на корабоводене те превъзхождали капитаните от флотата на негово величество.
През следващата 1758 г. англичаните започват успешни операции в Канада, която от началото на XVII в. принадлежи на Франция. Планът на кампанията е разработен с участието на младия и надарен генерал Джеймс Улф.
Към вътрешността на Канада води удобен воден път — широката р. Сейнт Лорънс (Свети Лавренти), която се влива в едноименния залив. Ако англичаните успеят да превземат крепостта Луйсбург, разположена в устието на този залив, а след това се придвижат нагоре по течението на реката и овладеят столицата на Канада Куебек, кампанията ще бъде спечелена. Без Куебек французите не биха могли да задържат селищата по горното течение на р. Сейнт Лорънс.
През май 1758 г. голяма британска флотилия, в състава на която е и „Пемброк“, навлиза в канадски води. В обсадата на Луйсбург вземат участие 157 кораба. В края на юли 1758 г. градът е превзет.
Но разстоянието от Луйсбург до Куебек е 600 мили. Трудни мили — пък англичаните не познават дълбоките води и плитчините на „френската“ река.
През цялата зима на 1758/59 г. в Халифакс, където бе закотвен „Пемброк“, Кук заедно с геодезиста С. Холанд проучваше френските трофейни карти.4
На края Кук и Холанд „през чужди очи“ съставиха картата на р. Сейнт Лорънс. Но не бяха сигурни за точността й. И в началото на лятото 1759 г. заедно с няколко щурмана те извършиха истински подвиг. Под огъня на френските оръдия те проучиха най-трудния участък на реката непосредствено под Куебек — прохода, който французите наричаха Травер, а англичаните — Траверс. Тук реката е широка, но крие опасни плитчини и подводни скали. Тесният фарватер минава между два острова близо до южния бряг. Французите бяха махнали всички бакени. С риск за живота Кук и съратниците му поставиха нови вехи и направиха измервания по дължината на опасния проход. Налагаше се вехите да бъдат поставяни не веднъж и не дваж — французите редовно ги унищожаваха, но в края на краищата Траверс бе проучен и нанесен на карта.
Без ничия помощ… Самоук, в трудни плавания и при случайни престои, от зори до зори Кук изучава основите на астрономията и геодезията, тригонометрията и алгебрата. Той буквално наизуст познава трудовете на своите предшественици — мореплавателите от XVI и XVII век. Той много чете и се интересува не само от специална литература. Той не владее езици, но лесно се оправя с френските лоции и с трудовете на френските пътешественици.
И, което е най-важното, той има ясен критичен ум и способността трезво да преценява мненията на автори, чиито книги му се случва да чете.
През юни 1759 г. 22 бойни и 119 транспортни кораби форсираха прохода. Не беше загубен нито един съд; всички благополучно се доближиха до Куебек и командуващият десантните части генерал Джеймс Улф повиква Кук, за да изслуша съветите му за разполагане на корабите на подстъпите към канадската столица.
През септември 1759 г. Куебек се предаде на англичаните. При щурма на града загина генерал Улф. С падането на столицата англичаните фактически спечелиха войната в Канада. Веднага след превземането на Куебек Кук беше преведен на седемдесеттоповния кораб „Нортъмбърланд“, командуван от лорд Александър Колвин.
В мирна обстановка (цяла Канада е овладяна от англичаните през 1760 г.) Кук картографира бреговете на Нова Шотландия и островите Кейп Бретън и Нюфъндлънд.
Както вече видяхме, на няколко пъти Кук взема бързи, неочаквани и смел решения. А през 1762 г. той „надмина себе си“. През есента на същата година „Нортъмбърланд“ за кратко време се върна в Англия и шест седмици след като корабът пусна котва в британски води, неговият щурман се венча с девицата Елизабет Бетс. Годеницата беше на 20 години, родом от едно село в графство Есекс. Как и кога се е запознал с нея Кук, остава неясно. Възможно е за пръв път да я е срещнал в дома на чичо й, чиновник от морската митница, но може да я е познавал и преди службата си в Канада.
Много е имала да тегли жената на великия мореплавател. От шестнадесетте години съпружески живот Кук прекарва със семейството си три или четири години. От шестте деца, които му ражда Елизабет, три умират още в детската си възраст, а трите — в юношеската. Самата тя остава вдовица на 38 години, като надживява мъжа си с 56 години.
Младоженците се разделиха скоро след сватбата. През май 1763 г. Кук вече пристигна в Нюфъндлънд заедно с губернатора на този остров Томас Грейвс. Седемгодишната война по това време е вече завършила и през февруари 1763 г. е подписан Парижкият мир, изключително изгоден за Англия.
В Северна Америка владенията на Англия се увеличават двойно и в Лондон решават бързо да картографират бреговете, заливите, големи и малки, и островите на новите земи.
По това време Кук се смята за един от най-опитните картографи в британската флота и губернаторът Грейвс му възлага да картографира нюфъндлъндските брегове.
През лятото на 1763 г. Кук блестящо се справи и с една твърде поверителна задача. Съгласно Парижкия договор Англия милостиво обещава да върне на Франция две островчета близо до Нюфъндлънд — Сен Пиер и Микелон. И ето че преди пристигането на французите Кук за много кратък срок успя да изработи картите на тези острови.
През 1764 г. Грейвс бива сменен от поста губернатор на Нюфъндлънд от Палисър. Новият губернатор предостави на Кук седемдесеттонната шхуна „Гренвил“, която стана плаващ щаб на малката снимачна група на Кук.
1763, 1764, 1765, 1766, 1767 година… Години на зрелост…
Нюфъндлънд, източният бряг на Лабрадор… Голи скали, тесни като процепи фиорди, нарязани брегове на заливи, тесни протоци. Мъгли, ситни дъждове, зимни виелици, студени северни ветрове. Брегове, брегове, брегове, хиляди мили брегове, драконови зъби на рифове, предателски подводни скали, плитчини, водовъртежи. На сушата — блата, непроходими гори, белоглави върхове.
Пеленги към височината Хикс, пеленги към островчето Игрек, компаси, планшети, бусоли, секстанти, безкрайни мили трасета, цифри без брой и без чет.
И така ден след ден в продължение на пет години.
Равносметката — десетки карти. Равносметката — първото в тези места астрономично определяне на географска дължина.5
На „Гренвил“ окончателно се формира характерът на неуморния, настойчив и издръжлив щурман от една незначителна топографска служба.
През пролетта на 1768 г. в живота на Кук станаха невероятни събития.
Лейтенант Кук, да, лейтенант — на 40-годишна възраст той най-сетне получи този чин — е назначен за командир на голяма експедиция, която заминава за южните морета.
Официалната цел на експедицията е астрономическа — ще се наблюдава преминаването на Венера пред слънчевия диск. Неофициалната — напълно земна и напълно поверителна — трябва да се открие и въведе във владение на британската корона огромният и неуловим Южен континент.
За какво е това търсене? Защо задачата е възложена тъкмо на Кук.
Отговор на тези въпроси дава предисторията на първата му околосветска експедиция.
Terra australis incognita
(Непознатата Южна земя)
Тя, тази огромна Южна земя, се появява върху картите на древните географи. До люлката на тази примамлива легенда стоят Клавдий Птолемей, Помпоний Мела, Макробий — великите авторитети на античността. Но нито древните мореплаватели, нито техните последователи през Ранното средновековие имат възможността да проверят съществуването й.
Едва през втората половина на XV в. в моретата на Южното полукълбо проникват португалци. Бартоломеу Диаш пръв минава покрай нос Добра Надежда. По неговите дири Вашку да Гама трасира морския път от Европа за Индия.
През 1513 г. испанецът Балбоа прекосява Панамския провлак и открива „Южното море“ — Тихия океан.
Осем години по-късно Магелан, португалец на испанска служба, преплава Тихия океан. Маршрутът му е следният: като излиза от протока, наречен по-късно с неговото име, той се насочва право на север и
