— Можеш да се опиташ да се спазариш с него.
— Може. Наистина ли видя Джелерак да…?
— Боя се, че да.
Холрън поклати глава.
— Трябва да запиша цялата история веднага, щом се приберем, за да мога да докладвам на Съвета. Може дори пак да се върна при тях. Идиотската им политика няма вече никакво значение.
Изкачиха стълбата, стигнаха до стаята с огледалото и влязоха.
— Довиждане — каза Ходжсън.
— На добър час — пожела му Дилвиш.
Холрън влезе в огледалото. Арлата кимна и се усмихна на Ходжсън; тя и Дилвиш поведоха Стормбърд през огледалото. Деркон и Блек ги последваха.
За миг реалността леко се изкриви. Усетиха пронизващ студ и се появиха в кабинета на Холрън.
— Вън! — заповяда собственикът незабавно. — Отведете този кон навън в залата! Само няколко спретнати кафяви купчинки ми липсваха на пентаграмите! Вън! Вън! Ти, Деркон, почакай малко! Тъкмо гледах жезъла ти. Бих искал да го имам в колекцията си. Какво ще кажеш да ти дам един от Зелените Жезли на Омалскин, Смущаващата Маска и едно чувалче приспивателен прах от Фрилиан за него?
Деркон се обърна и огледа предметите, които Холрън измъкваше от полиците.
— Ами не знам… — започна Деркон.
Блек се приведе напред.
— Зеленият жезъл е фалшив — каза той на Холрън.
— Какво искаш да кажеш? Работи си. Платил съм цяло състояние за него. Ето, ще ти покажа…
— Видях унищожаването на оригиналите в Сангласо преди хиляда години.
Холрън свали жезъла, с който бе започнал да изписва огнени фигури из въздуха.
— Много добра имитация — добави Блек, — но мога да ти покажа как да ги проверяваш.
— По дяволите! — изруга Холрън. — Само да пипна оня тип. Той ми каза…
— Онзи Колан на Силата от Мюри също е менте.
— Подозирах го. Кажи ми, би ли приел да работиш за мен?
— Зависи колко ще останем тук. Ако не се намери място за коня…
— Ще намерим място! Непременно ще намерим! Винаги много съм си падал по конете…
Отвън, в слабо осветения коридор, Арлата погледна Дилвиш.
— Уморих се — каза тя.
Той кимна.
— Аз също. Какво ще правиш, като си починеш?
— Ще се върна у дома — отвърна тя. — А ти?
Дилвиш поклати глава.
— Отдавна не си бил в страната на Елфите, нали?
Той се усмихна, когато останалите се появиха от към стаята.
— Елате — каза Холрън. — Оттук. Имам нужда от гореща вана. И от храна. И от музика.
— Да — каза Дилвиш, докато го следваха нагоре по тунела, — не съм бил отдавна. Прекалено отдавна.
Отзад Блек изпръхтя нещо, което никой от тях не разбра. Светлината наоколо се усили. Стените заискриха. Някъде в света черните гълъби гукаха, докато магьосниците вървяха към своя подслон и своя покой.
Информация за текста
© 1997 Роджър Зелазни
© 1997 Михаела Михайлова, превод от английски
Roger Zelazny
The Changing Land, 1997
Сканиране: Mandor, 2010
Разпознаване и редакция: ti6anko, 2010
Издание:
Роджър Зелазни. Изменящата се земя
Редактор: Лидия Манолова
Коректор: Нина Ганева
ИК „Пан“, 1997
ISBN 954–657–134–2
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15581]
Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00
