Окото на котката

обръща и пак нищо. Третия път му се струва, че се завърта и съзира пробягваща сянка. Четвъртия път тя е там, чака го. Край купчина кости стои койот.

— Ела — казва животното и поема назад. Той го следва и то го води сред сенките. — Побързай — подканва то и вече се отдалечава с големи скокове. Струва му се, че дълго време се движат през тайни места. Тъмни места. Забравени места. Дора ги следва. Светлина на огньове и танцьори. Звуци от удряне на рогови пръстени от опашката на гърмяща змия и думкане на барабани. Нощен клуб пред замъгления от изпитото уиски поглед. Прашната повърхност на Водан IV; приличните на танкове зверове, които я населяват. Кости под краката, кости навсякъде наоколо. Пропадане, пропадане… Шумове зад гърба му. Сянката му върви пред него, докато той преследва пухкавата опашка на Палавника.

— Къде отиваме? — вика той.

— Навън и нагоре, навън и нагоре — долита отговорът. Сянката му изведнъж е обгърната от сянката на нещо по-голямо, дошло откъм гърба му. — Побързай! Навън! Нагоре! Побързай!

Събужда се с усещането, че трябва спешно да действа. Денят зад прозорците е притъмнял. Какъв беше този шум по стълбите?

Навън и нагоре? Прекалено настойчив призив, за да го пренебрегне. Почти чуваше койота зад прозореца.

Стана, прекоси стаята, погледна навън. Имаше авариен изход. Дали го беше забелязал, когато се нанасяше? Не си спомняше.

Вдигна прозореца и пристъпи навън. Не поставяше под съмнение предупреждението. Струваше му се, че все още се движи сред видяното насън. Изглеждаше напълно разумно да продължи във вече поетата посока. Вечерният въздух беше хладен, уличните светлини осветяваха пътя отдолу. Този влажен, остър мирис, носен от бриза… Сена?

Нагоре!

Изкачи се по стълбата. С известна трудност успя да се прехвърли на наклонения покрив. По „Рю де-з- Екол“ се движеха хора, но никой не поглеждаше нагоре. Започна да се придвижва вдясно, като се опираше с пръстите на краката си във водосточния улей, плъзгаше ръце по покривната плоча. Усещането, че всичко става насън, не го напускаше. Мина покрай комини и сателитна антена. Забеляза пред себе си ъгъл. Долетя слаб, глух, тътнещ звук, сякаш някой блъскаше по някаква врата долу, вляво от него. Забърза.

Последвалият цепещ трясък съвсем слабо раздвижи въображението му. Сега вече кабината беше доста близо, стига той да се озове на земята…

Движеше се, сякаш следваше магическа пътека, която го водеше към втори авариен изход, изникнал пред погледа му. Дори шумът на преследването — огромно туловище се измъкна от прозореца му, застърга по металната стълба, а после се изправи на задните си крака и задраска по ръба на покрива — му изглеждаше като част от някаква пиеса, в която той не беше дори заинтригуван зрител, да не говорим за главен герой. Продължи да се движи механично, почти без да осъзнава, че преследвачът му се обръща към него — не с думи, а с чувства, които при тези обстоятелства би било нормално да му се сторят обезпокоителни.

Хвърли бърз поглед назад, след това зави зад ъгъла — точно навреме, за да види как огромната, странно оформена фигура в черно се прехвърля на покрива. Дори когато водосточният улей не издържа тежестта и се счупи, а фигурата безуспешно размаха лапи, за да се улови за нещо по сградата, той не почувства прилив на адреналин. Когато започна падането надолу, чу как съществото вика:

— Днес късметът е на твоя страна. Използвай го колкото можеш по-добре! Утре…

Думите и движенията секнаха, когато създанието се строполи в храсталаците долу. И едва тогава му се стори, че внезапно се пробужда, осъзна, че светът реално съществува, че неговото положение преди малко беше опасно. Вдъхна дълбоко студения нощен въздух, прехвърли се на пожарната стълба и започна да слиза.

Когато се озова на земята, фигурата все още представляваше тъмна маса в растителността покрай платното на la rue. Правеше слаби движения и издаваше хрипове, но, изглежда, не беше в състояние да продължи преследването.

Чак когато бързешком влезе в кабината, извика новите координати и ги кодира, Били започна да се чуди.

ДИСК III

КОМПЮТЪР ЗАВЕЖДА ИСК ЗА НАРУШЕНО ПАТЕНТНО ПРАВО

БРГ–118, носител на Нобелова награда за медицина за 2128 г., заведе тази сутрин иск в окръжния съд на Лос Анджелис, според който фармацевтичната компания „Джей и Джей“

СПЪТНИКОВ КРАДЕЦ НАНАСЯ НОВ УДАР

Ценни експериментални елементи са задигнати от „Берга–12“ от неизвестно лице или лица при повреда в електрозахранването, която се смята, че е причинена от

СЛЪНЧЕВАТА РЕГАТА ПОТЕГЛЯ В ЧЕТВЪРТЪК

НАМЕРЕНА БРУТАЛНО УБИТА РЕПОРТЕРКА

В отдалечена станция за транспортни кабини в северната част на щата Ню Йорк разкъсаното тяло на репортерката Вирджиния Калкоф

Не знам какво ще правя по-нататък…

ПРОЛЕТНИ БУРИ ПОРАЗЯВАТ ЮГОЗАПАДА

СПРЯНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНИ СЪРЦА ОТ СЕРИЯ 12

Като се извинява за неудобствата

Веднъж по време на своите странствания преди идването на Найенезгани пакостникът Койот се натъкнал на Пътешестващата скала. Скалата го заговорила и той й отвърнал. Сторило му се забавно, че огромна каменна маса притежава разум, и той незабавно започнал да й се подиграва.

Най-напред изрисувал уродливо лице от едната й страна.

— Приятелко Скала, нещо си намръщена — подкачил я Койота.

— Не ми харесва лицето, което си ми дал — казала му тя.

— А освен това си и плешива — добавил Койота. — Сега ще оправим това.

Качил се на Скалата и се изходил.

— Отиват ти кафяви къдрици.

— Дразниш ме, Койоте — рекла Скалата.

— Отивам на лов и след малко ще се върна, за да наклада огън в основата ти и да си сготвя вечерята — заявил Койота.

— Може би аз също ще трябва да ида на лов — отбелязала Скалата.