кожата на носа. Тя избърса ръка, преди да стисне неговата. Побърза да отмести погледа си.
— Мърси…
— Здравей.
— … това е Алекс Мансин. Работи за Световната стокова борса.
Алекс беше нисък и възпълен, с момчешко лице под посивяващата коса. Очите му обаче гледаха твърдо и в погледа му прозираше дълбочина.
— Приятно ми е да се запозная с вас, господин Фишър.
— Наричай ме Чарлс.
— Приятно ми е да се запозная с теб, Чарлс.
— … а пък това е Джеймс Маккензи Айрънбеър6, инженер по сателитите — продължи с представянето Тедърс.
— Джим.
— Дейв.
Джеймс Айрънбеър беше среден на ръст, добре сложен, с дълга черна коса, тъмни очи и мургав тен. Ръцете му бяха големи и създаваха впечатление за сила.
— И ние сме работили заедно — каза той. — Как си, Чарлс?
— Имам много работа. Ще ти разкажа по-късно.
— И Уолтър Сандс. — Тедърс посочи огромен усмихнат мъж, застанал до бара с чаша в ръка. — Играе на карти и такива работи.
Фишър вдигна вежди, после кимна.
— Господин Сандс…
— Господин Фишър.
— И така, събрахме се — обяви Тедърс. — Всички останали прегледаха чиповете.
— Аз също — обади се Фишър.
— Е, другите вече си съставиха мнение.
— Не съм сигурен — отвърна Фишър, — щом става дума за извънземна със специална подготовка.
— Точно това казаха и всички останали. Може ли да ти предложа нещо за пиене?
— Всъщност бих предпочел нещо за ядене. Идвам от друг часови пояс. Още не съм имал възможност да вечерям.
Тедърс отиде до интеркома, натисна копче и поръча храна.
— Ще ти я сервират на втория етаж — обясни той. — Предлагам всички да се качим горе и там да обмислим нещата. Може би там е малко… по-далече… от всякакви възможни действия. Така че ако някой иска да си вземе нещо за пиене, по-добре е да го направи сега.
— Ще изпия един джин с тоник. — Мърси се изправи на крака.
— Не е ли по-добре да изпиеш чаша чай? — попита я Елизабет. — Много е хубав.
— Не. Предпочитам джин с тоник.
Тя отиде до бара и си приготви коктейла. Елизабет и Тедърс се спогледаха. Той сви рамене.
— Зная какво си мислите — Мърси все още беше обърнала широкия си гръб към тях, — само че грешите.
Стоящият до нея Уолтър Сандс се ухили и се извърна настрана.
Тедърс ги изведе от стаята и те поеха след него нагоре по широка стълба.
Стаята, в която ги въведе, се намираше в предната част на сградата. В средата й имаше голяма маса, а на нея — малък уред. Шест удобни на вид кресла бяха наредени около масата. Вляво имаше канапе и четири по-малки маси покрай стените вляво и вдясно. Три транспортни кабини, всяка от които побираше по няколко души, бяха инсталирани до задната стена. Тедърс спря на прага и посочи към разделящия се коридор.
— Чарлс — каза той, — вратата на твоята спалня е втората вляво, ето там.
После се обърна.
— Разположете се удобно. Ще работите в тази стая. Тук постоянно трябва да има двама души, които да се вслушват, за да открият извънземната, а в това време останалите ще почиват. Може да се групирате по двойки по свой избор. Това малко устройство на масата е аларма. Щом натиснете копчето, из цялата сграда ще се разнесе пронизителен звън.
Ако сте по стаите си и го чуете, трябва бързо да се събудите и да се съберете тук. Може да използвате транспортните кабини, за да се измъкнете оттук, ако всякакви други действия не дадат резултат…
— Почакайте за минута — обади се Алекс Мансин, — всичко това, разбира се, е много важно, но ти току-що повдигна един въпрос, който ме безпокои, както вероятно и останалите. А именно: докъде се простират нашите задължения? Да кажем, че открием извънземната и подадем алармения сигнал. След това какво? Аз съм телепат, но мога също така да предавам мисли на други хора дори те да не са телепати. Навярно бих могъл да облъча това същество с объркващи образи и потискащи чувства. Може би останалите са в състояние да извършат други неща. Не зная. Трябва ли да опитаме?
— Уместна забележка — потвърди Уолтър Сандс. — Аз мога да влияя върху начина, по който падат заровете. Предполагам, че ще съумея да повлияя върху зрителните нерви на друг човек. Всъщност зная, че съм в състояние да го направя. Бих могъл временно да ослепя човек. Да опитам ли нещо от този род или просто да оставим защитата на безкомпромисните момчета, щом противникът се появи?
— Не можем да искаме от вас да рискувате живота си — отвърна Тедърс. — От друга страна, ще ни окажете огромна помощ, ако успеете да извършите нещо от този род. Смятам да ви оставя вие да изберете. Но колкото повече сторите, толкова по-добре, дори това да е само прощалният ви салют.
— Чарлс и аз веднъж обединихме мисловните си сили, за да предадем съобщение при много трудни обстоятелства — каза Елизабет. — Чудя се какво би станало, ако всички заедно опитаме да го сторим и насочим въздействието срещу извънземната?
— Мисля, че вие трябва да решите — отговори Тедърс. — Но ако смятате да опитате, недейте просто безразборно да изстрелвате енергия срещу всичко. Може би ще получим помощ отвън.
— Ще се научим бързо да разпознаваме охраната, ако вече не сме го направили — обади се Сандс.
— Ала е възможно случайно да доловите мислите на някой, който не е от охраната — заяви Тедърс. — Не желая да се опитвате да изпържите предния му мозък само защото изглежда малко по-различен.
— Какво искаш да кажеш? Кой е той? — настойчиво попита Мърси. — Мисля, че е по-добре да ни обясниш.
— Името му е Уилям Блакхорс Сингър, той е индианец следотърсач от племето навахо — отговори Тедърс. — На наша страна е.
— Това да не е онзи приятел, който на практика набави екземплярите за онази междузвездна зоологическа градина в Калифорния? — попита Джеймс Айрънбеър.
— Същият.
— И какво по-точно смята да прави той?
— Не зная със сигурност. Но каза, че ще помогне.
Всички смаяно се вторачиха в Тедърс.
— Защо не знаеш? — попита Фишър.
— Той мисли, че извънземната може също да е телепат. Не иска да рискува тя да узнае плановете му от нас. Смята също така, че навярно ще съумее да блокира телепатичните й способности — поне за известно време.
— Как? — запита Сандс.
— С някакво средство, свързано с мислене по първичен начин. Не ми е много ясно.
— Звездния следотърсач — изрече Айрънбеър. — Чел съм за него, когато бях дете.
— Да не ти е роднина или нещо подобно? — И Фишър отиде до едно кресло и седна.
Айрънбеър поклати отрицателно глава.
— Баща ми беше сиукс от Монтана. Той е навахо от Аризона или Ню Мексико. Няма начин. Чудя се как може да се мисли първично?
По коридора се зададе мъж с поднос в ръце. Когато го внесе в стаята, Тедърс кимна към Фишър. Мъжът го поднесе и вдигна салфетката. Фишър започна да се храни. Айрънбеър седна срещу него. Елизабет издърпа креслото вдясно от Фишър, Сандс — онова вляво от него. Мансин и Мърси се настаниха до
