история и неизбежно следват вече действащите сили, които от своя страна са толкова мощни, че едва ли сме в състояние да се противопоставим на основния курс, който те ни определят. Технологиите, например, трябва да напредват. Това на свой ред ще доведе до растеж на бюрокрацията в държавата. Процъфтяващото производство ще направи живота толкова лесен, че икономическата принуда няма да бъде достатъчна сама по себе си, за да задържи хората в непривлекателните професии. Той се оказа прав в тези свои предположения и за по-слабо развитите страни, запалили се по политическата система, предложила им най-бърза индустриализация. Оттам, тяхното бъдеще тръгва по стъпките на нашето…
— Хейлбронър е бил проницателен мъж — отбеляза Денис, — но вие не можете да вървите все по тая крива. Системата ще претърпи крах преди…
— Технологията е доказала своите възможности да открива разрешение на създадените проблеми.
— Но в недостатъчна степен и недостатъчно бързо. Светът все така се разраства, надстройва, свръхпроизвежда некачествени неща. Стандартът на живот е твърде висок, когато хората живеят от индустрията, вместо да бъде другояче. Торо…
— Торо, Русо и компания са искали да видят всички ни, заживели отново в гората.
— Русо често е бивал погрешно разбран, а Торо изобщо не е казвал подобно нещо. Това, към което те са се стремили, смятам аз, е било нещо като наука за оптимума, разбиране за това колко голямо, сложно, механизирано и гъсто населено трябва да бъде едно общество — за да осигури най-добрия възможен живот за хората си, една наука — за да определи тези неща и воля за да се ръководят от тях. Те не са искали завръщане в гората, а да намерят най-точното средно положение между базата и надстройката. Това е съкровеното желание и на Децата.
Дик помълча и после рече:
— Това звучи много благородно и личи, че сте искрен. Аз естествено не съм против идеализма. Ние се нуждаем от идеали. Чувствам обаче, че Хейлбронър е имал право. Ние пишем историята на бъдещето предварително. Надявам се и вярвам, че един ден нещата ще потръгнат по вашия начин. Ние обаче ще трябва най-напред да дадем голям тласък, да пренасочим много енергии. Това нещо ще трае поколения напред. Не може да се постигне за един ден. А най-малко пък може да се постигне чрез произволни насилнически действия.
— Нямаме толкова време — отвърна Денис. — Аз вярвам също така, че ще опровергаем Хейлбронър за начина, по който пишем историята на бъдещето, ако сме твърдо решени да се поучим от грешките на миналото.
— Ако това все пак не стане, не вярвам да последва чак апокалипсис.
— Надявам се да сте прав, но същевременно силно се съмнявам.
Дик стана.
— Ще трябва да се прибирам вече. До скоро.
Денис кимна.
— Довиждане.
Дик побърза да се отдалечи от дребната фигурка на пейката, без да поглежда назад. Влезе в къщата и подмина дневната, без да продума на Вики и Лидия, които седяха на канапето. В кухнята си наля едно силно питие, пресуши го, сипа си второ и бавно се върна в предната стая.
— Още не мога да повярвам — каза той, свил се в едно кресло. — Само допреди седмици той вегетираше. А сега… Лидия, ти ми каза, че е в контакт с човека, но не и че е обсебен изцяло от личността му.
— Това е ново развитие на нещата — обясни Лидия. — Случи се след разговора с теб, преди завръщането ти.
— Той даже не се и отклонява от твърденията на мъжа. Отвръща на нови стимули сякаш е Лайшман.
— Така е.
— Докога ще продължи това?
— Не се знае.
— Това добър или лош знак е?
— Добър е според мен. Независимо от това, което се случва сега, би трябвало да има някакъв остатък, някаква следа от синапсическите процеси, развили се преди.
— Но той ще расте с мисълта, че е Лайшман?
— Не и ако ние се намесим, което ще направим, ако ефектът продължи прекалено дълго. Важното в момента е, че там има нещо, има някаква активност под черепа. Мозъкът му се нуждае от работата, която получава. Твърде дълго е стоял неизползван.
— Мислите, които го спохождат обаче не са детински. Това са мисли на възрастен. Няма ли вероятност това преждевременно израстване да наруши по-нататъшното му развитие?
Вики се засмя и Дик сякаш чак сега я забеляза.
— Нима забравяте, че именно бомбардирането с мисли на възрастни е първопричина за неговия проблем! Днес, той поне се е научил да ги филтрира и да се съсредоточава само върху един чужд мозък. Какво от това, че го прави единствено с Лайшман? Оттогава насам съм разговаряла надълго и нашироко с него. Този Лайшман хич не е толкова лош тип. Всъщност, аз много го харесвам. Той е идеалист и…
— … убиец — довърши Дик. — Няма що — страхотен човек си е изкопал нашият син. Лидия, дали това ще му навреди за в бъдеще?
— А на теб навредило ли ти е? — попита тя. — Или пък на теб, Виктория? Вие и двамата сте били изложени на мислите на възрастни хора още в ранното си детство. Бил ли е някой от вас постоянно увреден от този опит?
— Изложени, но не и напълно обсебени — уточни Дик. — Има голяма разлика.
Лидия кимна.
— Добре — рече тя. — Разбира се, че съществува опасност от продължително влияние. Аз обаче съм убедена, че терапията може да го поправи, ако то се случи. Но бих изчакала, докато се насъбере материал преди да се занимавам с проблема на идентичността.
— Доколко Денис е зависим от Лайшман? Имам предвид какво би се случило с Денис, ако в този момент човекът падне убит? Ще продължи ли да се мисли за Лайшман или ще се откъсне отново?
— Това е един от онези въпроси, на които просто не можем да отговорим при фактите, с които разполагаме. Все още има връзка. Той очевидно усеща всичко, което става с човека. Но все пак действа независимо, макар и от гледната точка на самоличността на другия. Не зная къде минава границата.
— Мисля, че е по-добре да го разберем. Тази информация ще ти бъде необходима, когато дойде време да го измъкваме.
— Ще се справя с проблема, когато стане нужда.
— Хрумна ми нещо — каза Дик. — Между другото, какъв е Денисовият обхват? Той не изпуска Лайшман на повече от сто мили, сега, когато се е завърнал. Но преди го е следвал и отвъд петстотин мили. Къде ли се простира горната му граница?
Лидия поклати глава.
— Отново липсват данни.
— Точно така — рече Дик, — обаче бих искал да разбера. Когато един ден мозъкът му бъде оформен и зрял, възможно е да се окаже най-великият телепат в цялата история на човешкия род.
— Сигурно — отвърна Вики. — Там е и коренът на неговия проблем.
— Ами ако го взема със себе си в Европа през следващия месец? Ще е имал достатъчно време да се занимава с новите си синапси. Ще го изтеглим извън обсега на Лайшман и ще видим дали е все още зависим от този човек или е натрупал достатъчно, за да продължи да съществува вече като самостоятелна личност.
— Не бих ви съветвала да го правите — поклати глава Лидия. — Ами ако просто изпадне пак в кататония?
— Тогава ще го върнем обратно и ще го оставим да си бъде Лайшман още известно време.
— Проблемът е, че не знаем дали ще установи отново контакт с Лайшман. Възможно е да си остане откъснат.
— Тогава твоята теория е погрешна и колкото по-рано го установим, толкова по-добре.
