
Ето защо мореплавателите преди Кук при плаването си на запад, било от Магелановия проток (и най- южната точка на Южна Америка — нос Хорн, открит през 1616 г.) или от бреговете на Перу, всички до един пресичат Тихия океан през южните тропични ширини.
От само себе си разбира, че по такъв начин Тихият океан южно от Южния тропик остава като обширно бяло петно. Също така неизследвани са и южните части на Атлантическия и Индийския океан.
Междувременно в съзнанието на географите и картографите от XVI-XVII в. здраво е заседнала античната концепция за великата Южна земя.
Тази земя е нанасяна върху картите на света, като за нейни крайни точки са вземани острови на тропиците и субтропиците. През 1606 г. испанският мореплавател Кирос открива в западната, тропичната част на Тихия океан благодатна суша; взема я за част от големия Южен континент и му дава името Южна земя на светия дух (Tierra Austral del Espiritu santo). B действителност това е бил малък остров от архипелага Нови Хебриди.
През същата 1606 г. холандецът Ансзон и участникът в експедицията на Кирос — испанецът Торес, откриват най-северната точка на австралийския п-в Йорк. През първата половина на XVII в. холандци откриват северния, западния и част от южния бряг на Австралия (по онова време и по-късно, до началото на XIX в., петият континент носи името Нова Холандия).
Най-напред тази голяма суша е обявена за част от Южната земя, но през 1642–1643 г. холандецът Тасман, като проплава околовръст Нова Холандия, доказва, че тя е отделен, самостоятелен континент. Тасман не забелязва източните брегове на този континент, тъй като се движи твърде далеч от тях, но затова пък открива брегове на Нова Зеландия, която много географи вземат за част от Южния материк.
През XVIII в. хипотезата за Южната земя добива строго научна обосновка. Нейни привърженици стават някои изтъкнати европейски учени, чийто авторитет не оставя място за съмнения у организаторите на експедиции в южната половина на земното кълбо.
Известният френски математик и астроном Пиер Луи Мопертюй създава теория за равновесието на континенталните площи. Той твърди, че площта на континентите в Северното и в Южното полукълбо трябва да е еднаква. А тъй като разположените южно от екватора части на Южна Америка и Африка по никой начин не могат да се сравнят с огромните континентални площи на Северното полукълбо, според Мопертюй, „недостигът от площ“ напълно се компенсира от исполинския Южен континент.
Запален привърженик на теорията за Южната земя е и английският хидрограф Александър Далримпъл.
Южният континент на Далримпъл е твърде обширен. „Този континент — пише той — превъзхожда по големина цялата цивилизована част на Азия от Турция до източния край на Китай.“ Той свръхточно определя, че дължината на континента била равна на 4596 географски или 5323 статутни мили, т.е. 8516 километра. Далримпъл заселва своя Южен континент с петдесет милиона жители!
Родената в тихи кабинети хипотеза за големия Южен континент в средата на XVIII в. неочаквано добива значителна популярност и започва да играе роля във външната политика на двете велики държави Англия и Франция.
Крале, министри, адмирали в двете държави хващат вяра на умозрителните теории на Мопертюй, Далримпъл и техните съмишленици.
Борбата за неоткрития континент започва след Седемгодишната война. В тази война Англия има Значителни придобивки. Тя изтиква Франция от Индия, отнема от вечната си съперничка Канада й се закрепва по всички морски пътища на земното кълбо.
Англия има нужда от нови пазари и нови колонии, но пътят й към по-нататъшното заграбване е преграден от Франция. „Франция — казал Шоазел, първият министър на Луи XV — не ще пожали сили да се закрепи в които и да било морета, където подобни опити предприемат англичаните… Франция не ще допусне основаването на английски колонии в която и да било част на света.“
„… в която и да било част на света“. А нима Южният континент не е такава нова част на света, континент, който съгласно твърдението на най-авторитетни учени е по площ многократно по-голям от Индия и Канада, а по население, ако се вярва на Далримпъл, по-многолюден от Англия и Франция, взети заедно? 6
И ето че през 1764 г. започва безкръвната англо-френска война в южните морета.
През тази година в Англия се организира околосветската експедиция на комодора Джон Байрон, дядо на великия поет. Байрон не открива нищо в южните морета, но той стремително преминава по пътя на Магелан и хвърля в тревога Версай и двора на Луи XV.
Веднага след връщането на Байрон в южните морета бива изпратена нова експедиция от два кораба под командата на Самюъл Уолис и Филип Картерет. Корабите тръгват през 1766 година. След като минават през Магелановия проток, те се разделят. Уолис подминава архипелага Туамоту, посетен за пръв път от Кирос, а след това открива „бисера на Океания“ — о. Таити. През юли 1767 г. той го напуска и минава между островите Тонга и Самоа, вече открити преди това от европейците, и през Батавия (Джакарта) и Кейптаун се връща в Англия, където пристига на 20 май 1768 година.
В Тихия океан Картерет плава малко по на юг от предшествениците си. Той не успява да направи големи открития и се връща приблизително по същия път, само че една година по-късно.
На старта на новите плавания Франция по-изостава от Англия, но затова пък французите по-добре се подготвят за тях.
През 1766 г. от френското пристанище Сен Ма-ло започва околосветското плаване на Луи Антоан Бугенвйл. Математик, юрист, мореплавател, той се отличава с голямо мъжество, трезв ум и способност за безпристрастни наблюдения. Предстои му да реши загадката на тайнствената Южна Земя на светия дух, открита едно време от Кирос. Той пристига в Таити девет месеца след Уолис, а през май 1768 г. открива „Земята на светия дух“. Открива я и с горчиво разочарование установява, че това е само малко островче от доста голям архипелаг. На това съзвездие от острови (Бугенвил обикаля само северната му част) бе дадено името Големи Киклади. След това през Батавия и Кейптаун той се връща във Франция през март 1768 година.
Бугенвил също използува Магелановия маршрут, общо взето без да се отклонява от него към юг, но към края на пътуването стига до смели изводи. „Географията — пише той — е наука на фактите. Духът на системата, който не излиза вън от стените на кабинета, не може да даде нищо, без да изпадне в най-груби грешки…“ „Аз — продължава той — съм пътешественик и моряк и следователно съм лъжец и слабоумен в очите на мързеливите и надменни автори, които в тишината на своите кабинети философствуват до умопобъркване за Земята и нейните жители, като се мъчат упорито да подчинят природата на хрумванията на въображението си.“
Справедливо мнение, но, за жалост, засега все още недоказано — та нали Бугенвил не навлиза в 30 и 40° ю.ш. на Тихия океан.
Да направим малка равносметка. Първо, до 1768 г. всички експедиции, минали през Магелановия проток или заобиколили нос Хорн, са пресичали Тихия океан в тясната ивица на югоизточните пасати между 3 и 25° ю.ш. Второ, предимно по тази причина в географската наука се задържала концепцията за непознатата Южна земя, която била заемала огромна площ в Южното полукълбо. Трето, след плаванията на Байрон, Уолис — Картерет и Бугенвил въпросът за тази Южна земя остава открит.
През 1768 г. в Англия знаят, че Бугенвил е отплавал за Южното море. Знаят също, че той е надарен и упорит човек. В началото на годината Уолис още не се е върнал. Следователно, си казват в Адмиралтейетвото и в Кралското дружество, трябва час по-скоро да се организира нова експедиция и да се изпреварят французите в търсенето на Южния континент.
Тогава именно си спомнят за планетата Венера.
