ми кажете как го постигате.
Карде се усмихна отново:
— Такива тайни струват много. Разполагате ли с такава ценна информация, която да размените срещу нея?
— Сигурно не — спокойно отвърна Люк. — Но отново изразявам увереност, че Новата република с готовност ше плати пазарната й стойност.
Контрабандистът отпи от напитката и погледна замислено към джедая над ръба на чашата.
— Предлагам ви сделка — каза той и постави чашата на масичката до себе си. — Вие ще ми кажете зашо Империята изведнъж започна да проявява толкова силен интерес към вас, а аз ще ви открия тайната, защо джедайските умения тук не действат.
— Защо не попитате направо някого от имперската флота?
Карде се усмихна:
— Не, благодаря. Не бих искал да се замислят откъде се е появил внезапният ми интерес към вас, особено след като отклонихме искането им да вземем участие във вашето издирване, позовавайки се на по-належащи задачи.
Люк го погледна изненадано:
— Не сте участвали в моето търсене?
— Не, не сме — Карде сви устни. — Залавянето ви е една от малките иронии на съдбата, които правят живота толкова интересен. Връщахме се от един курс за доставка, когато Мара изведнъж ни изкара от хиперпространството и програмира нов курс на кораба.
Люк изучаваше каменното изражение на Мара.
— Страшен късмет.
— Може би — отговори Карде. — В крайна сметка се озовахме в онази ситуация, която толкова се надявах да избегнем.
Люк протегна ръце с дланите нагоре:
— Тогава ме пуснете да си ида и да се престорим, че нищо не се е случило. Ще ви дам думата си, че ще запазя в тайна срещата си с вас.
— Все някога Империята ще разбере — поклати глава Карде. — Новият командващ е изключително вещ в събирането на късчета информация и подреждането им в цялостна картина. Според мен най-добрата възможност за вас е да успеем да намерим удовлетворяващо и двете страни решение. Сигурно има начин да ви пуснем и въпреки това да дадем на Империята това, което иска — той леко наклони глава. — Отново стигаме до първия ми въпрос.
— И от там до отговора — отвърна Люк. — Наистина нямам представа, какво иска от мен Империята — поколеба се, Лея вече би трябвало да е извън обсега на силите на Империята. — И все пак мога да ви кажа, че въпросът не е само до мен. Имаше и две нападения срещу сестра ми Лея.
— Опити за убийство? Скайуокър се замисли.
— Май не. Онова, на което присъствах, приличаше повече на опит за отвличане.
— Интересно — промърмори Карде и погледът му се зарея някъде в празното пространство. — Лея Органа Соло. Обучава се да стане джедай като брат си. Това би могло да обясни последните действия на Империята.
Люк почака, но в следващите секунди стана ясно, че Карде няма да продължи мисълта си на глас.
— Споменахте за компромис — напомни той. Контрабандистът поклати глава и отново насочи вниманието си към пленника.
— Да. Хрумна ми, че Империята може да се интересува от вашата привилегирована позиция в управлението на Новата република и че се опитва да получи вътрешна информация за работата и намеренията на Временния съвет. В такъв случай може да успеем да се споразумеем да ви освободим, а на имперската флота да предоставим вашия дроид.
Стомахът на Люк се сви на пареща топка:
— Няма да им свърши никаква работа — отговори възможно най-спокойно. Мисълта да продаде Арту за роб на Империята… — Арту никога не е присъствал на срещите на съвета.
— И все пак знае твърде много за вас — изтъкна Карде. — Както и за сестра ви, за нейния съпруг и останалите високопоставени лица от Новата република — сви той рамене. — Разбира се, това е хипотетичен въпрос. Фактът, че вниманието на Империята е съсредоточено изключително върху единствения джедай и евентуалния негов последовател от Новата република, означава, че имперските сили не се нуждаят единствено от информацията. Къде бяха извършени двете предишни нападения?
— Първото на Бимисаари, а второто — на Бпфаш. Карде кимна:
— Имаме наш човек на Бпфаш, вероятно той ще може да проследи действията на имперските сили там. Опасявам се, че дотогава ше трябва да останете тук като наш гост.
Думите му прозвучаха недвусмислено като знак за приключване на разговора.
— Позволете ми да изтъкна едно последно нещо — каза Люк. — Независимо какво ще се случи с мен или дори с Лея, Империята е обречена. В Новата република има повече планети, отколкото под управлението на имперските сили, и броят им нараства с всеки изминал ден. В крайна сметка ще победим, дори и само заради численото ни превъзходство.
— Доколкото си спомням, това беше и основният аргумент на императора, когато обсъждаше вашия бунтовнически съюз — сухо възрази контрабандистът. — Но това е основният проблем в нашата дилема, нали? Ако не ви предам на Империята, тя ще търси начин да даде воля на гнева си и да ми отмъсти, докато в дългосрочен план Новата република има по-големи шансове да спечели войната.
— Само ако той и сестра му са неотлъчно там и държат Мон Мотма за ръчичката — презрително се намеси Мара. — Ако…
— Ако ги няма, крайният резултат става далеч по-неясен — съгласи се Карде. — Във всеки случай благодаря ви за отделеното време, Скайуокър. Надявам се, че ще вземем решение, без да се бавим много.
— О, не се притеснявайте заради мен — отвърна Люк. — Планетата изглежда доста приятна и не бих имал нищо против да прекарам още няколко дни тук.
— Не се заблуждавайте — предупреди го Карде. — Моите два ворнскъра имат доста горски сродници, неполучили домашно възпитание.
— Разбрах — кимна Люк.
Ако все пак успееше някак да се измъкне от лагера на Карде и да отхвърли онова, което възпрепятстваше джедайските му умения…
— И не разчитайте на силата да ви защити — почти нехайно добави Карде. — В гората ще бъдете също толкова безпомощен, а дори и повече — погледна към дървото, което се извисяваше над тях. — Освен всичко друго там има много повече йосаламири, отколкото тук.
— Йосаламири? — Люк проследи ръката му с поглед и за пръв път забеляза слабоватите сиво- кафеникави същества на клона над главата на домакина. — Какво представляват?
— Те са причината вие все още да сте там, където ви поставихме — отговори Карде. — Изглежда, притежават необикновената способност да отблъскват Силата, да кажем, че създават мехури, в които Силата не действа.
— Не бях чувал за тях — каза Люк, чудейки се дали в думите на контрабандиста има някаква истина. Йода и Бен не бяха споменавали подобна възможност.
— Мнозина не са чували за тях — съгласи се Карде. — А в миналото повечето от запознатите със способностите на йосаламирите са предпочитали да запазят тайната. Джедаите от Старата република избягваха планетата по очевидни причини, поради което доста групи контрабандисти още тогава установиха тук своите бази. След като императорът унищожи джедаите, повечето контрабандисти си заминаха, тъй като предпочитаха да са по-близо до оживените търговски пътища. Сега, когато джедаите отново се завръщат — кимна сериозно към Люк, — вероятно част от тях ще се появят отново. Местното население едва ли ще изпадне във възторг от това.
Люк погледна към дървото. Сега, когато вече знаеше какво да търси, успя да види още няколко йосаламира, увити около клоните.
— Какво ви кара да мислите, че точно йосаламирите, а не нещо друго е причината за възникването на
