Разбрах, че разширяването ми поне отчасти зависи от увеличения брой зрими неща, чиято същност всмуквах в себе си, докато пътувахме — и отчасти в съответствие със законите на Бойл и Чарлз, които извадих от ума на Пол една вечер, когато той започна да си спомня за студентския живот. Но не мога съвсем честно да смятам себе си за газ. Макар че съм прикован към физическата равнина, тук не съм проявен напълно и мога частично да се оттегля с лекота; изцяло е по-трудно. Ограничавам се върху дадена площ и се движа с помощта на собствената си воля. Не съм сигурен как става и това. Осъзнах обаче, че цялостният ми обем се увеличава и че способността ми да извършвам физически действия се подобрява — също както стана със зайците. Реших да гледам на цялото пътуване като на образователно преживяване. Всяко ново нещо, което научавах, би могло в крайна сметка да има някакво значение в моето търсене на самоличност и цел.
И аз научавах все нови и нови неща — някои от тях — безкрайно странни. Например, когато мъжът с наметалото и качулката се появи сред групата, усетих лека вълна като от тих ветрец, ала тя беше нематериална; чух нещо като ниска нота и видях маса плуващи цветове. После всички, включително и човекът, който стоеше на пост, заспаха. Последваха още движения, цветове и звуци. След като наскоро научих значението на думата „субективен“, мога спокойно да кажа, че всички те бяха точно такива, а не осезаеми. След това наблюдавах с интерес как той промени спомените на спящите, отнасящи се до Пол. Разбрах, че съм изключително чувствителен към магическите лъчения. Усещах, че сякаш лесно бих могъл да променя онова, което той правеше. Ала не виждах причина да го направя и затова просто наблюдавах. Съдейки по малкото ми познания за тези неща, ми се струваше, че този има необикновен стил — начинът, по който местеше силите между равнините, беше особен. Да. Внезапен спомен за един случай на насилие засили това мое впечатление. Той беше странен, но аз виждах как прави всичко.
После той застана до Пол и стоя доста дълго — не можех да се сетя какво смята да прави. Използваше някаква сила, различна от тази, която беше използвал само преди минути, и аз не я разбирах. Когато протегна ръка и докосна рамото на Пол, нещо в мене се сгърчи в спазъм. Защо — не знаех, но се преместих по-наблизо. Бях свидетел на целия разговор и на трансформациите в облика на Пол. Когато мъжът покри драконовия белег, изведнъж открих, че ми се иска да закрещя: „Не!“ Но, разбира се, аз нямах глас. Докато гледах как прави това, се раздразних, макар и да знаех, че белегът е останал недокоснат под заклинанието. Знаех още, че Пол може да разруши това заклинание, когато си поиска. Какво ми каза тази реакция за самия мене, не бих могъл да кажа.
Но после, когато Пол стана и последва кратка и бърза размяна на сили между двамата мъже, се втурнах към Пол и проникнах в тялото му, за да проверя за увреждания. Не открих нищо, което да ми изглежда трайно увредено, и затова го оставих в покоите на съня.
След като се оттеглих, се заех да издирвам другия. Не бях сигурен защо, нито пък какво трябва да правя, ако успея да го намеря. Но той си беше тръгнал бързо и наоколо нямаше нито следа от него, така че въпросите останаха да висят.
Тъкмо тогава се натъкнах на зайците и ги унищожих, а също и храста, под който се бяха сгушили. Веднага се почувствах по-силен. Започнах да гадая защо изобщо съм реагирал така. Питах се и какво стои зад тези ми реакции и дали съм създаден за толкова безплодна функция като самонаблюдението.
Никой от компанията, включително и Ибал, изглежда не забелязваше променения външен вид на Пол. И никой не се обръщаше към него по име. Сякаш всеки от тях го бе забравил и му беше неудобно да разкрие това пред останалите. Обикновено тези, които го заговаряха, се обръщаха към него с „Луд жезъл“ и на Пол дори не му се наложи да използва името, което си беше подготвил. Той едновременно се радваше на защитната си промяна, но и се ядосваше, че Ибал бе забравил намерението си да му разкаже нещо за Рондовал. Каквото и да беше то. Той не смееше и да подхване нещо за Рондовал, тъй като не знаеше доколко силно е заклинанието на непознатия.
Две вечери по-късно, когато седнаха да хапнат, Ибал подхвана със странен глас:
— Е, Луд жезъл, разкажи ми какви са ти плановете — рече той, докато предъвкваше нещо меко и кашкаво с няколкото си останали зъба. — Какво смяташ да правиш на събора?
— Да уча — отвърна Пол. — Бих искал да се запозная с някои практикуващи колеги и да придобия повече опит в Изкуството.
Ибал се изкиска с влажен смях.
— Защо не излезеш и кажеш, че търсиш покровител за своето посвещаване? — попита той.
— Ще бъде ли уместно? — на свой ред попита Пол.
— Ако някой майстор те подкрепи.
— И каква е ползата?
Ибал поклати глава.
— Трудно ми е да повярвам, че си толкова наивен. Ти къде си израсъл?
— На едно място, където подобни въпроси никога не са възниквали.
— Предполагам, че мога да ти повярвам, ако се опитам, тъй като ти наистина си Луд жезъл. Добре. Честно казано, понякога намирам невежеството за много освежаващо. Преминаването през ритуалите, включени в посвещаването, ще даде в резултат подреждане на твоите светлини. Това ще ти позволи да управляваш по-големи количества от енергията, която просмуква всичко. То ще позволи силата ти да нарасне — нещо, което не може да стане иначе.
— А този път в Белкен, по време на събора, ще има ли посвещавания?
— Да. Аз смятам Нурф да бъде посветен там… Защото усещам, че Сухуй все още не е готов. — Той посочи към по-едрия от чираците си — младеж с тъмни очи и светла коса. Сухуй се намръщи и отмести поглед.
— И след като един чирак мине през посвещаване, той вече е самостоятелен, така ли? — попита Пол.
— Да, макар че обикновено след това остават още известно време със своя господар, за да научат някои тънкости в Изкуството, които може да са пренебрегнали, докато са изучавали основите.
— Е, ако не успея да си намеря покровител, май ще трябва самичък да се оправям в живота.
— Ако познаваш опасностите на посвещаването…
— Не ги познавам.
— Смъртта и лудостта са най-главните. От време на време се случва да спохождат неколцина, които все още не са били готови.
— Мога ли да взема няколко урока, така че да съм напълно подготвен?
— Можем да го уредим.
— Тогава бих искал.
— В такъв случай, аз ще стана твой покровител — в замяна на твоята добра воля спрямо мене в бъдеще. Винаги е добре да имаш и някой друг приятел от занаята.
Тази нощ сънищата за портите и за странната земя отвъд нея не се върнаха, нито пък през някоя от останалите нощи до пристигането им на събора. Дните си минаваха по един и същи начин и те продължаваха да пътуват, докато най-накрая само промененият му външен вид напомняше на Пол, че наистина се е случило нещо необикновено. Когато се заизкачваха нагоре, теренът се промени, макар и наклонът да беше по-полегат, отколкото онзи, когато слизаха от Рондовал. Самият Белкен беше огромен, черен връх, приличащ на кучешки зъб. Беше изпъстрен с многобройни пропасти, а по него не растяха никакви дървета. Онази вечер, когато го съзряха за първи път, той сякаш беше очертан със слаба бледа светлина. Миша ръкавичка дръпна Пол настрани и те се спряха, за да го погледат.
— Сигурен ли си, че знаеш в какво ни въвличаш?
— Ибал ми описа накратко ритуалите на посвещаването — отвърна Пол, — и ми създаде представа, какво да очаквам на различните етапи.
— Не точно това имах предвид — възрази Миша ръкавичка.
— Ами какво тогава?
— В Рондовал някакъв магьосник се опита да те убие. Миналата седмица пък се появи някакъв друг очевидно, за да ти помогне. Имам чувството, че си забъркан в нещо гадно и магьосническо… И ето те на тръгнал си да навлизаш сред цялата тази омагьосана сган и да опитваш нещо твърде опасно, ако не си
