А Дегремон, маркиз Дьо Боен и другите не чакаха да ги молят. Всички единодушно благодариха и поздравиха забележителния директор. Едно сърце най-вече беше признателно на Сакар — сърцето на Флори, който бе спечелил десет хиляди франка, състояние; което му позволяваше да се настани с Шушу в малко апартаментче на улица „Кондорсе“ и вечер да ходи с нея в скъпите ресторанти заедно с Гюстав Седий и Жермен Кьор. В редакцията трябваше да се даде обезщетение на Жантру, който се сърдеше, че не са го предупредили. Само Дьожоа беше натъжен, той вечно щеше да съжалява, че онази вечер бе почувствувал, но не бе използувал щастието, което загадъчно и неясно бе минало край него.
Този първи триумф на Сакар приличаше на разцъфтяването на империята в нейния апогей. Той навлизаше в блясъка на режима, беше едно от неговите славни отражения. В същата вечер, когато той се издигаше сред провалените състояния, в часа, когато Борсата приличаше на мрачно, осеяно с отломки поле, целият Париж се кичеше със знамена и блестеше, илюминиран като при голяма победа; с тържества в Тюйлери и с веселби по улиците прославяха Наполеон III, господаря на Европа, толкова велик и толкова могъщ, че императорите и царете го избират за арбитър в техните спорове, като му предоставят провинции, които той разпределя между тях. В Камарата някои гласове бяха протестирали, зли пророци загадъчно предсказваха страшно бъдеще при една Прусия, разраснала се благодарение на снизходителността на Франция, при една победена Австрия и една неблагодарна Италия. Обаче смехове и яростни викове заглушаваха тези загрижени гласове; така че на следващия ден след битката при Садова Париж, центърът на света, блестеше с всичките си авенюта и паметници, очаквайки нощи без газово осветление, тъмни и студени, озарявани от червения пламък на снарядите. Тази вечер именно, щастлив от своя успех, Сакар обиколи улиците, площад „Конкорд“, Шанз-Елизе, всички тротоари, по които блестяха лампиони. Понесен от потока на разхождащите се граждани, със заслепени очи от тази светлина като през бял ден, той беше готов да повярва, че илюминациите бяха в негова чест: нали и той бе неочакваният победител, който се издигна сред разгромените? Само една грижа помрачаваше щастието му — гневът на Ругон, който изгонил Юре, като разбрал на какво се дължи техният успех на Борсата.
Значи, големият човек не се показал добър брат и не му изпратил новината? Ще трябва ли да преживява без това високо покровителство и дори да напада всемогъщия министър? Изведнъж, точно срещу Дома на почетния легион, над който се издигаше гигантски огнен кръст, пламтящ в тъмното небе, той взе смелото решение, че ще изпълни тази закана, когато се почувствува достатъчно силен. И опиянен от песните на тълпата и плющенето на знамената, той се прибра на улица „Сен Лазар“, като прекоси пламтящия Париж.
Два месеца по-късно, през септември, Сакар, който бе станал по-дързък след победата си над Гундерман, реши, че трябва да даде нов тласък на Световната банка. На общото събрание, което се бе състояло в края на месец април, представеният баланс за 1864 година показваше приход девет милиона, включващи и двадесетте франка премия върху всяка от новите петдесет хиляди акции, пуснати при удвояването на капитала. Напълно беше амортизирана сметката за първоначалното обзавеждане, на акционерите бяха изплатени петте процента, а на членовете на управителния съвет — десет на сто, освен това в резервния фонд бе отнесена сумата пет милиона плюс законните десет процента; остатъкът от един милион бе разпределен във форма на дивиденти — по десет франка на акция. Това бе хубав резултат за едно предприятие, което съществуваше от две години, но Сакар действуваше мълниеносно, прилагайки на финансова почва метода на интензивната култура, като нагряваше и прегряваше земята с риск да подпали реколтата; първо той накара управителния съвет, после едно извънредно общо събрание, което се състоя на 15 септември, да приемат второ поред увеличение на капитала: удвояваха го пак — от петдесет на сто милиона, като пуснаха нови сто хиляди акции, запазени изключително за акционерите — акция срещу акция. Само че сега акциите трябваше да се заплащат по 675 франка, тоест с премия от 175 франка, предназначени за резервния фонд. Увеличаващите се успехи, щастливо сключените вече сделки, най-вече големите предприятия, които Световната банка щеше да създаде, бяха изтъкнатите доводи за оправдаване на това огромно увеличение на капитала, удвояван за втори път; защото наистина трябваше да се придаде на банката такова значение и такава сила, отговарящи на интересите, които тя представляваше. Впрочем веднага се получи резултат: акциите, които от месеци се котираха на Борсата средно по седемстотин и петдесет, за три дни се покачиха на деветстотин.
Амлен не можа да се върне от Ориента, за да председателствува извънредното общо събрание, и написа на сестра си тревожно писмо, в което изразяваше опасенията си от този начин да се тласка Световната банка в галоп, в безумна скорост. Той предполагаше, че отново при нотариуса Льолорен са направени лъжливи декларации. В действителност не всички нови акции бяха законно разпределени, дружеството остана притежател на акциите, от които някои акционери се отказаха; внесени суми за тях нямаше и затова фиктивно ги отнесоха към сметката на Сабатани. Освен това от други подставени лица, от чиновници и членове на управителния съвет акционерното дружество ставаше притежател на собствени акции, близо тридесет хиляди, на обща стойност седемнадесет и половина милиона. Положението беше не само незаконно, но можеше да стане и опасно, защото опитът е показал, че всяка кредитна банка, която играе със собствените си акции, е загубена. По госпожа Каролин отговори на брат си с весел тон, като му се присмиваше, че той станал днес боязлив и трябвало да го успокоява тя, която преди била подозрителна. Пишеше му, че продължава да бди, че не забелязва нищо съмнително, че, напротив, била възхитена от големите дела, ясни и логични, на които била свидетелка. Истината беше, че тя действително не знаеше нищо от това, което криеха от нея, и че всъщност бе заслепена от възторга си към Сакар, от вълнението, което изпитваше от симпатия към енергичността и интелигентността на този малък човек.
През декември курсът надвиши хиляда франка. И тогава тържествуващата Световна банка разтревожи големите банкери; на площада пред Борсата срещаха Гундерман, който с разсеян вид влизаше с автоматична походка в сладкарницата да купува бонбони. Беше си платил загубата от осем милиона без никакво оплакване, без някой от семейството му да чуе от устата му някаква гневна и злобна дума. Когато губеше по този начин, нещо рядко за него, той обикновено казваше, че това е добре дошло, че това ще го научи да се разсейва по-малко; и всички се усмихваха, защото не можеха да си представят Гундерман разсеян. Но този път суровият урок щеше да тежи дълго на сърцето му, тъй като положително му беше непоносима мисълта, че е бит от този неблагоразумен Сакар, че тази луда глава е изиграла него, който беше толкова хладнокръвен и толкова добре умееше да бъде господар на нещата и хората. И от този момент той започна да го дебне, уверен, че ще му отплати. Веднага, още щом започнаха да се възхищават от Световната банка, той зае позиция на наблюдател, убеден, че много бързите успехи, лъжливите процъфтявания водят до страшни катастрофи. Все пак курсът от хиляда франка беше още умерен и затова той не бързаше да се впусне в игра на понижение. Теорията му беше, че на Борсата не могат да се предизвикват събития, а само да се предвиждат и да се използуват, когато те настъпят. Само логиката царуваше в спекулирането, както навсякъде, истината беше всемогъща сила. Увеличат ли се извънредно много курсовете, те неизбежно ще паднат: понижението ще стане математически и тогава той просто ще бъде там, за да види, че сметката му е вярна, и да сложи в джоба печалбата си. И отсега още той определяше, че ще влезе в битката, когато курсът достигне хиляда и петстотин франка. Така че при хиляда и петстотин той започна по предварително изработен план да продава акции от Световната банка, отначало в малки количества, а после по-големи при всяка ликвидация. Той не чувствуваше нужда да се съюзява с играчи на понижение, считаше, че сам ще се справи, а умните хора ще почувствуват ясно истинското положение и ще играят като него. Тази вдигаща шум Световна банка, тази Световна банка, която задръстваше така бързо пазара и която заплашително се издигаше пред голямата еврейска банка, той хладнокръвно очакваше сама да се разпука и тогава само с един удар на рамото да я повали на земята.
По-късно разказваха, че самият Гундерман тайно улеснил Сакар да закупи една стара сграда на улица „Лондон“, която последният имал намерение да разруши и на нейно място да издигне големия дом на своите мечти, двореца, в който сред разкош да настани предприятието си. Сакар беше успял да убеди управителния съвет и строителите започнаха работа още по средата на октомври.
В същия ден към четири часа, след тържественото полагане на основния камък, когато се намираше в редакцията на вестника, очаквайки Жантру, който бе отишъл да разнесе съобщението за тържеството в приятелските вестници, Сакар бе посетен от баронеса Сандорф. Най-напред тя бе попитала за главния редактор, после случайно попадна на директора на Световната банка, който любезно й предложи да отговори на всички въпроси, които я интересуваха, отвеждайки я в запазения за него кабинет в дъното на коридора. И там, още при първото грубо натискане тя му се отдаде на дивана като уличница, която
