— Любезен? Защо да бъда любезен? — каза той смутено, като се смееше. — Вие никога не сте била любезна към мене.
Тя веднага стана отново сериозна, със суров поглед. Обърна му гръб, за да си тръгне, когато той с досада, мъчейки се да я оскърби, добави:
— Нали сте срещнали Сакар на вратата? Защо не попитахте него, тъй като той нищо няма да ви откаже?
Тя рязко се обърна.
— Какво искате да кажете?
— Боже мой, разбирайте ме както ви е угодно… Хайде, не бъдете толкова потайна, аз съм ви виждал в дома му, а аз го зная!
Тя се разбунтува от възмущение, оцелялата гордост на рода и се надигаше от мътното дъно, от калта, в която всеки ден по малко я завличаше страстта и. Обаче не избухна, просто каза с ясен и груб глас:
— О, така ли, мили мой, за каква ме вземате? Вие сте луд… Не, не съм любовница на вашия Сакар, защото не пожелах.
И тогава той й се поклони като възпитан и културен човек.
— О, госпожо, вие сте направили най-голямата грешка. Вярвайте ми и ако пак имате възможност, не пропускайте случая, защото вие, която винаги сте на лов за сведения, ще ги намирате много лесно под възглавницата на този именно господин… О, боже мой! Да, там ще бъдете като в гнездо, ще трябва само да бъркате с хубавите си пръсти.
Тя взе всичко на смях, примирила се с неговия цинизъм. Когато му стисна ръката, той почувствува своята съвсем студена. Истина ли е, че тази жена с толкова червени устни, за която казваха, че била ненаситна, се задоволява само със задълженията си с ледения и костелив Делкамбр?
Месец юни изтече. На петнадесети Италия бе обявила война на Австрия. От друга страна, Прусия за по-малко от две седмици с мълниеносен поход окупира Хановер, завладя Хесен, Баден и Саксония, като връхлетя ненадейно върху невъоръженото население. Франция не се помръдна, добре осведомените хора шушукаха тихо на Борсата, че тайно споразумение я свързвало с Прусия, откакто Бисмарк ходил при императора в Биариц; и загадъчно се говореше за компенсациите, с които ще се заплати нейният неутралитет. Обаче спадането продължаваше катастрофално. На 4 юли се получи новината, че австрийците са претърпели поражение при Садова. Този внезапен гръм порази всички ценни книжа. Очакваше се войната да продължи ожесточено, защото Австрия, бита от Прусия, беше победила Италия при Кустоца; говореше се още, че тя събирала остатъците от своята армия, като изоставяла Бохемия. На Борсата ордерите за продажба валяха като дъжд, но вече нямаше купувачи.
На 4 юли Сакар, отишъл в редакцията доста късно, към шест часа, не намери Жантру, който от известно време съвсем се бе отдал на своите страсти: неочаквани изчезвания и гуляи, от които се връщаше разсипан, с мътни очи, без някой да може да разбере кое повече го разрушаваше — жените или алкохолът. В такива моменти редакцията се изпразваше, оставаше само Дьожоа, който вечеряше на масичката в ъгъла на чакалнята. И Сакар, след като написа две писма, щеше да си тръгва, когато със зачервено лице при него като вихрушка влезе Юре, без дори да губи време да затваря вратите.
— Драги приятелю, драги приятелю…
Той се задъхваше, поставил двете си ръце на гърдите.
— Ида от Ругон… Тичах, защото нямах фиакър. Най-сетне намерих кола. Ругон получи телеграма оттам. Видях я… Една новина, една новина…
Сакар го спря с рязък жест и побърза да затвори вратата, защото забеляза, че Дьожоа обикаля с наострени уши.
— Кажи сега какво има?
— Ето какво, австрийският император отстъпва Венеция на императора на Франция, приемайки неговото посредничество пред кралете на Прусия и Италия за сключване на примирие.
Настъпи мълчание.
— Значи, тогава мир?
— Естествено.
Поразен, без още нищо да съобрази, Сакар изруга:
— Дявол да го вземе! А на Борсата всичко спада?
После добави машинално:
— И никой друг ли не знае тази новина?
— Да, телеграмата е поверителна, съобщението дори няма да излезе утре сутринта във вестник „Монитьор“. Париж ще научи най-рано след двадесет и четири часа.
Едва сега блесна светкавицата, изведнъж настъпи просветлението. Той отново изтича до вратата и я отвори, за да види дали някой не подслушва. Беше извън кожата си, застана отново пред депутата и хвана двата ревера на редингота му.
— Мълчете! Не така високо! Ние сме господари на положението, ако Гундерман и бандата му не са предупредени… Чувате ли, нито една дума на никого в света! Нито на приятелите ви, нито на жена ви!…
Точно сега имаме шанс, че Жантру го няма, само ние двамата ще знаем, че имаме време да действуваме… О, аз не искам да работя само за себе си. Но и за вас, и за нашите колеги от Световната банка. Само че с много хора тайна не се запазва. Всичко ще пропадне, ако нещичко се разчуе утре преди откриването на Борсата.
Много развълнуван и потресен от големината на удара, който щяха да предприемат, Юре обеща да запази пълно мълчание. Разпределиха си задачите и решиха, че трябва да действуват веднага. Сакар бе вече сложил шапката си, когато му хрумна да запита:
— Значи, Ругон ви натовари да ми предадете тази Новина?
— Разбира се.
Беше се подвоумил, лъжеше: телеграмата бе върху бюрото на министъра и той бе имал дързостта да я прочете, останал сам за минутка. Но тъй като в негов интерес бе двамата братя да бъдат в сърдечно разбирателство, тази лъжа му се видя много уместна, още повече, като знаеше, че те не желаят да се виждат и да разговарят по тези въпроси.
— Добре — заяви Сакар, — няма какво да се каже, този път е бил любезен… Да вървим!
В чакалнята беше само Дьожоа, който се бе мъчил да чуе, без ясно да долови нещо. Все пак те почувствуваха, че той е развълнуван, подушил огромната плячка, толкова възбуден от тази миризма на парите, че застана пред прозореца на площадката на стълбището, за да ги види как прекосяват двора.
Трудността се състоеше в това, че трябваше да действуват бързо и много предпазливо. На улицата се разделиха: Юре се зае с малката вечерна борса, а Сакар въпреки напредналото време тръгна да търси комисионери, борсови посредници и агенти, за да даде ордери за покупки. Обаче искаше да разпредели, да разпръсне тия ордери колкото се може на повече места, като се страхуваше да не предизвика някакво съмнение; а най-важното — поиска да си придаде вид, че среща хората, а не ходи да ги търси по домовете им, което би изглеждало странно. За щастие случайността му помогна, на булеварда забеляза борсовия посредник Жакоби, пошегува се с него и го натовари с доста голяма операция, без много да го учуди. Сто крачки след това попадна на едно високо русо момиче, за което знаеше, че е любовница на един друг посредник, на Дьоларок, зет на Жакоби; и понеже тя му каза, че тук сега имала среша с него, той я натовари да му предаде неговата визитна картичка, на която написа няколко думи. После, знаейки, че Мазо тази вечер ще бъде на банкет с бивши съученици, той отиде в същия ресторант и промени нарежданията си, които му бе дал рано същия ден. Но най-много му провървя, когато се прибираше към полунощ — спря го Масиас, който излизаше от театър „Вариете“. Те тръгнаха заедно нагоре към улица „Сен Лазар“; Сакар успя да изиграе ролята на чудак, който вярва в покачването на курса, но, разбира се, не веднага; и накрая му възложи ордери за значителни покупки чрез Натансон и други борсови посредници, като му каза, че действува от името на група приятели, което всъщност беше истина. Когато си легна, беше заел позиция за покачването с ценни книжа за повече от пет милиона.
На другия дек още в седем часа Юре беше при Сакар и му разказваше как бе действувал на малката борса на тротоара пред пасажа на Операта, където купил максимума, стараейки се все пак да не повиши много курсовете. Неговите ордери възлизаха на един милион, но тъй като двамата смятаха, че ударът е още
