котката звучаха зловещо в мрака под прозорците.
Скоро Лоран започна да изпитва нови тревоги. Изплаши се от някои промени, които забеляза в жена си.
Терез стана мрачна, мълчалива. Тя престана да излива разкаянията си пред госпожа Ракен и да я обсипва с признателни целувки. Започна да се държи с нея с предишната си студена жестокост и егоистично безразличие. Човек би казал, че след като бе опитала да проявява угризения и тези угризения не бяха успели да я успокоят, бе измислила друго лекарство. Тъгата й без съмнение идваше от безсилието да си уреди спокоен живот. Тя започна да гледа болната с някакво презрение, като безполезна вещ, която не можеше да й послужи дори за утешение. Грижеше се за нея само толкова, колкото да не я остави да умре от глад. От този момент се повлече из къщата безмълвна, угнетена. Започна да излиза по-често, отсъстваше по четири пет пъти седмично.
Тези промени изненадаха и разтревожиха Лоран. Той си помисли, че угризенията на Терез навлизат в нов етап, че се проявяват в мрачното униние, което наблюдаваше в нея. То му се стори много по- обезпокоително, отколкото шумното отчаяние, което по-рано го изкарваше от търпение. Тя не му казваше нито дума, не се караше вече, сякаш бе затаила всичко дълбоко в себе си. Той предпочиташе да я чува как се мъчи да намира изход от страданието, отколкото да я вижда вглъбена в себе си. Страхуваше се, че някой ден мъката ще я задуши и за да се успокои, тя ще отиде да разкаже всичко на някой свещеник или на някой съдебен следовател.
Честите излизания на Терез придобиха тогава заплашително значение в очите му. Той реши, че тя търси навън някого, на когото да се довери, че се готви да го предаде. Два пъти се опита да я проследи, но я изгуби по улиците. Пак започна да я дебне. Измъчваше го една натрапчива мисъл: Терез, стигнала до връхната точка на страданието, сигурно ще отиде да го предаде, затова бе необходимо да я притисне, да спре признанията в гърлото й.
31
Една сутрин Лоран, вместо да се качи в ателието си, отиде в кръчмата на улица Генего срещу пасажа. Оттам започна да следи хората, минаващи по улица Мазарин. Дебнеше Терез. Предната вечер младата жена бе казала, че ще излезе рано и сигурно ще се върне чак вечерта.
Лоран чака близо половин час. Знаеше, че жена му минава винаги по улица Мазарин; за миг все пак се уплаши да не би да я е изпуснал, ако е тръгнала по улица Сен. Хрумна му да влезе в пасажа и дори да се скрие в прохода към тяхната къща. Докато се чудеше какво да прави, видя Терез, която излезе бързо от пасажа. Беше със светла рокля с дълъг шлейф и за пръв път той забеляза, че се е облякла като лека жена; тя полюляваше бедра предизвикателно, заглеждаше мъжете и вдигаше толкова високо полата си с ръка, че се виждаха целите й крака, връзките на обувките и белите й чорапи. Тръгна по улица Мазарин. Лоран я последва.
Времето бе меко, младата жена вървеше бавно, с вдигната глава, с разпилени нагърба коси. Мъжете, които я поглеждаха в лицето, се обръщаха, за да я видят и в гръб. Тя тръгна по улица Екол-дьо-Медсин. Лоран се изплаши; знаеше, че на няколко крачки има полицейски участък; никакво съмнение, жена му очевидно отиваше да го предаде. Даде си дума да се хвърли върху нея, ако премине вратата на участъка, да я моли, да я бие, да я принуди да мълчи. На ъгъла на една улица тя погледна минаващия полицай и той потрепера, че ще го заговори; скри се в един вход, обхвана го внезапен страх, че щом се покаже, ще го задържат. Тази разходка бе за него истинска агония; докато жена му се грееше на слънце по тротоара, развявайки поли, небрежна и безсрамна, той вървеше зад нея блед и треперещ, като си повтаряше, че всичко е свършено, че няма да може да се спаси и ще го осъдят на смърт. Струваше му се, че всяка нейна стъпка до приближава до наказанието. Страхът го караше да прави лъжливи заключения и най-малките движения усилиха увереността му в това. Той я следеше, вървеше след нея, където и да отидеше тя, както се отива на изтезание.
Внезапно Терез се озова на старинния площад Сен-Мишел и се отправи към едно кафене на улица Мьосийо-льо-Пренс. Тя седна сред група жени и студенти на една от масите на тротоара. Ръкува се фамилиарно с всичките тези хора. После си поръча чаша абсент.
Чувстваше се очевидно добре, разговаряше с млад рус човек, който явно я чакаше там. Две леки жени се наведоха над масата, на която беше тя и й заговориха на „ти“ с дрезгавите си гласове. Около нея жените пушеха цигари, а мъжете целуваха жените посред улицата, пред минувачите, които дори не обръщаха глава. До Лоран, застанал неподвижно от другата страна на площада под една порта за коли, достигаха груби шеги, нахално кикотене.
Когато Терез изпи абсента си, тя стана, улови ръката на младия човек и тръгна по улица Арп. Лоран ги проследи до улица Сент-Андре-де-з-Ар. Там ги видя, като влизаха в една къща с квартири. Той остана посред улицата, загледан във фасадата на къщата. Жена му се появи до един отворен прозорец на втория етаж. После му се стори, че различава как ръцете на млад рус човек се плъзгат около талията на Терез. Прозорецът се захлопна рязко.
Лоран най-сетне разбра. Без да чака повече, той си тръгна успокоен, сигурен, щастлив.
„Виж ти — казваше си той, докато вървеше по кейовете, — така е по-добре. По този начин има занимание и няма да й дойде наум да прави зло… Тя е дяволски хитра, много по-хитра е от мен.“
Особено го учудваше това, че пръв не се бе сетил да се отдаде на порок. Може би така щеше да намери лек срещу ужаса. Не бе помислил за това, защото плътта му беше вече мъртва и не усещаше ни най-малко желание за разврат. Измяната на жена му никак не го развълнува; кръвта и нервите му не се бунтуваха при мисълта, че тя се намира в обятията на друг. Напротив, това го забавляваше; сякаш бе проследил жената на някой свой приятел и се подсмиваше на номера, който тази жена е изиграла на мъжа си. Така се бе отчуждил от Терез, че тя вече нямаше място в сърцето му; бе готов да я продаде и да я предава сто пъти от ръка на ръка, за да си купи един час спокойствие.
Заскита, доволен от резкия и благоприятен обрат, който го отведе от ужас в покой. Беше почти благодарен на жена си, че е отишла при любовник, когато мислеше, че ще влезе в полицейския участък. Това приключение имаше съвсем неочаквана развръзка и тя го изненада приятно. От всичко, което видя, му стана ясно, че неправилно е треперил и че на свой ред трябва да се отдаде на порока, за да види дали това няма да го успокои и да го отвлече от мислите му.
Вечерта, когато се върна в магазина, Лоран реши да поиска няколко хиляди франка от жена си и да прибегне дори до крайни мерки, за да ги получи. Той си казваше, че порокът струва скъпо за мъжа, и смътно завиждаше на проститутките, защото можеха да се продават. Дочака търпеливо Терез, която още не се бе прибрала. Когато тя се върна, той се държа кротко и не й каза нищо за утринната си шпионска разходка. Тя беше малко пияна; от небрежно навлечените й дрехи се носеше мирис на тютюн и алкохол като от кръчма. Изтощена, с лице на бледи петна, тя залиташе, натежала от позорната дневна умора. Вечерята мина мълчаливо. Терез не хапна нищо. При десерта Лоран се облакъти на масата и без предисловие й поиска пет хиляди франка.
— Не — отговори тя сухо, — ако те оставя да правиш каквото ти хрумне, ще се озовем на улицата… Нима не ти е известно какво е положението ни? Просто вървим към пълна мизерия.
— Възможно е — каза той спокойно, — но това ми е безразлично, аз искам пари.
— Не, и хиляда пъти не! Ти напусна работа, търговията ни не върви и ние трябва да живеем само от процентите на моята зестра. Всеки ден посягам на парите си, за да те храня и да ти давам по сто франка на месец, които ме принуди да ти обещая. Повече нищо няма да получиш, чуваш ли? Безполезно е да искаш.
— Размисли и после отказвай. Казвам ти, че имам нужда от пет хиляди франка и ще ги получа. Ти ще ми ги дадеш, каквото ще да става!
Това спокойно упорство ядоса Терез и тя напълно изтрезня.
— О, знам — извика тя, — ти искаш да свършиш както започна… Ето вече четири години, откакто те храня. Ти дойде у нас само за да ядеш и пиеш и оттогава си ни в тежест. Господинът не прави нищо, господинът се е подредил да живее на мой гръб със скръстени ръце… Не, няма да получиш нищо, нито су… Искаш ли да ти кажа какво си ти! Е, добре, ти си…
И тя му подхвърли една дума. Лоран сви рамене и се разсмя. Той се задоволи да отговори:
