още е в орбита. Утре… Ще поговорим, ще видим дали можем да измислим нещо — погледът му се проясни и той се усмихна иронично. — А сега можем да си продължим вечерята. Моля, последвайте ме.
Нежно осветената галерия на изкуството се беше променила отново. Сега това сякаш бе колекция от пламъци, които пулсираха и променяха формата си, докато Пелаеон предпазливо се прокрадваше покрай пиедесталите. Той ги огледа, вървейки, като се чудеше откъде се бяха появили.
— Открихте ли ги, капитане? — попита Траун, когато Пелаеон се приближи до двойния кръг в средата на стаята.
Капитанът се стегна:
— Не, сър. Надявахме се, че по мръкнало ще научим нещо повече, оглеждайки с инфрачервени лъчи. Както изглежда, и те не могат да проникнат под дървесната покривка.
— А какво стана с това импулсно предаване, което засякохме точно по залез?
— Потвърди се, че сигналът е излъчен приблизително от мястото на катастрофата. Но излъчването беше твърде кратко, за да определим точното местонахождение. Кодът е доста странен, нашите специалисти предполагат, че може би е аналогов. Продължава работата по разшифроването.
— Предполагам, че сте опитали всички известни кодове на Новата република?
— Да, сър, точно както наредихте. Траун замислено кимна:
— Изглежда, попаднахме в задънена улица, капитане. Поне докато те са в гората. Изчислихте ли възможните точки на излизане?
— Изглежда, има само един подходящ маршрут — отвърна Пелаеон, чудейки се защо адмиралът отдава толкова голямо значение на този инцидент. — Хилард сити в покрайнините на гората е точно на пътя им. Това е единственото населено място в радиус от неколкостотин километра. Понеже разполагат само с един животоспасяващ пакет, би трябвало да се насочат натам.
— Чудесно — кимна адмиралът. — Изпратете три ескадрона щурмоваци да установят наблюдателен пост. Да се подготвят и да излетят незабавно! Пелаеон премига изненадано:
— Щурмоваци ли, сър?
— Да — кимна Траун и се обърна към една от пламтящите пластики. — По-добре прикрепете към тях и половин моторизирана част следотърсачи и три нападателни машини тип светлинни колесници.
— Тъй вярно, сър — предпазливо отвърна Пелаеон. Напоследък щурмоваците изобщо не достигаха. А да ги прахосват по този начин за нещо толкова маловажно, като боричкания в организацията на контрабандистите…
— Разбирате ли, Карде ни излъга — продължи Траун, сякаш бе прочел съмненията в главата на Пелаеон. — Каквото и да бе породило малката драма следобеда, ние не бяхме свидетели на обикновено преследване на дребен крадец. Искам да разбера какво всъщност се крие зад този случай.
— Не съм сигурен, че ви разбирам, сър.
— Много просто, капитане — отвърна Траун с тон, който използваше винаги когато си мислеше, че обяснява нещо очевидно. — Пилотът на втория изтребител изобщо не докладва по време на преследването. Нито пък някой от базата на Карде се опита да се свърже с него. В това сме абсолютно сигурни, защото прослушвахме всички честоти. Никакви съобщения за успех, нито пък молба за помощ, абсолютно мълчание в ефира — той погледна към Пелаеон. — Имате ли някакви предположения, капитане?
— Каквото и да е било — бавно започна Пелаеон, — явно са искали да го скрият от нас. Но какво може да значи…
— и той поклати глава. — Не знам, сър. Съществуват безброй неща, които не биха искали ние да знаем. Та това са контрабандисти.
— Съгласен съм — в очите на Траун изригнаха пламъци.
— Но замислете се за това, че Карде отхвърли предложението ни да се присъедини към издирването на Скайуокър, а днес следобед се изпусна, че търсенето било приключило — Траун повдигна вежди. — Какво ви подсказва това, капитане?
Пелаеон зяпна от изненада:
— Да не искате да кажете, че в изтребителя е бил Скайуокър?
— Интересна възможност, нали? — съгласи се адмиралът. — Признавам, че не е много вероятна, и все пак е достатъчно обещаваща, за да си заслужава да се проследи.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон погледна часовника, пресмятайки набързо: — Но ако останем тук още ден-два, ще трябва да отложим нападението над Слуис Ван.
— Нападението остава по план — отговори Траун, натъртвайки всяка сричка. — Цялата ни победна кампания срещу бунтовниците започва оттам и за нищо на света няма да променя нашата сложна и дългосрочна програма. Нито заради Скайуокър, нито заради някой друг — той кимна към пламтящите пластики: — Изкуството от Слуис ясно показва двугодишен цикъл на развитие и искам да ги ударим точно когато животът им се развива най-бавно. Ще заминем за срещата с „Неумолимият“ и пробите на защитните полета веднага щом щурмоваците и бойните машини излетят към планетата. Три ескадрона щурмоваци ще са достатъчни, за да се справят със Скайуокър, ако той наистина е тук — погледът му остана вперен в лицето на Пелаеон и той добави нехайно: — И с Карде, ако се окаже предател.
Последните късчета тъмносиньо небе угаснаха в малките пролуки сред гъстата дървесна покривка над главите им и наоколо се спусна плътен мрак. Мара намали светлината от аварийния пакет на най-ниска мощност, нагласи го на земята и с облекчение се отпусна до ствола на едно огромно дърво. Десният й глезен, изкълчен при катастрофата на изтребителя, я наболяваше и тя с удоволствие изпъна крака на тревата. Скайуокър вече се бе разположил на няколко метра от другата страна на фенерчето, главата му се подаваше от вдигнатата яка на туниката, до него седеше верният му дроид. Тя се запита дали той се бе досетил за глезена, но бързо отхвърли въпроса като незначителен. Беше понасяла и по-тежки наранявания, без да й трепне окото.
— Напомня ми за Ендор — тихо каза Скайуокър. Мара сложи в скута си фенерчето и бластера, така че да са й подръка. — Нощем гората винаги изглежда пълна с живот.
— Пълна е, разбира се — изсумтя Мара. — Повечето от тукашните животни са активни през нощта. Включително ворнскърите.
— Странно — измърмори той. — Домашните любимци на Карде изглеждаха доста бодри и следобеда.
Тя погледна към него изненадана, че е забелязал подобна подробност.
— Всъщност и в естествената си среда те дремят за малко по обед. Аз им викам нощни, защото ловуват през нощта.
Скайуокър помисли за миг и предложи:
— Тогава може би трябва да вървим през нощта. Те ще са готови да ни нападнат по всяко време, но поне ние ще бъдем будни и нащрек, когато излизат на лов.
Мара поклати глава:
— Ще ни създаде повече главоболия, отколкото си струва. Трябва да можем да виждаме колкото може по-надалеч, за да избягваме непроходимите участъци. Освен това цялата гора е нарязана от малки просеки…
— И от тях светлината на фенерчето се вижда съвсем ясно от някой кораб в орбита — продължи мисълта й той. — Изглежда, знаеш доста за това място.
— Всеки наблюдателен пилот, летящ над гората, може да ги забележи — изръмжа тя и се облегна на грапавия ствол. Първото правило, което бяха набили в главата й, беше: „Опознай територията си.“ И точно с това се зае веднага след като влезе в организацията на Карде. Изучи картите на гората и околността, обикаляше денем и нощем, за да добие ясна представа за звуците и гледките, преследва и дори уби няколко ворнскъра и други хищници, за да открие най-добрия начин за справяне с тях, дори предума един от хората на Карде да изследва част от местните растения, за да установи кои стават за ядене. Знаеше доста за заселниците в покрайнините на гората, следеше местната политика и дори беше сложила настрани неголяма сума от припечелените пари. Подготвена бе за оцеляване извън удобствата на базата повече от всеки член на организацията на Карде. И всъщност защо се стремеше толкова да се върне там?
Така или иначе, не заради самия Карде. Всичко, което й бе дал той — работа, пост, повишение, — Мара си го бе изплатила с усилна работа и добра служба. Не му дължеше повече от това, което той дължеше на нея. Каквото и обяснение да бе измислил този следобед за пред Траун за преследването на изтребителите,
