Никога няма да забравя жеста, с който ни спаси от отвратителния Буш. А освен това той е много силен човек… Когато го видите, госпожо, кажете му, че нашето малко семейство му е много благодарно.
След като Жорданови си отидоха, госпожа Каролин мълчаливо поклати гневно глава. Благодарни, за какво? Заради разорението на Можандрови? Този Жордан и жена му бяха като Дьожоа, тръгнаха си със същите думи на извинение и добри пожелания. И въпреки това те знаеха истината! Не е невежа този писател, който бе прекосил финансовия свят, презирайки парите. А пък тя продължаваше да се възмущава все повече. Не, нямаше място за прошка, калта бе много дълбока! Не се чувствуваше и отмъстена с това, че Жантру бе напляскал баронесата. Сакар всичко бе разложил.
Този ден госпожа Каролин трябваше да отиде у Мазо във връзка с някои документи, които искаше да приложи към досието на брат си. Искаше също да разбере какво ще бъде неговото поведение в случай че защитата го посочи за свидетел. Срещата бе определена за четири часа, след закриване на Борсата. И когато най-сетне остана сама, тя в продължение на час и половина подрежда сведенията, които беше събрала. Тя започваше да вижда ясно в купищата от развалини. Така на другия ден след пожар, когато димът се е разнесъл и жаравата е угаснала, човек разчиства останките с голямата надежда да открие златото от разтопените бижута. Най-напред тя се бе попитала къде биха могли да отидат парите. При потъването на тия двеста милиона, щом като някои джобове са се изпразнили, трябва да са се напълнили други. Обаче изглеждаше положително, че играчите на понижение не са прибрали цялата сума, някакъв страшен поток е отнесъл цяла една третина. В дните на катастрофа в Борсата парите сякаш потъват в земята, изчезват, полепват се по малко по всички ръце. Само Гундерман трябва да е сложил в джоба си петдесетина милиона. После Дегремон — около дванадесет или петнадесет. Споменаваше се още маркиз Дьо Боен, чийто класически удар беше успял още веднъж: играл на повишение чрез Мазо, той отказваше да се издължи, обаче бе спечелил близо два милиона чрез Жакоби, играещ на понижение; само че този път, макар и да знаеше, че маркизът като обикновен мошеник е приписал мебелите си на името на жена си, Мазо, разярен от загубите си, се заканваше, че ще му изпрати изпълнителен лист. Почти всички членове на управителния съвет на Световната банка всъщност си бяха осигурили царски дял — едните като Юре и Колб бяха продали акциите си при най-високия курс, преди да започне спадането, другите като маркиза и Дегремон бяха минали тактически като предатели на страната на играчите на понижение; освен това в едно от последните си заседания, когато дружеството беше вече в опасност, управителният съвет отпусна на всичките си членове кредит в размер на сто и повече хиляди франка. Най-сетне и някои борсови посредници, най-вече Дьоларок и Жакоби, лично бяха спечелили огромни суми, погълнати вече от двете бездънни пропасти, които никои не можеше да напълни — за първия това беше апетитът към жените, а за втория — страстта в играта. Носеше се също така и слух, че Натансон израствал като един от кралете на кулисата, понеже спечелил три милиона, като играл за своя сметка на понижение, а на повишение за сметка на Сакар; освен това той имал необикновен шанс да не бъде разорен поради огромните покупки, правени от името на Световната банка, която прекратила плащанията и кредиторите били принудени да закрият сметките, да простят дължимите суми — повече от сто милиона, обявявайки банката за неплатежоспособна. Наистина щастлив и сръчен човек излязъл този дребен Натансон, герой на толкова хубавото приключение, на което се усмихваха — да запазиш спечеленото, а да не изплатиш загубата!
Но все пак цифрите си оставаха неясни. Госпожа Каролин не можеше да установи точно печалбите, защото борсовите операции се извършваха в пълна загадка и професионалната тайна строго се пазеше от борсовите посредници. Дори нищо не можеше да се узнае, като се разтворят бележниците, в които не се вписват имената. Така че тя напразно се мъчеше да узнае сумата, която е отвлякъл Сабатани, изчезнал след последната ликвидация И откъм тази страна още един провал засягаше сериозно Мазо. Историята беше банална: посрещнат отначало с недоверие, съмнителният клиент депозира малък влог от две-три хиляди франка, играе разумно през първите месеци, докато един ден, когато вече са забравили мършавата му гаранция, става приятел на борсовия посредник и като дим изчезва на другия ден след някакъв бандитски удар. Мазо казваше, че ще принуди Сабатани да плати така, като някога бе принудил Шлосер, един мошеник от същата банда, от безсмъртната банда, която върлува на Борсата, както някога разбойниците върлуваха в гората. А левантинецът, този италианец с ориенталска кръв, с кадифени очи и с легендарна надареност, за която си шушукаха любопитните жени, беше отишъл да обира борсата в някоя чужда столица, може би в Берлин, както се разправяше, докато го забравят в Париж, където отново ще се върне добре посрещнат, за да започне пак мошеничествата си, използувайки търпимостта на заобикалящата го среда.
После госпожа Каролин състави списък на щетите. Катастрофата на Световната банка беше като едно от ония ужасни сътресения, които разтърсват цял град. Нищо не бе останало незасегнато и здраво, появиха се пукнатини в съседните къщи, всеки ден ставаха нови срутвания. Една след друга банките фалираха със силен трясък като рухващи стърчащи стени след пожар. Онемели от смайване, хората слушаха грохота и се питаха кога ще престанат разрушенията. Тя не жалеше толкова опропастените банкери, предприятия и хора от финансовия свят, обаче сърцето й страдаше за всички останали жертви — ония бедни хорица, акционери, дори и спекуланти, които познаваше и обичаше. След поражението тя започна да брои жертвите. Сред тях не бяха само нейният беден Дьожоа, глупавите и жалки Можандрови, тъжните и трогателни дами Дьо Бовилие. Съкрушила я бе и една друга драма, драмата на фабриканта на коприна Седил, чийто фалит бе обявен снощи. Тя бе видяла този човек как действува в управата и затова казваше, че е единственият член на управителния съвет, на когото би поверила и последните си су, защото го считаше за най-честния човек в света. Ужасно нещо е страстта в играта! За тридесет години този човек беше изградил едно от най- солидните предприятия в Париж, а след това за по-малко от три години го бе насякъл и така подкопал, че то изведнъж се бе превърнало в прах. Колко горчиво трябваше да съжалява за някогашните дни на труд, когато още вярваше, че може да забогатее с бавно усилие, но първата му случайна печалба стана причина да се отврати от труда, за да бъде разяждан от мечтата да спечели за един час на Борсата милион, за който честният търговец трябва да се бори пял живот! И Борсата му отнесе всичко, нещастникът беше покосен като от мълния, смазан, неспособен и недостоен да подхване отново работа с един син, когото мизерията навярно щеше да превърне в мошеник, защото този негов Гюстав, отдал се на наслади и гуляи, живееше на широка нога с дългове от четиридесет до петдесет хиляди франка и вече се бе изложил в някаква мръсна афера с полици, подписани на Жермен Кьор. После госпожа Каролин съжаляваше още един беден човечец — комисионера Масиас, макар и да не гледаше с добро око на тия посредници на лъжата и кражбата! Тя добре го познаваше, той имаше големи засмени очи и приличаше на добро пребито куче, когато обикаляше Париж, за да изтръгне няколко мършави ордера. Ако за миг той си е представял, че най- сетне е дошъл редът му да стане един от господарите на борсовия пазар, огрян от щастието, че върви по петите на Сакар, колко страшно е било за него сгромолясването, което го е разбудило от съня и го е повалило на земята с пречупен гръбнак! Той дължеше седемдесет хиляди франка и ги бе платил, макар че е могъл да използува изключителното положение като мнозина други; беше взел назаем пари от приятели, задлъжнял бе за цял живот, извършил бе тази голяма и безполезна глупост да плати, защото никой не я одобряваше, дори някои малко повдигаха рамене зад гърба му. Яда си изливаше само срещу Борсата, проклинаше мръсната професия, която упражняваше, крещеше, че човек трябва да е евреин, за да успее, и с примирение оставаше на поста си, защото все пак още се надяваше да направи голям удар, докато има будни очи и здрави крака. Но и непознатите мъртви, жертвите без име и без история, изпълваха с безмерна мъка сърцето на госпожа Каролин. Тия хора бяха цял легион, лежаха под страничните храсти, в затревените ями, а имаше и изгубени трупове, и ранени, които стенеха в агония зад всяко дърво. Колко безмълвни страшни драми, цяла тълпа от дребни бедни рентиери, от дребни акционери, вложили всичките си икономии в една-единствена акция, между тия пенсионирани портиери, посивели стари госпожици, живеещи с котките си, провинциални пенсионери, водещи редовен живот като маниаци, селски свещеници, оголели от раздаване на милостиня, и много още дребни същества с малък бюджет, разчетен точно за мляко и за хляб, толкова точен и ограничен бюджет че две су по-малко предизвикват сътресения! И изведнъж нищо — животът прекъснат, отнесен, старите треперещи ръце ужасени опипват мрака, неспособни за работа — и всички тия скромни и спокойни същества биват с един замах хвърлени в страшна нищета! Сто отчаяни писма бяха пристигнали от Вандом, където господин Файо, събирачът на ренти, беше увеличил последиците от бедствието, като изчезнал от града. Пазител на парите и акциите на своите клиенти, за чиято сметка бе оперирал и на Борсата, самият той бе започнал да играе безумно и загуби; понеже не искаше да плати, той избяга с няколкостотин хиляди франка, които се намираха в ръцете му, като разплака и хвърли в мизерия и хора от най-отдалечените чифлици около Вандом. Сътресението беше обхванало и колибите. Както при
