същото, с едно изключение — в средата, на малко празно място, явно специално освободено от струпаните кутии, се мъдреше усмирителен колан за дроид. Хан го погледна изненадан. Коланът не беше свален правилно, не бяха разкопчани всички закопчалки и дори не беше сгънат. Едва ли някой от хората на Карде би постъпил така немарливо. В средата по пода се виждаха леки драскотини. Навярно бяха издълбани от буксуващите колелета на дроида, докато се е опитвал да се освободи. Вратата зад него се отвори. Хан се завъртя, в ръката му мигновено се появи бластер.
— Май сте се заблудили — спокойно каза Карде. Погледът му бързо обиколи стаята. — А и генерал Калризиан е изчезнал.
Хан свали бластера:
— Би трябвало да научите хората си да си прибират играчките, когато се наиграят с тях — отвърна той и кимна към захвърления на пода усмирителен колан. — Държали сте и затворник дроид, нали?
Карде се усмихна леко:
— Виждам, че Чен наистина е говорил повече от необходимото. Учудващо е как извънредно способни хакери, които знаят толкова за компютрите и роботите, не могат да разберат кога трябва да си държат устата затворена.
— Също толкова учудващо е и как извънредно опитни контрабандисти не умеят навреме да се отдръпнат от някоя нечиста сделка — отвърна Хан. — Към какво ви е подбудил върховният адмирал? Търговия с роби? Или отвличане?
В очите на Карде блеснаха заплашителни пламъци:
— Не се занимавам с търговия на роби, Соло. Нито с отвличане.
— Тогава за какво става дума? За някаква чиста случайност?
— Не съм го молил да се появява — възрази Карле. — Не съм го докарвал насила тук.
Хан изсумтя:
— Не ме будалкай, Карде. Да не би да е паднал от небето?
— Всъщност това е най-близо до истината — сковано отвърна контрабандистът.
— Е, да, падането от небето е доста основателна причина да затвориш някого — подигравателно отбеляза Хан. — Кой е той?
— Тази информация не се продава.
— Може би и не е необходимо да я купуваме — каза зад гърба му Ландо.
Карде се обърна, Ландо пристъпи край него и влезе вътре.
— Аха — поклати глава контрабандистът. — Ето ви и вас. Претърсвахте другата част на бараката, така ли?
— Да, не обичаме да губим време — увери го Хан. — Какво откри, Ландо?
— Това — и извади малък червен цилиндър, от чиито краища стърчаха жици. — Миниатюрен енергиен източник, използван при устройства с ниско напрежение. Затворникът го е свързал с ключалката на вратата, след като тя е била простреляна и е бил прекъснат контактът, и така е успял да избяга — той го подаде на Хан. — Производствената марка е дребна, но все пак може да се разчете и с невъоръжено око. Позната ли ти е?
Хан се вгледа и премига. Надписът беше на някакъв чужд език, все пак смътно познат.
— Виждал съм го някъде, но не мога да си спомня къде.
— По време на войната. Това е марката на Сиба Хабадет.
Хан зяпна малкия цилиндър и го полазиха тръпки. Сиба Хабадет бе един от основните доставчици на микроелектронни части за Съюза. И тяхната специалност беше…
— Това е биоелектронен енергиен източник, нали?
— Точно така — потвърди Ландо. — Обикновено се използва при изкуствените ръце.
Дулото на бластера на Хан бавно се насочи към стомаха на Карде.
— Тук е бил затворен дроид — обясни Хан на Ландо. — Драскотините по пода съответстват изцяло на колесната системата на дроид като Арту — повдигна вежди: — Чувствай се свободен да се включиш в разговора, когато пожелаеш, Карде.
Контрабандистът въздъхна тежко, на лицето му се бе изписала смесица от раздразнение и примирение.
— Какво искате от мен? Да кажа, че тук е бил затворен Люк Скайуокър? Добре де, все едно съм го казал.
Хан стисна зъби. През цялото време двамата с Ландо са били тук, в блажено неведение какво е ставало под носа им.
— А къде е сега Люк? — властно попита той.
— Мислех, че Чен вече ви е казал — мрачно отговори Карде. — Избяга с един от реактивните ни изтребители — сви нервно устни. — И след това се разби в гората.
— Какво?!
— Нищо му няма — увери го Карде. — Или поне беше добре допреди няколко часа. Щурмоваците, които отидоха да претърсят мястото на катастрофата, доложиха, че в останките на двата изтребителя не е имало никой — в очите му проблеснаха пламъци. — Надявам се това да означава, че сега той и моят помощник, който го преследваше, си помагат един друг, за да се измъкнат заедно.
— Не изглеждаш много уверен — отбеляза Хан. Контрабандистът го изгледа твърдо:
— Преследваше го Мара Джейд. Тя изпитва… е, няма защо да говоря със заобикалки. Истината е, че тя твърде много иска да го убие.
Хан хвърли озадачен поглед към Ландо:
— Защо?
Карде поклати глава:
— Не знам.
В стаята настъпи напрегната тишина, нарушена накрая от въпроса на Ландо:
— Как попадна тук Люк?
— Нали ви казах, по чиста случайност. Но всъщност не беше точно така. Мара ни отведе право при повредения изтребител.
— Как?
— Не знам — контрабандистът стрелна Хан с твърд поглед. — И преди да сте ме попитали, ще ви кажа, че нямаме нищо общо с повредата на изтребителя му. Беше претоварил компресорите на двата хипердвигателя при някаква схватка с имперски звезден разрушител. Ако не бяхме го докарали, досега със сигурност нямаше да е жив.
— А пък той си се разхожда из горите със същество, което неистово желае да го убие — вметна Хан. — Браво, вие сте истински герой.
Напрегнатият поглед на Карде стана още по-твърд:
— Имперските сили искат Скайуокър, Соло. И то много. Ако си направиш труда да съобразиш елементарни неща, ще забележиш, че аз не им го предадох.
— Защото успя да избяга.
— Той избяга, защото го преместихме в тази барака — възрази Карде. — А го преместихме тук, защото не исках имперските войници да попаднат на него по време на неочакваното им посещение — и след като си пое дъх, продължи по-спокойно: — Не предадох и вас.
Хан бавно свали бластера. Всяка дума, казана пред дулото на оръжието, трябваше да се подлага на съмнение, но фактът, че Карде наистина не ги бе предал на имперските сили, говореше в негова полза.
Не ги бе предал досега. Всеки момент можеше да стане другояче.
— Искам да видя изтребителя на Люк — каза той.
— Добре. Но бих ви препоръчал да почакате до утре сутринта. Преместихме го в гората, доста по- навътре от вашия кораб, и през нощта около него ще се навъртат много хищници.
Хан се поколеба, но кимна. Ако Карде възнамеряваше да им скрои номер, със сигурност вече бе изтрил или променил паметта на компютъра на изтребителя. Няколко часа повече или по малко едва ли щяха да променят нещата.
— Добре. Какво ще направим за Люк? Карде поклати глава разсеяно:
— През нощта не можем нищо да предприемем. Из гората обикалят ворнскъри, а върховният адмирал
