— Хубави думи си научила в обществото, в което се движиш напоследъ!
— Поне не се движа с убийци!
Лоран страшно пребледня. Той млъкна за миг, втренчил поглед в жена си.
После поде с треперещ глас:
— Слушай, моето момиче, да не се караме! Това няма да ни доведе до нищо, нито мене, нито тебе. Аз вече съм стигнал до последния предел. Благоразумно би било за нас двамата да внимаваме, ако не искаме да ни постигне нещастие… Искам ти пет хиляди франка, защото имам нужда от тях! Ще ти кажа дори, че смятам да ги употребя така, че да осигуря нашето спокойствие.
Той се усмихна странно и продължи:
— Хайде, размисли, кажи последната си дума.
— Няма какво да размислям — отговори младата жена, — казах ти, че няма да получиш нито су.
Мъжът й грубо скочи. Тя се уплаши, че ще я набие. Сви се, решена да не отстъпва под ударите. Но Лоран дори не се приближи. Той се задоволи да заяви студено, че е уморен от живота и ще отиде да разкаже за убийството на кварталната полиция.
— Ти ме тласкаш към крайности — каза той, — направи живота ми невъзможен.
Предпочитам да свърша с това… ще ни съдят и ще ни осъдят и двамата. Толкова.
— Да не мислиш, че ще ме уплашиш? — извика Терез. — И аз съм уморена като тебе. И дори ако ти не отидеш, аз ще отида при полицейския комисар. Добре, в края на краищата, готова съм да те последвам на ешафода, не съм страхливка като тебе. Хайде, ела с мене при комисаря.
Тя стана и тръгна към стълбата.
— Точно така — каза Лоран, — да вървим заедно.
Когато слязоха в магазина, те се спогледаха неспокойни, ужасени. Стори им се, че някой ги прикова към пода. Няколкото секунди, през които бяха слезли по дървената стълба, им бяха достатъчни да ги осени като мълния мисълта за последствията от подобно признание. В същото време внезапно те видяха съвсем ясно полицаите, затвора, съда, гилотината. И се почувстваха така безсилни, че бяха готови да се хвърлят на колене, да се молят един на друг да останат, да не разкриват нищо. Страх и неловкост ги задържаха неподвижни и безмълвни две-три минути. Първа Терез се реши да отстъпи, тя каза:
— След всичко, което стана, много глупаво е да ти оспорвам тези пари. Днес или утре, ти все ще ги изядеш. Може би дори е по-добре да ти ги дам веднага.
Тя не се опитваше повече да скрива поражението си. Седна на тезгяха и подписа един чек от пет хиляди франка, които Лоран щеше да получи от банката. Тази вечер не стана повече дума за комисаря.
Щом Лоран напълни с пари джобовете си, започна да пие, да ходи по проститутки, впусна се в шумен и разгулен живот. Не се връщаше през нощта вкъщи, спеше орез деня, скиташе по цели нощи, търсеше силни преживявания, мъчеше се да избяга от действителността. Но само още повече грохваше. Колкото повече крещяха около него, толкова повече се вслушваше в необятната и зловеща тишина в душата си; когато някоя любовница го целуваше, когато гаврътваше някоячаша, вместо удовлетворение усещаше само тежка тъга. Развратът и гуляите вече не го влечаха; цялото му същество, охладняло и сякаш вцепенено вътрешно, изпадаше в нервна възбуда от целувките и лакомствата. Но отвратен предварително, той не бе в състояние да развихри въображението си, да възбуди 1увствеността и стомаха си. Само се измъчваше малко повече от преди, като се насилваше да развратничи, и толкова. После, когато се прибереше и видеше отново госпожа Ракен и Терез, изтощението го хвърляше в ужасни кризи на страх и той си даваше дума, че няма да излиза повече, че ще остане в къщи с мъките си, за да свикне с тях и да ги победи.
От своя страна Терез започна да излиза все по-рядко и по-рядко. Един месец тя живя като Лоран по тротоарите, из кафенетата. Връщаше се за миг вечер, хранеше госпожа Ракен, слагаше я да си легне и отново изчезваше до другия ден. Веднъж не се видя с мъжа си четири дни. После я обзе дълбоко отвращение, почувства, че порокът няма да я облекчи повече от комедията с разкаянието. Напразно се бе мъкнала и всички квартири в Латинския квартал, напразно се бе отдавала на покварен и разпътен живот. Нервите й бяха разбити; развратът, физическите наслади не можеха повече да й дадат силния тласък, който да й донесе забрава. Тя бе като онези пияници, чиито обгоряло небце е нечувствително дори за огъня на най-силните напитки. Оставаше безчувствена към сладострастието, любовниците й само я отегчаваха и уморяваха. Тогава ги изостави, като си каза, че вече не са й необходими. Бе обзета от безнадеждна леност, която я задържаше в къщи; започна да ходи с мръсна фуста, несресана, с нечисто лице и ръце. Съвсем се запусна.
Когато убийците отново се озоваха така лице в лице, изтощени, изчерпали всичките възможности да се избавят един от друг, те разбраха, че нямат вече сили да се борят. Развратът не ги бе успокоил, а пак ги хвърли в тревогите им. Отново се озоваха в мрачното и влажно жилище на пасажа, където се чувстваха затворници завинаги, защото колкото и да се бяха мъчили да се спасят, нито веднъж не успяха да скъсат кървавата връзка, която ги свързваше. Те дори не помислиха да се заемат с някаква работа. Толкова потиснати, смазани, свързани от действителността се чувстваха, че ясно съзнаваха безполезността от каквито и да било опити за борба. И се възвърнаха към съвместния живот, но взаимната им омраза премина в неистов бяс.
Вечерните кавги се възобновиха. Впрочем побоищата и виковете продължаваха през целия ден. Към омразата се прибави и недоверието, а недоверието ги доведе до лудост.
Те се страхуваха един от друг. Сцената, която се бе разиграла, когато Лоран бе поискал пет хиляди франка, сега започна да се повтаря всяка сутрин и вечер. Преследваше ги натрапчивата мисъл, че взаимно ще се предадат. Вече не излизаха от къщи. Щом единият от тях кажеше някоя дума или направеше някой жест, другият си въобразяваше, че той се готви да отиде в полицейския участък. Тогава се биеха или се умоляваха един друг да мълчат. Страдаха ужасно, но нямаха достатъчно смелост да се излекуват, да пъхнат нагорещено желязо в раната. Заплашваха се, че ще разкрият престъплението единствено за да си внушат страх и да се освободят от тази мисъл, защото никога не биха намерили в себе си сили да говорят и да потърсят покой във възмездието.
Повече от двадесет пъти се бяха проследявали до вратата на полицейския участък. Ту Лоран искаше да признае престъплението, ту Терез тичаше да се предаде. И винаги се срещаха на улицата и решаваха да почакат още, след като си разменяха обиди и пламенни молби.
След всяко ново стълкновение ставаха още по-подозрителни и по-свирепи.
От сутрин до вечер се шпионираха. Лоран не излизаше вече от жилището в пасажа, а и Терез не го пускаше да излиза сам. Техните съмнения, ужасът от признанието ги сближаваха, обвързваха ги жестоко. Никога след женитбата си не бяха живели така тясно свързани и никога не бяха страдали така. Но въпреки тревогите не откъсваха очи един от друг, предпочитаха да изтърпят най-палещите мъки, отколкото да се разделят за един час.
Ако Терез слезеше в магазина, Лоран също веднага слизаше от страх да не заговори с някоя клиентка. Ако Лоран застанеше до вратата, загледан в минувачите на пасажа, Терез заставаше до него, за да го следи да не заговори с някого. В четвъртък вечер, когато идваха гостите, убийците си отправяха умолителни погледи и слушаха думите си с ужас, страхуваха се да не би другия да признае нещо, да каже нещо двусмислено.
Това положение не можеше да продължава.
Терез и Лоран стигнаха поотделно до мисълта да се избавят с ново престъпление от първото престъпление. Абсолютно необходимо бе единият от двамата да изчезне, за да се успокои другия. Тази мисъл им хрумна едновременно; и двамата чувстваха тягостна необходимост да се разделят колкото се може по-скоро, и двамата искаха да се разделят завинаги. Появилото се желание за ново убийство им се стори естествена, съдбоносна, неизбежна последица от убийството на Камий. Те дори не се замислиха, приеха плана за убийство, като единствено средство за спасение. Лоран реши да убие Терез, защото Терез го притесняваше и можеше да го погуби с една-единствена дума, защото му причиняваше непоносими страдания; Терез реши да убие Лоран по същите причини.
Твърдо взетото решение за убийство ги успокои малко. Те започнаха да премислят подробностите. Действаха като в треска, без да проявяват предпазливост; дори не се сещаха за възможните последици от предстоящото убийство, без да са си осигурили бягство или друг начин да избягнат наказанието. Чувстваха непреодолима потребност да се убият и се подчиняваха на тази необходимост като побеснели животни. Не
